Решение № 7798 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2198/2020 г.

Решение № 7798 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2198/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Неделчев срещу решение № 508/19.12.2019 г. постановено по адм. дело № 785/2019 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ № 284 з-847/27.09.2019 г., на Началника на Районно управление - Казанлък за връщане на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана № 20170327468/23.03.2022 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита изводите на първоинстанционния съд за необосновани и противоречащи на представените доказателства. Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че се касае за искане за връщане на иззетите оръжия, а жалбоподателят е искал от началника на РУ-Казанлък връщане на иззетото по рано РСНУОБ предвид влязло в сила решение на Административен съд Стара Загора по адм. дело № 353/2019 г. сочи се, че съдът е насочил своите мотиви към състоянието на иззетите оръжия, но това е вън от предмета на спора, тъй като последния е дали са налице предпоставки за връщане на отнетото разрешение или не и предвид задължителните указания на съдът по предходно разглеждано дело е следвало разрешението да се върне. Иска се отмяна на решението на Административен съд Стара Загора и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания отказ на Началника на РУ - Казанлък. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, Началникът на РУ - Казанлък не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси № 261703227468/24.03.2017 г., с валидност до 22.03.2022 г. С решение № 284 з-581/11.06.2018 г., на Началника на РУ-Казанлък, процесното разрешение е било отнето, с мотиви, че лицето е с повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер. Решението на органа е влязло в сила, поради липса на данни да е обжалвано. Подадено е заявление вх. № 284000-9875/4.04.2019 г., с искане за връщане на отнетото оръжие, като лицето е уведомено, че иззетите оръжия са трайно увредени и приведени в негодност. Този отказ е обжалван пред Административен съд Стара Загора, като с решение № 278/11.07.2019 г., влязло в сила на 1.08.2019 г., е отменен отказа за връщане на късоцевно огнестрелно оръжие и е върната преписката на Началника на РУ-Казанлък за произнасяне. В мотивите съдът е посочил, че следва да се върне разрешението, но ако не са налице законоустановени пречки за това. С обжалваното пред съда решение № 284 з-847/27.09.2019 г., на Началника на РУ-Казанлък е постановен отказ за връщане на отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Като мотиви органа се е позовал на нормите на чл. 87, ал. 2 и чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ – върху отнетите оръжия са извършени нерегламентирани интервенции които водят до тяхната трайна увреда и са приведени в негодност. Въз основа на така установеното съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Прието е, че решението за отнемане на разрешението е изпълнено по начина, указан в нормата на чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ Прието е, че решението по чл. 155 вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ не може да е причина и обстоятелство въз основа на което административния орган да откаже връщане на отнетото разрешение, но той дължи преценка дали не е налице основание да откаже признаване на право да се извършват дейностите по закона, като при това положение има правото да откаже и връщане на отнетото разрешение. Съдът е посочил, че правото на лицето да иска връщане на отнетото разрешение и/или на отнетите оръжия е срочен – 3 месеца от приключване на наказателното производство, като срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото му по чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ. Прието е, че правилно органа с оглед техническата негодност на оръжията е приел, че не следва да върне отнетото разрешение, тъй след извършване на това действие, жалбоподателят ще има възможност да поиска и да му бъдат върнати иззетите оръжия. За правилно е прието от решаващия съд, че действието на отнетото разрешение не се подновява по силата на закона, като удостоверението за годност на оръжието е задължително условие по аргумент на чл. 87, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ за връщане на отнетото разрешение и това следва да се прецени от органа, който в конкретния случай с действията си по издаване на обжалвания отказ не е в противоречие с издаденото съдебно решение. Решението е правилно. При осъществяването на контрола върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия полицейските органи имат право на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Съобразно установения от административния орган факт на образувано наказателно производство срещу Т. Неделчев, следва да се приеме за осъществена хипотезата на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. С тези правни и фактически основания е било издадено решението началника на РУ – Казанлък за отнемане на разрешението като при постановяване на такъв акт следва и кумулативната мярка по чл. 213 от ЗОБВВПИ. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Съдебното решение, за което се твърди в касационната жалба, че не е било изпълнено от административния орган касае обжалване на писмо с рег. № 284000-10320/09.04.2019 г., на Началника на РУ -Казанлък в което във връзка с подадено заявление за връщане на личното оръжие на Неделчев, органа го е уведоми, че оръжията са трайно увредени и приведени в негодност. Административния съд с решение № 278/11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 353/2019 г., е отменила именно това писмо, като е върнал преписката на органа за произнасяне по заявлението на жалбоподателя и в мотивите съдът е посочил, че техническата годност на оръжието е относима към неговото законно носене и употреба и, че поради отпадане на причината за постановяване на решение за изземване на отнетото разрешение то следва да се върне, но при липса на законоустановени пречки за това. Именно с оглед изпълнение на съдебното решение и след сезиране отново от Неделчев с молба вх. № 284000-22455/29.08.2019 г., /касаеща само и единствено връщане на отнетото разрешение/, Началника на РУ – Казанлък след преценка на всички относими факти и обстоятелства, свързани с връщане на отнетото разрешение и при наличие на обстоятелства водещи до отказ е издал обжалвания такъв. Правилни са изводите на решаващия съд, че за издаденият административен акт не са налице основанията за отмяна предвидени в нормата на чл. 146 от АПК. Предвид на факта, че решение № 284 з-581/11.06.2018 г., издадено от Началника на РУ-Казанлък е влязло в сила, като необжалвано, то следва да се изпълни по процедурата визирана в нормите на чл. 213 и сл. от ЗОБВВПИ. Законодателят е предвидил в чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ, че при издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, в случаите когато срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, органите по чл. 152 изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Иззетите вещи се съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 - 3 в срок до три месеца от приключването на наказателното производство. В ал. 4 е посочено, че собственикът на вещите по ал. 3 може да прехвърли собствеността върху тях или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с тях по този закон или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал. 3. Правилно е посочено от съда, че срокът е преклузивен и с изпускането му се погасява правото на лицето на което е отнето разрешението за ползване на оръжие и след приключване на наказателното производство да претендира неговото връщане. В конкретния случай жалбоподателят е подал искане за връщане на личните му оръжия, които са били предадени от него с протокол за приемане на ОБВВПИ от 13.06.2018 г., като с посоченото по-горе писмо № 284000-10320/9.04.2019 г де факто е налице отказ за връщане. След постановяване на съдебно решение с което това писмо е отменено е последвало ново искане от страна на Неделчев този път както за връщане на оръжието, така и за разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, предвид решението на Административен съд Стара Загора по адм. дело № 353/2019 г. Органа е отказа връщане само на издаденото разрешение, като се е позовал на факта, че оръжието е негодно за употреба т. е. на основание чл. 87, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Последната гласи, че за получаване на удостоверение за годност на оръжието, заявителя предоставя оръжието на лицата по чл. 133 за извършване на технически преглед. Издаването на разрешението е по реда на чл. 83 от ЗОБВВПИ, като съответния административен орган преди да издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие следва да извърши преценка на пълнотата и съответствието на документите с изискванията за издаването му. Тази норма е приложима и по отношение връщане на отнетото разрешение т. е. подчинява се на същия правен режим, както и искането за издаване на разрешение за съхранение, носени и/или употреба. Правилно съдът е приел, че по силата на закона органа преди да върне отнетото разрешение следва да извърши преценка дали са налице предпоставките за това, като в конкретния случай се е съобразил с дадените задължителни указания на съда по адм. дело № 353/2019 г. Видно от доказателствата по делото е, че процесните оръжия са негодни за употреба и представляват опасност за собственика. Правилно е прието от решаващият съд, че във връзка с нормата на чл. 155 от ЗОБВВПИ органа е извършил преценка дали следва да се върне отнетото разрешение, като е приел, че такова не се дължи поради непригодност на оръжията за които се отнася. Както се посочи по-горе действието на отнетото разрешение не се възобновява по силата на закона, а следва да е налице изрично искане от притежателят му за връщане, като съответния ангажиран с тази дейност административен орган следва да прецени дали са налице основания за това. За да се върне отнетото разрешение за съхранение, носене и употреба, което касае само и единствено вписаните в него оръжия и боеприпаси, то следва органа да установи по безспорен начин, че оръжията за които разрешението се отнася са годни за употреба, арг. от нормата на чл. 87, ал. 2 от ЗОБВВПИ, на която се е позовал и издателят на акта. За да се ползва процесното оръжие за него следва да се издаде и удостоверението за годност т. е. удостоверение, че оръжието за което е издадено съответното разрешение за съхранение, носене и употреба е годно за ползване. Установяването на негодността на последното влече след себе си като последица и отказ за връщане на отнетото разрешение, тъй като при връщането му, притежателят му ще има право да изиска връщане и на отнетото оръжие и да го ползва, според разрешението, въпреки неговата негодност, което би довело до негативни последици не само за него, но и за обществото като цяло. Наведените в касационната жалба доводи, че съдът не е преценил, че се иска връщане на отнетото разрешение, а не на отнетите оръжия е неоснователен предвид посоченото по-горе, че за да се върне отнетото разрешение следва да са отпаднали пречките за това. Наличието на негодни оръжия за които това разрешение за съхранение, носене и употреба се отнася влече като последица наличие на пречки за връщане на отнетото разрешение. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд