Решение № 13005 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2015 г.

Решение № 13005 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. В. Т. против решение № 287/20.07.2015 г., постановено по адм. д. № 271/2015 г. по описа на Административен съд-В. Т., с което е отменен Ревизионен акт № Р-15-1401482-091-01/15.01.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден изцяло в обжалваната му част с Решение № 154/6.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. Т., с който на Земеделска кооперация "Е. 94" са определени задължения по ЗКПО - корпоративен данък за внасяне за 2009 г. в размер на 18 984.40 лева и лихви в размер на 9 337.60 лева, в резултат на отказано преотстъпване на корпоративен данък за 2009 г. на основание чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд-В. Т. и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на кооперацията, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Земеделска кооперация "Е. 94", чрез адв. Г., в писмена защита, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено следното: През ревизираният период Земеделска кооперация "Е. 94" е извършвала дейност по отглеждане на зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури. С подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2009 г. кооперацията е декларирала преотстъпен корпоративен данък в размер на 18984,40 лева. Според констатациите в РА не са били спазени общите условия за преотстъпване на данъка, посочени в разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Приходните органи са приели, че към 31.12.2009 г. кооперацията има задължения в размер на 97,17 лева за лихви за забавено плащане на осигурителни вноски за ДОО, ЗО, ГВРС и ДЗПО-УПФ, което задължение е по Декларация обр. 6 за месец октомври 2009 г. За да отмени РА, съдът е констатирал, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, с обхват за периода, за който е възложена ревизията, при спазване на процесуалните правила, но постановен в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че са налице условията на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО и основание за прилагане на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2009 г., поради което ревизионният акт, с който на кооперацията са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. е отменен като незаконосъобразен. Решението е правилно. Правилно инстанцията по същество е тълкувала нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и е приела, че са налице основанията за преотстъпване на корпоративен данък. Първоинстанционният съд след анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, в т. ч. протокол № 3123/26.11.2014 г., съставен от орган по приходите, съгласно който задължението за лихви по декларация обр. 6 за м. 10.2009 г. е в размер на 5,37 лева, както и на събраните в хода на съдебното производство в т. ч. съдебно-счетоводна експертиза е направил обоснован извод, че РЛ към 31.12.2009 г. е имало надвнесени суми за данъци и лихви в размер на 6,28 лева и към същия период е имала задължения за лихви в размер на 5,37 лева. Наличието на дължимите суми за лихви е факт, но с разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ДОПК е регламентирано, че ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, чрез съответния публичен изпълнител в НАП, изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника да плати доброволно задължението си в седем срок. Страните по делото не спорят, че покана за доброволно изпълнение с предмет установените от приходните органи задължения за лихви в размер на 5,37 лева не е връчвано на данъчно задълженото лице. Следователно за съответния период не са налице подлежащи на принудително изпълнения задължения по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 209, ал. 1 от ДОПК. За това, приемайки, че са изпълнени изискванията на чл. 167 от ЗКПО, съответно е налице основание за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 179 от ЗКПО (отм., но приложим), административният съд правилно е постановил, че формираната данъчна печалба от кооперацията, свързана със земеделската й дейност за 2009 г., подлежи на данъчно облекчение чрез преотстъпване на дължимия за нея корпоративен данък в размер на 60 на сто. С оглед на изложеното настоящата инстанция, намира, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото на касатора не се дължат разноски. На ответника по касацията разноски не се присъждат, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,