Решение № 3197 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13818/2010 г.
ВАСIII отделение07.03.2011 г.докладчик Ваня Пунева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 379/29.09.2010 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 404/2010 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3197 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13818/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Донка Данева Желева от гр. Хасково против решение № 379/29.09.2010 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 404/2009 г. по описа на съда. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - кметът на община Хасково, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Донка Желева против заповед № 798/21.05.2010 г. на кмета на община Хасково, с която на основание чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 7 от Наредбата за общинските жилища, е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката, последната като наемател на следния общински недвижим имот: апартамент № 23, находящ се в гр. Хасково, ул. "Изток ", блок № 2-6, вх. Б, ет. 4. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила, както и че наемателят не отговаря на изискванията, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата, а именно: брутният доход за предходните шест месеца на чл. от семейството не надвишава 300 лева. Изложените мотиви за наличие на условия и законови предпоставки за издаване на обжалваната заповед се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Решението е постановено съобразно правилно изяснената от събраните доказателства фактическа обстановка, при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. По делото е било безспорно установено, че дохода на касаторката надхвърля сумата от 300 лв., посочена в Наредбата. Представена е служебна бележка с изх. № 19/24.03.2010 г. и изх. № 41 от 30.03. 2009 г. за доходите на Желева, видно от които същата е получила за периода март 2009 г. - октомври 2009 г. сума над определения минимум. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата едно от условията за кандидатстване за настаняване под наем в общински жилища, респ. за прекратяване на съществуващи наемни правоотношения, е брутния доход за предходните шест месеца на чл. от семейството да не надвишава 300.00 лв. Следователно крайният извод на административния съд, че са били налице условия за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен и постановеното от него решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Действително с Наредбата за общинските жилища на Община Хасково е предвидено условие брутния доход да не надвишава 300 лева, като не са предвидени никакви изключения в условията, на които следва да отговарят лицата кандидатстващи за настаняване в общински жилища. Доколко тази наредба е социално справедлива за жителите на съответната община е въпрос на целесъобразност, която всяка община сама за себе си определя в наредбата. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд - трето отделение,