Решение № 6614 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2018 г.

Решение № 6614 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от С. Ф. М. от гр. О., и подадена чрез адв. Митева, против решение № 100 от 08.11.2017 г., постановено по адм. д. № 119/2017 г. по описа на Административен съд - Т., с което е отхвърлен изцяло предявения от него иск за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ - имуществени вреди 300 лв. и неимуществени вреди - 3000 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № НП № 44-0000098/03.11.2016 г., издадено от началника на ОО "АА"-Т., с което на ОУ "В. Л. "с. К., общ. О. представлявано от директора С. М. е наложена глоба по Закона за автомобилните превози. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението на всички, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск. Счита, че са налице всички предпоставки по ЗОДОВ за уважаване на иска - налице е причинна връзка и претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от акта на административно наказващия орган. Освен това съдът не е съобразил фактите по делото, които сочат, че той лично е заплатил възнаграждението за ползването на адвокатска защита в производството по обжалване на НП. Ответникът по делото - ИА " Автомобилна администрация " в писмена молба, оспорва касационната жалба. Поддържа доводи за правлиност на решението. Обоснован е извода на съда, че не са налице предпоставките на ЗОДОВ, ищецът претендира вреди в лично качество, въпреки, че на него не са му налагани персонално никакви санкции. Редовно призовани за съдебно заседание, страните по делото, не се представляват, депозират писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и изразеното становище на ВАП, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Т. е отхвърлил предявения от С. Ф. М. от гр. О. иск по чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди 300 /триста/ лева, претърпени, в резултат на отмяната по съдебен ред на наказателно постановление, издадено от началника на ОО "АА"-Т. по отношение на ОУ "Васил левски в с. К., прредставлявано ищеца, който е земал длъжността директора. Отхвърлен е иска и по отношение на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди - 3000 лева. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Т., след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди-платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е изцяло недоказан и носнователен. По делото в хода на процеса безспорно е установено обстоятелството, че Наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно по жалба подадена от ОУ"В. Л.", представлявано от директора С. М. . Установено е, че в хода на процеса пред РС - П. процесуалното представителство на училището е осъществено от адв. Митева. Видно от представения по делото в производството пред РС договор на л. 56 от делото, адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева е изплатено в брой също от името на училището, представлявано от дирлектора, като страна по договора. Съдът е приел, че предявния иск е изцяло неоснователен, не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ. Наказателното постановление на което се позовава ищеца е съставено по отношение на ОУ "В. Л. ", чийто директор е ищеца. НП засяга негативно правната сфера на училището, но не и физическото лице. Съдът е ценил и писмените доказателства - договор за правна помощ, който е сключен от името на училището и също от името на училището е изплатено и адвокатското възнаграждение, което се претендира като имуществена вреда, в настоящото производство. В крайна сметка съдът е заключил, че искът е неоснователен и недоказан както за имуществените вреди, така и за претендираните неимуществени, тъй като в целия процес ищецът е присъствал и участвал като представителен орган на санкционираното училище. Съдебното решение е правилно. Съдебната практика е непротиворечива. По реда на ЗОДОВ може да се претендират вреди от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП, като се приема, че имуществена вреда е причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ трябва да са налице три предпоставки, в условията на кумулативност: 1.Незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. Реално претърпени вреди, настъпили в правната сфера на ищеца; 3.Пряка причинно-следствена връзка между отмененото незаконосъобразно НП и настъпилите вреди. От доказателствата по делото безспорно е установено наличието на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт на ответника, което обуславя наличието на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай обаче искът за претърпени вреди от незаконосъобразен административен акт - НП отменено по съдебен ред е предявен не от санкционирания правен субект т. е. субектът, който търпи пряко и непосредствено вреди от назаконосъобразния акт, а от физическото лице С. М., спрямо когото няма осъществена административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Като е обсъдил подробно доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че НП№ 44-0000098/03.11.2016 г. на Началник ОО "АА" -Т. има за адресат ОУ "В. Л." с. К. и засяга негативно правната сфера на училището, а не на физическото лице касатора Мехмедов. В производството по отмяна на гореописаното НП адвокатското възнаграждение е заплатено за осъществяване на процесуално представителство на ОУ "В. Л." с. К.. Договорът за правна защита и съдействие, не е сключен с физическото лице С. М., а с ОУ "В. Л." с. К. като клиент по него, при което дори и да е налице направен разход, той не е за физическото лице Мехмедов. Неотносими са доводите по делото, че сумата от 300 лева е изплатена от лични средства на ищеца, а не на училището. Както се посочи, договора за правна помощ и изплащане на дължимата уговорена сума е сключен от името на училището и подписан от директора - ищеца по делото в качеството му на орган представляващ училището. Дори да е заплатил с лични средства сумата то това действие е създало облигационно отношение между него и училището, които слдва да се уреждат по друг ред, но не и по ЗОДОВ. Съдът законосъобразно е приел по отношение на касатора, че не е налице и третата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - наличието на пряка причинно-следствена връзка между отмененото незаконосъобразно НП и настъпилите вреди. При установеното по делото и събраните доказателства за настъпването неимуществени вреди, обонснован се явява и изводът за недоказаност на иска и в тази му част. Неудобството на ищеца да участва в производството по издаване и обжалане на НП, като представителен орган на санкционираното училище, не може само по себе си да е основание за възникване на право на обезвреда по ЗОДОВ. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд