Решение № 262 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5434/2007 г.

Решение № 262 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5434/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд от 6.06.2007 г. по гр. д. № 739/2007 в частта, в която е отменено решението на Софийския районен съд от 30.06.2006 г. по гр. д. № 944/2006, като родителските права върху роденото от брака дете са предоставени за упражняване от бащата. Недоволна от решението е касаторката Д. П. С., кояирил Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторката счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е тълкувал превратно заключението на съдебномедицинската експертиза, като е приел, че заболяването й ще се проявява при всеки стрес и не е обсъдил показанията на всички свидетели по делото, като се е доверил на показанията на майката на ищеца, а не на показанията на нейната майка; и в нарушение на материалния закон е приел, че в интерес на детето е то да бъде отглеждано от бащата, който го е задържал при себе си след приключването на лечението й и въпреки неговата крехка възраст. Ответникът по жалбата М. И. Д. я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че в интерес на детето е да продължи да бъде отглеждано при същите условия, както през последните три години и половина, през което време майката се е нуждаела от грижи поради заболяването си. Детето се чувства добре при него и общува с майка си максимално пълноценно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след като психичното състояние на майката се е влошило през 2005 г. и тя е приета на болнично лечение с параноидна симптоматика, всички грижи за родения на 23.11.1999 г. Д. е поел бащата, който му е осигурил всички необходими условия и детето се чувства добре при него. Емоционалната връзка на майката с детето не е прекъсната, тя взема детето вторник от училище, то преспива при нея и тя го води на училище в сряда, след което го взема в петък от училище и остава с него да неделя сутрин. Майката и детето общуват и през останалото време. Детето изживява тежко раздялата между родителите си, но е еднакво привързано и към двамата. Родителските права са предоставено за упражняване от бащата, при максимално разширен режим на лични отношения с майката, поради способността му да отглежда и възпитава детето по най-добър за него начин. Съществува и риск в случай на влошаване на психичното състояние на майката. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че в интерес на детето, което приема тежко раздялата между родителите, е да продължи да бъде отглеждано по начина, по който това е ставало през последните повече от три години поради обективни причини. Една нова промяна в начина на отглеждането му във всеки случай би се отразила неблагоприятно върху и без това натоварената му психика. Бащата има съзнание за проблемите при адаптирането на детето към новите отношения между родителите и прави максимално възможното връзката между детето и майката да продължи по правилен начин. Това е показателно за неговите родителски и възпитателски качества, както и за загрижеността му за действителния интерес на детето. Въззивният съд не е отрекъл родителските и възпитателски качества на майката нито способността й да се грижи за детето. Обратното, той е отчел необходимостта на детето да общува с майката и да изразява своите чувства към нея, както и необходимостта майката също да изразява своите чувства към детето и да участва активно в неговото отглеждане и възпитание. Правилно съдът е отчел също, че бащата има обективната възможност да се грижи по-добре за детето, въпреки неговата крехка възраст и затова му е възложил по-тежките задължения и по-голямата отговорност. Установеният режим на лични отношения с майката е значително по-широк от обичайно прилагания в подобни случаи. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение