Решение № 6303 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3260/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 10891/28.03.2025 г., постановено по адм. дело № 5805/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, допълнено с Решение № 3583/28.01.2026 г., по искова молба на „Медиком“ ЕООД с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – София е осъдена да заплати в полза на дружеството обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на Заповед № Д-04 от 03.11.2011 г. на Директора на РИОСВ, в размер на 117 664,00 лв. с ДДС, представляваща реално претърпяна вреда – заплатени разходи по договор за наем, за периода от м. 11.2011 г. до м. 02.2012 г., както и 59 750,00 лв. мораторна лихва за периода от 05.06.2013 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2018 г. до оконачателното изплащане на задължението; имуществени вреди в резултат на Заповед № Д-04 от 03.11.2011 г. на Директора на РИОСВ, в размер на 384 340,00 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализирана от дружеството печалба за периода от м. 11.2011 г. до м. 02.2012 г., както и 195 169,01 лв. мораторна лихва за периода от 05.06.2013 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2018 г. до оконачателното изплащане на задължението. В останалата част – за размера над 117 664,00 лв. с ДДС до претендираните 135 868,60 лв., както и за размера над 384 340,00 лв. до 5 705 300,00 лв. искът е отхвърлен. С оспореното решение, като неоснователен и недоказан, е отхвърлен и искът на дружеството за обезщетение за претърпени загуби в размер на 45 900,00 лв. за заплатени разходи за закупуване на консумативи, както и за сумата 6 697 500,00 лв., представляваща пропуснати ползи от незакупуване на търговското предприятие на „Медиком“ ЕООД в резултат на Заповед № Д-04 от 03.11.2011 г. на Директора на РИОСВ, както и са отхвърлени акцесорните искове за лихви. Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби. С касационната жалба на РИОСВ – София, подадена чрез пълномощника адв. Каседжи, решението се оспорва в частта, с която са уважени исковите претенции на дружеството. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че до запечатване и пломбиране на инсталациите за третиране на отпадъци с оператор ищцовото дружество, се е стигнало в резултат на допуснато предварително изпълнение на заповедта, а не в резултат на самия административен акт, което не е съобразено от административния съд. Счита се, че по делото е категорично доказано, че наложената мярка е следствие от многократни указания за предприемане на действия от „Медиком“ ЕООД във връзка с монтиране на необходимите измервателни устройства, което така и не е сторено. Оспорва се и изводът на съда по отношение присъденото обезщетение за пропуснати ползи, ведно с определените лихви. Счита се, че дружеството – ищец е действало недобросъвестно, поради което не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и заповедта за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ), което не е съобразено от съда. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени исковете. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – „Медиком“ ЕООД, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Седефов, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение в оспорената му част. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от РИОСВ. С подадената от „Медиком“ ЕООД касационна жалба първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди за размера над 117 664,00 лв. до пълния размер от 135 866,60 лв. с ДДС; в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 45 900,00 лв. за закупуване на консумативи; в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 384 340,00 лв., представляващ обезщетение за пропуснати ползи, до пълния претендиран размер от 5 705 300,00 лв., както и в частта, с която са отхвърлени претенциите за лихва за забава върху претендираните размери на обезщетенията. Като касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 АПК се сочат неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е съобразил, обстоятелството, че „Медиком“ ЕООД е било задължено да заплати пълния размер на фактурираните суми по договора за наем, включително всички консумативни разходи, поради което необосновано претенцията не е уважена в пълния ѝ претендиран размер, противно на установеното посредством основното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Аргументира се неправилност на решението и в частта по отношение отхвърляне иска за сумата 45 900,00 лв., представляващи претърпени разходи за закупуване на консумативи, с твърдения, че същите са останали неизползвани поради преустановяване дейността на съоръжението, което е установено по делото от заключението на вещото лице А. Пендичева, както и от свидетелските показания. Касаторът твърди, че претенцията на дружеството за пропуснати ползи, представляващи нереализирани приходи, е следвало да бъде уважена за срока до 01.10.2016 г. – датата, до която е бил удължен сключеният договор за наем на инсталацията, а не както е приел съдът – за м. 11.2011, 12.2011, м. 01.2012 и м. 02.2012 г. В тази насока изтъква, че ако не бе издадена процесната заповед, дружеството би продължило своята дейност до 01.10.2016 г., като е налице пряка причинно-следствена връзка, което не е съобразено от съда. На следващо място, касаторът сочи, че съдебното решение не съдържа мотиви защо претенцията следва да бъде уважена до размера 384 340,00 лв., при положение че е прието, че са налице основания за присъждане на 3 216 000,00 лв., представляващи непогасената по давност част на иска. Доколкото се иска присъждане на обезщетения в пълен размер, се претендира и съответстващата им мораторна лихва, както и законна лихва до датата на окончателното заплащане на сумите. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и постановяване на друго, с което да бъдат уважени исковите претенции в пълен размер. Моли за присъждане на разноски за две съдебни инстанции в пълен размер. Ответникът – РИОСВ, чрез пълномощника адв. Павлова, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение в оспорената му част. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от РИОСВ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбите за процесуално допустими – като подадени в преклузивния срок, от легитимирани страни и против подлежащ на оспорване съдебен акт. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият състав съобрази следното: На 01.10.2006 г. между „Медиком“ ЕООД, в качеството му на наемател, и Военно-медицинска академия (ВМА) – София – наемодател, е бил сключен Договор за наем на съоръжение за изгаряне, газоочистваща система „Osko“ и технологично свързаните с тях помещения – публична държавна собственост във ВМА – София, за срок от 3 (три) години и наемна цена 25 555,00 лв. без ДДС. С Анекс от 05.02.2008 г. страните са се споразумяли срокът на договора да бъде променен от 3 на 5 (пет) години. С допълнително споразумение № 2 от 11.07.2011 г. към Договора за наем страните са се споразумели да се продължи действието на договора за срок от 5 години, считано от 01.10.2011 г. до 01.10.2016 г. Уговорено е също, с оглед инфлационния индекс за страната по данни на НСИ за периода 2007 – 2008 г. наемната цена да бъде променена на 28 340,49 лв. Със Заповед № Д-04/03.11.2011 г., на основание чл. 101, ал.2, т. 2 от ЗУО /отм./, Директорът на РИОСВ София е наложил на „Медиком“ ЕООД, в качеството му на оператор, ПАМ „Спиране на експлоатацията на инсталация за третиране на опасни болнични отпадъци на площадка с местонахождение: гр. София, област София-град, район Триадица, [улица]до монтиране на система за собствени непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества от дейността на инсинератора за изгаряне на болнични отпадъци към ВМА-София“. С Констативен протокол на РИОСВ № УО-СП-09 от 11.11.2011 г. инсталацията е била запечатана, поради неизпълнение на дадените предписания. При издаването на Заповедта административният орган, по реда на чл. 60, ал. 1 АПК, е разпоредил предварително изпълнение, което е отменено с Определение № 7972/05.06.2012 г., постановено по адм. дело № 4593/2012 г. по описа на ВАС. Заповед № Д-04/03.11.2011 г. е била оспорена по съдебен ред, като е прогласена за нищожна с Решение № 2738/19.05.2012 г., постановено по адм. дело № 10390/2011 г. по описа на Административен съд – София-град, потвърдено с Решение № № 7595/04.06.2013, постановено по адм. дело № 9147/2012 г. по описа на ВАС. Наемният договор и допълнителното споразумение към него, сключени между „Медиком“ ЕООД и ВМА, са прекратени на 06.03.2012 г., поради неизпълнение на задълженията на наемателя по чл. 19 от Договора, с едномесечно предизвестие, получено от наемателя на 06.02.2012г., видно от удостоверение рег. 011-3342/13.04.2017 г. на ВМА. Последните издадени от ВМА фактури по договора са за м. 11.2011 г., м. 12.2011 г., м. 01.2012 г. и м. 02.2012 г., плащанията по които, видно от представената от ВМА справка за фактурираната и платена дейност по договора за периода от 01.10.2006 г. до 28.02.2012 г., са извършени по банков път и чрез прихващане на насрещни вземания, което е потвърдено от заключението, изготвено от вещото лице Попова. Административният съд е бил сезиран с частични обективно и субективно съединени искове, които, след постъпили уточновящи молби са конкретизирани до следните основания и размери: За претърпени имуществени вреди – 1. обезщетение в общ размер на 135 868,60 лв., представляващи заплатени разходи по договор за наем от 01.10.2006 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1 от 05.02.2008 г. и Допълнително споразумение № 2 от 11.07.2011 г.; 2. обезщетение в общ размер на 45 900,00 лв. за заплатени разходи за закупуване на 90 бр. филтърни ръкави GORE ТЕХ по фактура № 9260/01.10.2010 г.; 3. за пропуснати ползи – сума в размер на 5 705 300,00 лева – пропуснати доходи/приходи на дружеството за периода от 11.07.2011 г. до 01.10.2016 г. (периодът, за който ищецът е наел съоръжението съгласно Анекс № 2/11.07.2011 г. към договор за наем от 13.10.2006 г.); 4. обезщетение в размер на 6 700 000 лв. – стойност на оферта, дадена от Stericycle International LLC, за закупуване на търговското предприятие на „Медиком“ ЕООД, съответно неосъществяване на продажбата поради издадения незаконосъобразен административен акт и запечатване на съоръжението. От дружеството са претендирани и съответните мораторна лихва за забава от датата на влизане в сила на Решение № № 7595/04.06.2013, постановено по адм. дело № 9147/2012 г. по описа на ВАС, потвърждаващо решението, с което е прогласена нищожността на заповедта за налагане на ПАМ, до датата на подаване на исковата молба (04.06.2018 г.), както и законна лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Производството по адм. дело № 5805/2018 г. по описа на Административен съд – София-град е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по адм. дело № 12373/2016 г. по описа на АССГ, съответно по адм. дело № 5913/2018 г. по описа на ВАС, Трето отделение. С Решение № 9195/17.06.2019 г., постановено по адм. дело № 5913/2018 г. по описа на ВАС, Трето отделение, е обезсилено Решение № 1103/21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12373/2016 г. по описа на АССГ, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. След връщане на делото пред АССГ е образувано дело № 6999/2019 г., по което е постановено Решение № 6626/08.11.2022 г., с което са отхвърлени предявените частично искове, както следва: за сумата от 5 000 лв. като част от цялата сума 270 026,20 лв., представляваща претърпени загуби; за сумата от 2 500 лв. като част от цялата сума 3 216 000 лв., представляваща пропуснати ползи – пропуснати приходи на дружеството за периода 11.07.2011 г. до 01.10.2016 г.; за сумата от 2 500 лв. като част от цялата сума 6 700 000 лв., представляваща пропуснати ползи – стойност на оферта, дадена от Stericycle International LLC, за закупуване на търговското предприятие на „Медиком“ ЕООД, съответно неосъществяване на продажбата поради издадения незаконосъобразен административен акт и запечатване на съоръжението; за сумата от 1 000 лв., представляваща част от претенцията в размер на 48 150,96 лв. – мораторна лихва върху сумата от 270 026,20 лв.; за сумата от 2 000 лв., представляваща част от претенцията в размер на 1 154 730,71 лв. – мораторна лихва върху сумата от 3 216 000 лв.; за сумата от 2 000 лв., представляваща част от претенцията в размер на 2 405 688,97 лв. – мораторна лихва върху сумата от 6 700 000 лв. С Решение № 8602/18.09.2023 г., постановено по адм. дело № 1389/2023 г. по описа на ВАС, Трето отделение, поправено с Решение № 558/18.01.2024 г., е отменено частично Решение № 6626/08.11.2022 г., постановено по адм. дело № 6999/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, като РИОСВ е осъдена да заплати на „Медиком“ ЕООД следните суми: 1. обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на Заповед № Д-04 от 03.11.2011 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – София, в размер на 5 000,00 лв., като част от сумата 135 868,60 лв. – представляваща реално претърпяна вреда – заплатени разходи по договор за наем с ВМА от 01.10.2006 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.02.2008 г. и допълнително споразумение № 2 от 11.07.2011 г. за периода от м. 11.2011 г. до м. 02.2012 г.; 2. обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на Заповед № Д-04 от 03.11.2011 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите – София, в размер на 2 500 лв., като част от сумата 3 216 000,00 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализирана от дружеството печалба за периода от м. 11.2011 г. до м. 02.2012 г.; 3. обезщетение в размер на 1 000,00 лв., представляващо част от претенцията за изтеклата законна лихва за забава върху сумата от 135 868,60 лв.; 4. обезщетение в размер на 2 000,00 лв., представляващо част от претенцията за изтекла законна лихва за забава върху обезщетението за пропуснати ползи в размер, 346 400,00 лв. В хода на съдебното производство административният съд е допуснал изслушване на две съдебно-счетоводни експертизи, изчисленията по които са подробно обсъдени в съдебния акт и не се нуждаят от възпроизвеждане. При така установената фактическа обстановка, от правна страна, първоинстанционният съд е приел, че са налице изискуемите съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, по-конкретно: незаконосъобразен административен акт – Заповед № Д-04/03.11.2011 г., с която на основание чл. 101, ал. 2, т. 2 от ЗУО /отм./ Директорът на РИОСВ – София е наложил на „Медиком“ ЕООД ПАМ, която заповед е прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Според съда безспорно извършените фактически действия по пломбиране на инсинератора на 11.11.2011 г. са извършени въз основа допуснататото по реда на чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение, инкорпорирано в Заповедта. По отношение на първата главна претенция, заявена като частична, за обезщетение за претърпени загуби в общ размер на 135 868,60 лв., изразяващи се в разходи във връзка със сключения Договор за наем от 01.10.2006 г., за да уважи претенцията до размера 117 664,00 лв. с ДДС, съдът е приел, че безспорно дружеството е погасявало задълженията си за наем към ВМА, като същевременно, с оглед Заповедта, е било лишено от възможността да използва наетото съоръжение. Погасените наемни вноски, според решаващата инстанция, са пряка и непосредствена имуществена вреда, причинена от административния акт, поради което подлежат на обезщетяване. По отношение на присъдения размер, съдът е приспаднал присъдената с Решение № 8602/18.09.2023 г., постановено по адм. дело № 1389/2023 г. по описа на ВАС, Трето отделение, сума в размер на 5 000,00 лв., като е приел, че по делото са представени фактури за периода от м. 11.2011 г. до м. 02.2012 г., плащането по които е извършено. С оглед уважаване на главната претенция, в полза на „Медиком“ ЕООД са присъдени мораторни лихви за периода 05.06.2013 г. – 04.06.2018 г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата. По отношение на втората главна претенция – за понесени имуществени вреди във връзка със сторени разходи за закупуване на 90 броя филтърни ръкави GORE TEX по фактура № 0000009260/01.10.2010 г., издадена от „Авко“ АД, на стойност 45 900,00 лв., същата е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения, според които ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е съумял да установи кумулативното наличие на законово предвидените в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки. Прието е, че не са представени доказателства относно действителното получаване и плащане на консумативите. Според съда, по делото не се установява по безспорен начин нито настъпването на претендираните вреди, нито връзката на същите с прогласения за нищожен административен акт. С оглед неоснователността на главния иск, са отхвърлени и акцесорните искови претенции за лихви. По отношение на третата главна претенция, заявена като частична – за обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – за периода от м. 11.2011 г. до м. 01.10.2016 г., изразяващи се в нереализирана печалба, съдът е приел, че съгласно трайната съдебна практика, когато с незаконосъобразен административен акт гражданин или организация е лишен от възможността да осъществява дейност, пропуснатите ползи, изразяващи се в нереализирана печалба от преустановената дейност, подлежат на обезщетяване при наличие на доказателства за тяхната реалност и сигурност. Съдът е приел, че тази категория обстоятелства се установява в случая, като реализирането на печалба не е настъпило единствено с оглед издаване на административния акт, тъй като между „Медиком“ ЕООД и ВМА са съществували трайни търговски отношения, ищецът е бил страна по сключени договори за унищожение на болнични отпадъци, а в посочения бранш не е съществувала конкуренция. С тези съображения съдът е приел за основателен иска за периода м. 11.2011 г. – м. 02.2012 г. Относно размера на дължимото обезщетение, решаващата инстанция е съобразила заключението на вещото лице Пендичева, като е изчислен размер от 384 340,00 лв. съобразно средния размер на месечните печалби на дружеството, реализирани за периода 2008 – 2011 г. С оглед уважаване на главната претенция, в полза на „Медиком“ ЕООД са присъдени мораторни лихви за периода 05.06.2013 г. – 04.06.2018 г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата. По отношение на четвъртата главна претенция, заявена като частична – за обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на 6 700 000,00 лв., представляващи стойността на оферта, дадена от Stericycle International LLC, за закупуване на търговското предприятие на „Медиком“ ЕООД, съответно неосъществяване на продажбата поради издадения административен акт, съдът е приел претенцията за неоснователна и недоказана. Решението на административния съд, в тази му част, не е оспорено и е влязло в сила, като не е предмет на касационна проверка пред настоящата съдебна инстанция. Решението, в оспорените му части, е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно, отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие, и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно, като липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. На първо място, следва да се посочи, че оспорваното решение е съобразено с Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, според което решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно право, при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото вземане. При определяне размера на обезщетенията за претърпени имуществени вреди, административният съд е зачел установените с Решение № 8602/18.09.2023 г., постановено по адм. дело № 1389/2023 г. по описа на ВАС, Трето отделение, правопораждащи факти относно настъпилото увреждане и е приспаднал частично размера на присъдените с него суми. Второ, както правилно и обосновано е приел административният съд, в случая е налице първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – Заповед № Д-04/03.11.2011 г., с която на „Медиком“ ЕООД е наложена ПАМ, която заповед е прогласена за нищожна с Решение № 2738/19.05.2012 г., постановено по адм. дело № 10390/2011 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с Решение № 7595/04.06.2013 г., постановено по адм. дело № 9147/2012 г. на ВАС. Трето, противно на въведените с касационната жалба на РИОСВ твърдения, вредите, обезщетяването на които се претендира от „Медиком“ ЕООД, са в резултат именно от незаконосъобразния административен акт, а не от обективираното в него разпореджане за предварително изпълнение. Наложената ПАМ е приведена в действие въз основа на разпореждането за допускане по реда на чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение, видно от Констативен протокол № УО-СП-09/11.11.2011 г., като е извършено пломбиране на инсталацията за третиране на опасни болнични отпадъци, чийто оператор е било „Медиком“ ЕООД. Доколкото административният акт е изпълнен предварително въз основа разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от АПК, неоснователно касаторът (РИОСВ) поддържа, че в нито един момент заповедта не била породила действие и запечатването не било извършено заради издадения административен акт, а се касаело за фактическо действие, което не било заявено като източник на претендираните вреди. Обстоятелството, че впоследствие, след приключване на изпълнението, разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК е било отменено съгласно Определение № 7972/05.06.2012 г., постановено по адм. дело № 4593/2012 г. по описа на ВАС, отменящо Определение № 292/19.01.2012 г., постановено по адм. дело № 10389/2011 г. по описа на АССГ, не променя извода, че фактическите действия по пломбирането на инсинератора са извършени именно при действието на това разпореждане, което не е било спряно от съда по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК /в действалата в процесния период редакция на закона/, и съответно – в изпълнение на нищожния административен акт (в този см. Решение № 8602/18.09.2023 г., постановено по адм. дело № 1389/2023 г.). По отношение на всяка от заявените искови претенции: Следва да бъдат споделени доводите на административния съд, според които „Медиком“ ЕООД, чиято е доказателствената тежест, е съумяло да установи по основание и размер претърпените имуществени вреди – сторени разходи за наем, до присъдения размер от 117 664,00 лв. с ДДС. Безспорно по делото се установява, че по силата на договор за наем от 01.10.2006 г. дружеството е стопанисвало помещенията и инсталациите за унищожаване на опасни болнични отпадъци, като е погасявало задълженията си по него, включително за периода от издаване на Заповедта за налагане до ПАМ до момента на прекратяване на договора, независимо че за този период е било лишено от възможността да ползва наетото съоръжение по предназначение. Поради това, както е приел и административният съд, е налице пряка причинно-следствена връзка между платените наемни суми, явяващи се понесени имуществени вреди, и назаконосъобразния административен акт. Настоящият касационен състав намира, че присъденият размер – единствено за понесените разходи за наем, но не и за консумативи, е правилно определен, както с оглед ангажираните доказателства (договор за наем от 01.10.2006 г., сключен между дружеството и ВМА, допълнително споразумение № 2 от 11.07.2011 г. относно промяна на наемната цена поради инфлационният индекс по данни на НСИ, ангажираните фактури и Удостоверение от ВМА относно признаване на заплащането им), така и съобразно заключението на вещото лице Пендичева, чието кредитиране в тази му част е съобразено с разпоредбата на чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК. Основателно от страна на РИОСВ се възразява, че в процесните фактури, освен наемната цена, са включени и разходи за ток, вода и охрана, но същите, от една страна, са и за периоди, преди издаване на Заповедта и запечатване на инсталацията. От друга страна – сумите са фиксирани, при положение че след преустановяване на дейността разходите би следвало да са със занижени размери, което несъответствие не е изяснено от ищеца. Поради това искът в тази му част – за сумата над присъдения размер, е недоказан, съответно съдебното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено, ведно с мораторната лихва и законната такава, присъдени с първоинстанционното решение. По отношение на имуществените вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана от „Медиком“ ЕООД печалба, съдът е извел принципно правилен и кореспондиращ с установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства извод за действително понесени от дружеството имуществени вреди, чието обезщетяване е дължимо. От правна страна, правилно съдът е приел, че в резултат от незаконосъобразния административен акт пряко е препятствана възможността дружеството да осъществява своята дейност по управление и изгаряне на болнични отпадъци, съответно е било лишено от възможността да реализира приходи, т.е. е налице пряка причинно-следствена връзка. Съдът е съобразил и трайната съдебна практика, според която, когато с незаконосъобразен административен акт гражданин или организация е лишен от възможността да осъществява дейност, пропуснатите ползи, изразяващи се в нереализираната печалба от преустановената дейност, подлежат на обезщетяване при наличието на убедителни доказателства досежно тяхната реалност и сигурност. Решаващата инстанция е обсъдила наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните, липсата на конкуренция в тази пазарна ниша, както и наличието на договори с клиенти, като е достигнала до обоснован и логичен извод, че пропуснатите ползи са пряк резултат от налагане на мярката. Принципно правилно е определен и присъденият размер – на база реализираните от дружеството печалби от оперативна дейност за периода 2006 – 2010 г., изчислени от експертизата, изготвена от вещото лице Пендичева, като е определен месечен размер от 96 710,00 лв. Правилни и обосновани са и съображенията на съда по отношение на изтеклата погасителна давност за претендираното с молба от 23.01.2024 г. увеличение на цената на иска в размер на 2 489 300,00 лв., представляващо разликата между първоначалния размер на претенцията от 3 216 000,00 лв. до последващо заявения, възлизащ на общо 5 705 300,00 лв., като мотивите на съда, в тази им част, следва да бъдат споделени на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неправилно и необосновано обаче с оспореното решение искът на дружеството е уважен единствено за периода м. 11.2011 г. – м. 02.2012 г., или до размера 384 340,00 лв., ведно с мораторна лихва за периода 05.06.2013 г. – 04.06.2018 г., както и законна лихва до окончателно изплащане на сумата. В конкретния случай, както вече бе посочено, между „Медиком“ ЕООД и ВМА, към датата на издаване на Заповедта – 03.11.2011 г., е имало сключен договор за наем за ползване на инсинератора с краен срок на действие – 01.10.2016 г. съгласно допълнително споразумение № 2 от 11.07.2011 г. Установява се, че дружеството е извършвало дейност по управление и изгаряне на опасни болнични отпадъци, като е имало и други клиенти, освен ВМА – „Екомакс“ ООД, и е било страна по договори, с които му е възложено унищожаване на биологични отпадъци. Основателно касаторът сочи, че единствена пречка за изпълнение на договора за наем се е явила Заповедта, като с висока степен на сигурност дружеството би продължило да оперира и за периода след 02.2012 г. Не се установяват други причини, различни от незаконосъобразния акт, които биха осуетили изпълнението на договора за времето след посочения период, съответно е налице изискуемата пряка причинно-следствена връзка между Заповедта и пропуснатата полза за „Медиком“ да реализира печалби от дейността си. Не могат да бъдат споделени обаче въведените възражения относно периода, подлежащ на обезщетяване във връзка с пропуснати ползи – нереализирани печалба. От фактическа страна, по делото се установява, че разпечатването на инсталацията е извършено на 08.10.2012 г., което е сторено при извършена проверка, отразена в Констативен протокол № ОЧАВОХВ-СА-16, т.е. вредоносната последица от незаконосъобразния административен акт на практика е отстранена през м. 10.2012 г. В конкретния случай се установява изискуемата пряка причинно-следствена връзка между налагане на ПАМ, съответно фактическото лишаване „Медиком“ ЕООД от възможността да извършва дейност от издаване на акта и запечатване на обекта до момента на неговото разпломбиране, и настъпилата в патримониума на дружеството имуществена вреда – пропуснатата възможност да реализира печалба. На практика, правната сфера на ищцовото дружество е била засегната от непрекъснатото действие на незаконосъобразния административен акт през целия период до разпечатването на инсталацията. Фактът, че договорът е прекратен през м. 03.2012 г., не изключва отговорността по ЗОДОВ, тъй като последният е прекратен именно поради издаване на незаконосъобразния административен акт, като същият би породил действие и за месеците до фактическото подновяване възможността инсталацията да работи. В конкретния случай периодът на увреждането следва да се дефинира от продължителността на незаконосъобразното състояние, наложено от администрацията, а не от продължителността на договора, тъй като последният е прекратен отново с оглед издаване на Заповедта и запечатване на обекта. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът на дружеството за размера над присъденото обезщетение от 384 340,00 лв. до 1 061 310,00 лв., представляваща общият размер на дължимото обезщетение за понесени имуществени вреди, следващо се в полза „Медиком“ ЕООД, както и в частта за разноските, като искът на дружеството следва да бъде уважен за още 676 970,00 лв. Посочената сума представлява обезщетение за периодите от м. 03.2012 г. до м. 09.2012 г. вкл., при съобразяване изчислената месечна печалба на дружеството в размер на 96 710,00 лв. Не следва да се приспада уважената частична претенция в размер на 2 500,00 лв. съобразно Решение № 8602/18.09.2023 г., постановено по адм. дело № 1389/2023 г. на ВАС, тъй като при частичното уважаване на иска до размера 384 340,00 лв. съдът е извършил приспадане. С оглед основателността на главния иск, следва да бъдат уважени и акцесорните претенции за мораторна лихва за забава за периода 05.06.2013 г. – 04.06.2018 г., възлизаща на 343 774,98 лв., както и за законна лихва до окончателно изплащане на сумата. Правилно и обосновано съдът е отхвърлил като изцяло недоказан и неоснователен предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сторени разходи в размер на 45 900,00 лв. за 90 бр. филтърни ръкави по фактура от 01.10.2010 г., издадена от „АВКО“ АД. Недоказано е останало действителното заплащане и придобиване на консумативите, както и неизяснен е останал въпросът дали същите са предназначени именно за съоръжението за изгаряне на болнични отпадъци. Неподкрепени от доказателствата по делото са твърденията на „Медиком“ ЕООД, според които филтрите са закупени за ремонтни дейности на наетото съоръжение, тъй като не е установено и извършване на самия ремонт. Поради това следва да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния съд, според които дружеството не се е справило с указаната му доказателствена тежест и не е установило, при условията на пълно и главно доказване, възникналата необходимост от подмяната на части и ремонтиране на инсинератора, действителното извършване на тези дейности и съответно – извършването на разходите, чието обезщетяване се претендира. Изцяло неустановено е останало и настъпването на претендираните вреди, както и връзката им със Заповедта, която впрочем е издадена над година по-късно спрямо твърдяното закупуване на филтрите. Изложените съображения налагат извод, че решението е правилно в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до посочения размер, ведно с акцесорния иск за лихви, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден в тази му част. По разноските: За първоинстанционното производство РИОСВ е сторила разноски в общ размер на 96 500,00 лв., от които авдокатско възнаграждение в размер на 94 000,00 лв., по отношение на което правилно е уважено възражение за прекомерност до размер от 60 000,00 лв., и 2 500,0 лв. депозити за вещи лица. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ в полза на РИОСВ се следват разноски за адвокат в размер на 52 926,58 лв. – съобразно отхвърлената част от жалбата, и 2 500,00 лв. за сторените разноски за вещи лица, или общо 55 426,58 лв. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 28 339,16 евро. Понесените от „Медиком“ ЕООД разноски за делото пред административния съд възлизат на 6 250,00 лв., от които 5 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение 1 200,00 лв. за депозити за вещи лица и 50,00 лв. за държавна такса. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и съобразно уважената част от иска, в полза на дружеството се следват разноски в размер на 589,46 лв. за адвокатско възнаграждение, както и 1 250,00 лв. сторени разноски за държавна такса и вещо лице, или общо 1 839,46 лв. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 940,50 евро. Претендираните от РИОСВ разноски за касационната инстанция са в размер на 72 000,00 лв. с ДДС, или 60 000,00 лв. без ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение, по отношение на което, от процесуалния представител на насрещната страна, е направено възражение за прекомерност. Същото се явява основателно с оглед фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия и предоставена защита, като следва да се редуцира с една трета – до размер от 40 000,00 лв. без ДДС или 48 000,00 лв. с ДДС. Настоящият касационен състав намира, че посоченият размер се явява подходящ и съответства на задените с Решение по дело С-438/22 на СЕС критерии за справедливост. От посочената сума, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, в полза на РИОСВ се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 42 341,27 лв., съобразно отхвърлената част от иска. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 21 648,74 евро. За касационната инстанция, от страна на „Медиком“ ЕООД са претендирани единствено разноски за държавна такса за касационно оспорване в размер на 50 лв., които, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, следва да се присъдят в полза на страната. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 25,56 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение