Решение № 3004 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 935/2015 г.

Решение № 3004 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 935/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на "Д. М. " ЕООД, гр. Банкя, ул. "Шейново" № 8, чрез управителя Искра Генкова - Капаноглу, за отмяна на решение № 12657 от 23.10.2014 г. по адм. д. № 388/2014 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, с което отменено решение по адм. д. № 1091/2013 г. на Административен съд София град (АССГ) в частта за отмяна на ревизионен акт (РА) № 2061111867 от 30.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София и е отхвърлена жалбата на "Д. М. " ЕООД срещу посочената част на РА и е оставено в сила решението на АССГ в останалата част относно непризнато право на ДК в размер ва 178 579.80 лв. със съответните лихви за забава. Поддържа се, че лицето не е редовно призовано за проведеното на 23.09.2014 г. открито съдебно заседание пред ВАС, тъй като призовка била връчена на адреса на адв. Матев, който не бил редовно упълномощен да представлява "Д. М. " ЕООД пред касационната инстанция. Поради допуснатото нарушение лицето било лишено от право на защита и участие в производството пред ВАС. Претендира се отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на решението на ВАС, Първо отделение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София оспорва искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени наведеното основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, намира следното: Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Посоченото в молбата за отмяна правно основание по чл. 239, т. 5 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В производството по адм. д. № 1091/2013 г. на АССГ, 43-ти състав жалбоподателят "Д. М. " ЕООД е представил пълномощно в полза на адв. Матей Матев и адв. Росица Матева от АК гр. Ловеч (л. 236 от делото) с право да водят делото пред АССГ и до окончателното му приключване във всички инстанции. Даденото пълномощно е общо по смисъла на чл. 34, ал. 1 ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК и съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК има сила до завършване на делото във всички инстанции (както изрично е посочено в същото). Касационната жалба срещу постановеното съдебно решение № 5992 от 04.10.2013 г. по адм. д. № 1091/2013 г. на АССГ е подадена от адв. Матей Матев, за което същият е бил надлежно упълномощен с оглед представеното по делото пълномощно. В касационната жалба изрично е посочен съдебен адрес за призоваване - служебния адрес на адв. Матев, от който адрес адв. Матев е бил редовно призован за откритото съдебно заседание на 23.09.2014 г. пред касационната инстанция по смисъла на чл. 51, ал. 1 ГПК. Връчването на пълномощник е редовно съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК. Не е имало задължение за изпращане на призовка по адреса на управление на юридическото лице с оглед наличието на пълномощник и посочването на неговия адрес за призоваване в касационната жалба. Видно от протокола за проведено съдебно заседание на 23.09.2014 г. касаторът "Д. М. " ЕООД е бил представляван от адв. Матев. Липсват данни за оттегляне на пълномощието по смисъла на чл. 35 ГПК. По изложените съображения не е допуснато твърдяното в искането процесуално нарушение, което да е лишило страната от право на участие в производството лично или чрез повереник. С оглед предоставеното в полза на адв. Матев общо пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 4 ГПК и липсата на данни за оттеглянето му по чл. 35 ГПК, както и осъщественото от повереника процесуално представителство пред касационната инстанция, страната не е била лишена от право на защита. С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице основание по чл. 239, т. 5 АПК, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия,