Решение № 82 от 4.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6798/2013 г.

Решение № 82 от 4.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6798/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Ц., [населено място], чрез пълномощника му адвокат А., срещу въззивно решение по гр. д. № 5402/2009 г. на Софийския градски съд. С определение № 66/14.02.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила допълнително решение от 30.11.2007 г. по гр. д. № 8791/2005 г. на СРС, с което е отменен по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) нотариален акт № 21,том II, рег. 4810, дело № 191/05 на нотариус М. И., рег. № 260. Обжалването е допуснато въпроса дали подлежи на отмяна нотариален акт, удостоверяващ сделка с недвижим имот. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон - основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация В. С. Н. оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав II г. о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С въззивното решение е оставено в сила решение от 27.07.2007 г. по гр. д. № 8791/2005 г. на Софийския районен съд в обжалваната част и допълнително решение от 30.11.2007 г. по същото дело. С първото решение на районния съд е отхвърлен предявеният от И. Ц. срещу Т Н. и С. Н. /поч., заместен от наследника по закон В. Н./ иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица] и е уважен предявеният от В. Н. срещу Т. Н., А. Д., С. М., К. М., З. А., Д. И., Х. И. и Вуто В. отрицателен установителен иск за правото на собственост върху същия имот. С допълнителното решение на районния съд на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е постановена отмяна на констативен нотариален акт № 7/2005 г. и на нотариален акт за покупко-продажба № 21/2005 г. За да постанови отмяна на последния въззивният съд е възприел мотивите в първоинстанционното решение, че нотариалните актове, с които се извършват правни сделки са на общо основание охранителни актове. Разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) третира по еднакъв начин констативните и конститутивните нотариални актове за собственост и изисква тяхната отмяна, когато спорът за собственост бъде разрешен срещу ползващото се от акта лице. С ТР № 3/2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, ВКС се приема, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК /респ. чл. 431, ал. 2 ГПК /1952 г./ подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Лицата, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват със защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт, който я обективира, чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение. В разглеждания случай в противоречие с цитираното ТР, представляващо задължителната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че нотариален акт № 21/2005 г., обективиращ договор за покупко-продажба на процесния имот, следва да бъде отменен по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Ето защо въззивното решение в тази част трябва да бъде отменено. Доколкото не се касае за самостоятелен иск за отмяна на нотариалния акт, а за правна последица, то не следва да се постановява решение от ВКС, отхвърлящо такъв иск. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.