Решение № 2182 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4867/2009 г.

Решение № 2182 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4867/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба, подадена от НК "Железопътна инфраструктура" против решение № 1037 от 12.01.2009 г. по адм. д. № 2398/2007 г. на Административен съд - гр. София като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответните страна - дружеството "Софийски имоти" АД гр. София и кмета на район "Възраждане" при Столична община, чрез процесуалните си представители оспорват касационните жалби като неоснователни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Поддържа, че областния управител законосъобразно е отменил АОС № 849/18.07.2002 г., тъй като част от имота, актуван като общински, е актуван като публична държавна собственост преди издаването на процесния АОС. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 79, ал. 3 от ЗДС (отм.) във вр. с чл. 145 АПК, съдът е отменил заповед № РД-15-148 от 21.06.2006 г. на областния управител на област София, с която е отменен АЧС № 849/18.07.2002 г., съставен от СО - район "Възраждане", с който е актуван като имот частна общинска собственост - терен, съставляващ УПИ I, кв. 1А по плана на гр. София, м. "Зона-Б-5-4", в частта му с площ от 11749 кв. м. Относно незаконосъобразността на обжалваната заповед съдът е изложил съображения, че областния управител не се справил с доказателствената тежест спрямо обстоятелството, че посочената по-горе площ от поземления имот е държавна собственост. От това е извел извод, че не е доказана материалната законосъобразност на заповедта и същата е издадена в нарушение на чл. 79, ал. 1 от ЗДС (отм.). Тези съображения съдът е основал на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, с която се установява, че липсва идентичност между имотите, актувани като държавна собственост и тези като общинска. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена при липса на основанието на чл. 79, ал. 1 ЗДС (отм.). Съгласно цитираната разпоредба, когато незаконосъобразно е актуван имот - държавна собственост, като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител. Между страните е безспорно, видно от поддържаната аргументация, изложена в касационната жалба, че имотът, посочен в АПДС № 87/7.02.1997 г., не засяга имотът, посочен в АЧОС № 849/18.07.2002 г. Касаторът оспорва обаче заключение на вещото лице, в частта съществува ли припокриване на общинския имот с имотите описани в АПДС № 1576 от 30.03.1999 г., поради допуснати неточности и непълноти при нейното изготвяне. Това оспорване е недопустимо пред касационната инстанция. Съгласно чл. 200 и 201 от ГПК, заключението на вещото лице може да се оспори докато трае неговото изслушване, като възможностите за защита на страната спрямо непълно, неточно, неправилно или необосновано заключение са исканията за възлагане на повторно или допълнително заключение. В случая подобно оспорване не е предприето респ. не са направени и искания по чл. 201 от ГПК. При това положение и с оглед първичността на АПДС № 8/7.02.1997 г. към АПДС № 1576/30.03.1999 г., в частта му относно гара Сердика, то се налага извод, че областния управител е упражнил по незаконосъобразен начин правомощията си по чл. 79, ал. 1 ЗДС (отм.), тъй като не е доказал, че посочените в заповедта 11 749 кв. м, актувани като общински са част от имота, отреден за процесната гара. В тази връзка, доводите на касатора относно приложението на § 6 от ПЗР на ЗБДЖ и поддържаните собственическите претенции на държавата спрямо актувания като общински имот се явяват неотносими. Що се касае до възраженията за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес у жалбоподателя, то следва да се отбележи, че по този въпрос е налице влязло в сила определение № 8501/9.07.2008 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 2936/2008 г., с което е признат правеният интерес на дружеството "Софийски имоти" ЕАД от търсената съдебна защита. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,