Решение № 9497 от 20.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4749/2021 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Община Велико Търново, чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. Александрова, за отмяна на влязло в сила решение 15984 от 25.11.2019 г. по адм.дело 8810 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, седмо отделение, с което на основание чл.222, ал.1 от АПК е отменено решение 153 от 17.05.2019 г. по адм.дело 76 по описа за 2019 г. на Административен съд - Велико Търново и е отхвърлена жалбата на Община Велико Търново срещу решение РД-02-36-13 от 04.01.2019 г. на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020". В искането е записано, че се иска отмяна на решението, понеже е постановено в противоречие с друго влязло в сила решение 3282 от 11.03.2021 г. по адм.дело 13080 по описа за 2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, седмо отделение, с което е оставено в сила решение 274 от 28.10.2020 г. по адм.дело 439 по описа за 2020 г. на Административен съд - Велико Търново. С последното е отменено решение РД-02-36-979 от 02.07.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020". Според искателя е налице основанието по чл.239, т.4 от АПК за отмяна, поради което се иска от съда постановяване на решение, с което се допусне отмяна на посоченото решение. Депозира писмена защита и претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответната страна по искането за отмяна - зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" оспорва същото като неоснователно чрез становище по реда на чл.242 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на направеното искане и с оглед на данните по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срок и от надлежна страна, а разгледано по същество е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.239, т.4 от АПК, на която се позовава искателя, съдебният акт подлежи на отмяна, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В производството по адм.дело 8810 по описа за 2019 г. на ВАС, седмо отделение, тричленен състав предмет на контрол е било съдебно решение 153 от 17.05.2019 г. по адм.дело 76 по описа за 2019 г. на Административен съд - Велико Търново. В хипотезата на чл.222, ал.1 от АПК касационният съдебен състав е отменил това решение и е постановил решение на по съществото на спора, като е отхвърлил жалбата на Община Велико Търново срещу решение РД-02-36-13 от 04.01.2019 г. на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020". С решението на този орган е наложена финансова корекция 5 % от стойността на допустимите разходи по Договор за възлагане на обществена поръчка BG16RFOP001-1.009-0001-C01-D-03 от 17.09.2018 г. с възложител Община Велико Търново и изпълнител "Лидер Консулт" ЕООД. В производството по адм.дело 13080 по описа за 2020 г. на ВАС, седмо отделение, тричленен състав е постановено решение 3282 от 11.03.2021 г., с което е оставено в сила решение 274 от 28.10.2020 г. по адм.дело 439 по описа за 2020 г. на Административен съд - Велико Търново. С последното е отменено решение РД-02-36-979 от 02.07.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020". С това решение на административния орган е наложена финансова санкция 10 % от стойността на допустимите разходи по Договор за възлагане на обществена поръчка BG16RFOP001-1.009-0001-C01-U-06 от 13.07.2018 г. с възложител Община Бургас и изпълнител "Инвестстрой 92" ЕООД. Настоящият съдебен състав намира, че искането е неоснователно, понеже не е реализиран съставът на чл.239, т.4 от АПК. В развилите са две съдебно-административни производство в цялост, а именно след реализиране на двуинстанционен съдебен контрол, предметът на оспорване във всяко едно е различен, т.е. са оспорвани различни индивидуални административни актове, като общото е, че с тях се налагат финансови корекции. С тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. по тълк. дело 4 по описа за 2010 г. на ОС на съдиите, I и II, колегия на ВАС е прието, че разпоредбата на чл.239, т.4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. С оглед разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При така приетото от Общото събрание на ВАС, следва да се отхвърли искането за отмяна, понеже не е налице тъждественост между решението по адм.дело 8810 по описа за 2019 г. на ВАС, седмо отделение, тричленен състав и решението по адм.дело 13080 по описа за 2020 г. на ВАС, седмо отделение, тричленен състав, респ. разпоредбата на чл.239, т.4 от АПК е неприложима. Налице са две съдебно-административни производства, приключили със съдебни актове, постановени по повод преценка на законосъобразността на два различни административни акта. Както беше посочено по-горе не може да се извлече идентичност с оглед факта, че с тези административни актове се налагат корекции, техен адресат е един и същ правен субект, както и че органът, който ги е издал също е един и същ, понеже те са издадени освен при различна фактическа обстановка и на различно фактическо основание, а именно посочените по-горе договори, по които идентична е само едната страна, а именно искателят. При този изход от спора следва да се присъдят съдебни разноски на ответната страна по искането, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав,