Решение № 10927 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11337/2015 г.

Решение № 10927 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11337/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на С. Н. Н. за отмяна на влязлото в сила Решение № 13865/18.11.2010 г. по адм. д. № 3756/2010 г. по описа на Върховния административен съд, с което е потвърдено Решение № 113/13.01.2010 г. по адм. д. № 7605/2009 г. на Административен съд - С. град. М. релевира основание по чл. 239, т. 1 от АПК, като твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото. Представя присъда от 9.04.2014 г., постановена по НОХД № 8119/2012 г. по описа на Районен съд - С., влязла в сила на 15.09.2015 г. Навеждат се доводи, че е налице пълно тъждество във фактическите основания, с които е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и установеното в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда. Позовавайки се на присъдата на Районен съд - С., молителят претендира съдебното решение, постановено от Върховния административен съд да бъде отменено. Ответникът - Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, не е изразил становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в молбата за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 от АПК и в сроковете по чл. 240, ал. 1, предложение първо и ал. 2, предложение първо от АПК. Разгледано по същество, е ОСНОВАТЕЛНО. С влязлото в сила решение на Върховният административен съд, чиято отмяна се иска е оставено в сила Решение № 113/13.01.2010 г. по адм. д. № 7605/2009 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на С. Н. Н. против Заповед № З-15 905/17.09.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на цитираната заповед е посочено, че в периода от 3.03.2009 г. до 18.04.2009 г. като младши автоконтрольор в 01-ва група, 01-ви сектор "Контрол на пътното движение", отдел "Пътна полиция", е нарушил чл. 65, ал. 2, т. 3 и чл. 122, ал. 1 и ал. 3 от Инструкция за патрулно-постовата дейност, одобрена със заповед Iз-2295/8.12.2006 г. на министъра на вътрешните работи, като е ползвал две технически средства за отчитане на скорости, едно от които TR-4D 474, което не се води на отчет, не е извършвал описание на нарядите и данните за проверените лица, проверките на лица и МПС не са докладвани в ОДЧ, местата за работа и техническите средства за установяване на нарушенията за скоростта на движение не са отразявани в книжката на наряда, не са отразявани взетите отношения към спрените водачи. В заповедта за уволнение е дадена правна квалификация по чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗМВР като деяния несъвместими с етичните правила за поведение по т. 7, т. 12 и т. 13 от Етичния кодекс, с които е уронен престижа на МВР, опит за умишлено подвеждане на членовете на комисията, злоупотреба с власт и доверие и нестриктно изпълнение на професионални задължения. С присъда от 9.04.2014 г., постановена по НОХД № 8119/2012 г. по описа на Районен съд - С., влязла в сила на 15.09.2015 г., С. Н. Н. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 3 пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК. При съпоставката на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и влязлата в сила оправдателна присъда, по несъмнен начин се установява, че с последната молителят е признат за невиновен в извършване на деянията, посочени като фактически основания за издаване на заповедта и е оправдан по образуваното срещу него наказателно производство. Производството по налагане на дисциплинарно наказание е независимо от наказателното такова, но в случая в заповедта за налагането му, като фактически основания, е посочено извършването на конкретни деяния на С. Н. Н., за които с влязла в сила присъда същият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения. Съгласно правилото на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. От изложеното следва, че в случая е налице пълно тъждество на деянията, предмет на присъдата и фактическите основания, обосноваващи налагането на дисциплинарното наказание, поради което искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, е основателно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,