Решение № 13554 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2725/2016 г.

Решение № 13554 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2725/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от областен управител на Софийска област, против решение № 996 от 12.12.2015 г., постановено по адм. д. № 934/2015 г. на Административен съд С. област, с което е отхвърлено оспорването на областния управител, обективирано в Заповед № ОС - 34 от 20.10.2015 г. против Решение № 193 по Протокол № 8/11.09.2015 г. на Общински съвет - Г. М. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменено решението на Общински съвет - Г. М. В откритото съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, изразява становище с което поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсулстско възнаграждение. Ответникът - Общински съвет - Г. М. не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата по съображения, че оспореното решение правилно, като постановено при съобразяване на материалния закон. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са и основателни по следните съображения: Производството пред Административен съд - С. област е образувано по оспорване на областния управител на Софийска област, обективирана в негова заповед № ОС - 34 от 20.10.2015 г. против Решение № 193 постановено по Протокол № 8/11.09.2015 г. на Общински съвет - Г. М. Административният съд е приел, че обжалваното решение на ОбС - Г. М. е издадено от компетентен орган и съобразно материалния закон, при съобразяване с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./ вр. чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. С оглед данните по приложената преписка, първоинстанционният съд е установил, че административното производство по издаване на оспореното решение е започнало по с мотивирано предложение на началника на Общинска служба по земеделие - Г. М., постъпило в О. Г. М. с вх. № 58.00-21/19.08.2015 г. за предоставяне на наследниците на П. Г. В. поземлен имот № 021015 с площ от 1.670 дка., находящ се в землището на с. Г. Камарци, община Г. М.. Към предложението е приложено заявление от П. С. П., Решение № 452 от 02.08.1999 г. на Поземлена комисия с. Г. М. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Г. Камарци, Удостоверение за наследници № 91/02.08.2012 г. Предложението е внесено в Общинския съвет от кмета на О. Г. М., който предложил на Общински съвет Г. М. да приеме решение, с което да не предостави за възстановяване на наследниците на П. Г. В. поземлен имот № 021015 с площ от 1.670 дка., находящ се в местността "Ниньов дол" в землището на с . Г. К., с начин на трайно ползване "Л.", получен по геодезическо заснемане от имот № 021006 с площ от 2.226 дка., собственост на О. Г. М., придобит с прехвърляне на собствеността на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ с протоколно решение № 2/11.12.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и Заповед № 623 от 16.12.2008 г. на директора на ОСЗ С. област. С оспореното решение, предложението на кмета е подкрепено от необходимия брой гласове на общинските съветници съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА, поради което общинският съвет е приел предложението, като не е предоставил за възстановяване на наследниците на П. Г. В. описания по-горе имот. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба на Областен управител на Софийска област, че в случая е налице хипотезата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за обезщетение на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд хипотеза на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Съображенията на настоящия състав на Върховния административен съд са следните: В съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, в относимата му редакция преди допълнението с ДВ бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г., общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. Процедурата е подробно регламентирана в чл. 45ж, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Според нея общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие, скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В настоящия случай с обжалваното решение, административния съд правилно е отхвърлил жалбата срещу решението на общинския съвет относно имот с кад. № 021015. По делото е установено, че към искането на Общинска служба "Земеделие" - Г. М., е представено решение № 452/02.08.1999 г. на Поземлена комисия с. Г. М., като в точка 2 от него, на наследниците на П. Г. В. се признава правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 1.600 дка в землището на с. Г. Камарци, местността "САПЧАДЕРЕ". Мотивираното предложение на Общинска служба "Земеделие" - Г. М., приложено по делото на л. 65 е основано т. 2 от решението на ПК - Г. К., и с приложената към него скица - проект касаят земя в местността "НИНЬОВ ДОЛ". При това положение неоснователно е поискано предоставяне на имот с кад. № 021015 в землището на с. Г. Камарци, местността "Ниньов дол", който имот се намира в друга местност от призната за възстановяване. Освен това според решение № 452/02.08.1999 г. на Поземлена комисия с. Г. М. площта на имота, за която е признато право на възстановяване е 1.600 дка, а е поискано предоставяне на имота с площ от 1.670 дка, или по-голяма от колкото е признато право на възстановяване. Ето защо искането на Общинска служба "Земеделие" - Г. М. правилно не е било подкрепено с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за имот с кад. № 021015, поради което първоинстанционния съд правилно е отхвърлил оспорването. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение