Решение № 15249 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8312/2017 г.

Решение № 15249 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8312/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Т. от [населено място] срещу Решение № 754/16.05.2017 г., постановено по адм. дело № 801/2016 г. по описа на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 16-5304-000030/22.08.2016 г. на началник група към ОД на МВР-Б., сектор Пътна полиция Б., за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представено е окончателно съдебно решение, с което е отменено Наказателно постановление № 16-5304-000288/29.09.2016 г. на началник група към ОД на МВР-Б., сектор Пътна полиция Б. в частта на наложени на Т. административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Твърди се, че с отмененото наказателно постановление са наложени административни наказания за същото нарушение, описано в заповедта за прилагане на ПАМ. От отмяната на наказателното постановление се извеждат аргументи, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена без основание. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и съдът да постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът – началник група към ОД на МВР-Б., сектор Пътна полиция Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Т. срещу Заповед № 16-5304-000030/22.08.2016 г. на началник група към ОД на МВР-Б., сектор Пътна полиция Б., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП му е приложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за доказаност на материалните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, в редакцията към датата на издаване на административния акт (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.), принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В първоинстанционното производство е установено, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство на 22.08.2016 г. около 01. 00 ч., като при извършена проверка от полицейските служители за употреба на алкохол с техническо средство е дал негодна проба. Издаден е талон за медицинско изследване на кръв. Талонът е връчен на водача при условие на отказ. Административният съд правилно е приел, че тези факти обосновават прилагането на принудителната административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Касационният жалбоподател твърди, че не е отказал извършване на медицинско изследване и талон въобще не му е издаван. Тези твърдения не се подкрепят от събрания доказателствен материал. По делото е представен талон за медицинско изследване, връчен към момента на проверката – 22.08.2016 г. в 01. 15 ч. при условие на отказ. Отказът е надлежно удостоверен с подпис на свидетел, присъствал на връчването. Доказателства за проведено кръвно изследване на жалбоподателя по делото не са представени - тежестта за установяване на това обстоятелство е негова. Предвид преустановителната и превантивна функция на ПАМ и предвидената от законодателя продължителност на действието й – под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността", но за не повече от 6 месеца, наличието на влязло в сила наказателно постановление не е предпоставка за прилагане на мярката. В настоящия случай наказателното постановление действително е било отменено впоследствие с влязло в сила съдебно решение, но от този нов факт не може да се обоснове извод за материална незаконосъобразност на заповедта. Обратно на твърденията на касационния жалбоподател, съдът не е мотивирал отмяната на наказателното постановление поради липса на извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Правилен е изводът в обжалваното решение, че посоченото в процесната заповед фактическо основание е налице. Отказът на лицето да даде кръв за медицинско изследване е достатъчно основание за прилагане на мярката, тъй като посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП материалноправни предпоставки са предвидени от законодателя алтернативно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Съдът е обсъдил защитната теза на водача, че е пътувал по спешност във връзка с лечение на детето му, и обосновано е приел, че не може да бъде споделена. Представеното медицинско направление от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" не установява спешност на състоянието на детето, а касае контролен преглед на 23.08.2016 г. от 13. 30 ч. до 15. 30 ч., поради което водачът не доказва основателна причина, че е бил възпрепятстван да даде кръв за медицинско изследване в рамките на предвидения срок от един час, считано от часа на издаването на талона – 01. 15 ч. на 22.08.2016 г. Предвид изложеното и при извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение