Решение № 6974 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12783/2017 г.

Решение № 6974 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12783/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д. Славова, против решение № 599 от 19.09.2017 г., постановено по адм. д. № 724/2017 г. по описа на Административен съд - Х., четвърти състав. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - М. М. Х., гражданин на Ирак, в съдебно заседание лично и чрез служебно назначен адвокат, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Посочва, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че с произнасянето в отделни производства по молбите на отделните членове на семейството на иракския гражданин се нарушава целостта на семейството. Искането за предоставяне на закрила се осъществява лично и по собствена воля. Съдът не е изтъкнал никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на М. М. Х., гражданин на Ирак, решение № 10146/22.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 59 от АПК, но е неправилно. Съдът е посочил, че семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 от Конституцията на Р. Б., като с разпоредбата на чл. 8, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека, също е визирано правото на зачитане на семейния живот. Посочени са и множество разпоредби от приложимия закон ЗУБ - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитането на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Административният съд е посочил, че органът е следвало или да съедини административните производства на членовете на семейството на М. М. Х. по ЗУБ, в едно общо производство на основание чл. 32 от АПК, или на основание чл. 54 от АПК да спре производствата, образувани по молбите на останалите членове на семейството, които черпят фактическо основание за исканата закрила по реда на ЗУБ от историята на един чл. на това семейство. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - Х., е неправилно поради нарушение на материалния закон и неправилност. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че по подадената от М. М. Х. молба за закрила се е развило административно производство по ЗУБ, като са извършени всички дължими се по закон действия. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на неговата съпруга не основава възприетото от административния съд становище за неправилност на административния акт. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34 от ЗУБ, както и на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на нарушение от страна на административния орган на горепосочените разпоредби при издаването на акта си. Чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут. Когато чл. на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ, членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или предоставена международна закрила, които са на територията на Р. Б., имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12 ЗУБ . Ако някой от съпрузите отговаря на изискванията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, за получаване на съответен статут по закона, той ще му бъде предоставен на негово лично основание. Членовете на семейството му имат право да се ползват от предоставения му статут, при наличие на предпоставките на чл. 22 и на чл. 34 ЗУБ . По делото нито се твърди, нито се установява, правото на семейство по отношение на М. М. Х., да е нарушено по какъвто и да е начин. Абсолютно неотносима е разпоредбата на чл. 34 от ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Р. Б.. Освен това, тези норми, ако и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на чл. на семейството, отново изискват и съответна преценка на личния им статус и липса на обстоятелствата по чл. 12 от ЗУБ . Що се касае до приетото в обжалваното решение нарушение на чл. 32 от АПК, следва да се отбележи, че тази разпоредба визира възможност, а не задължение за административния орган, като следва да се има предвид, че както искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, така и преценката на административния орган се дължи по лично заявеното лично основание по ЗУБ . Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ то изведените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуална материална негова незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административнопроизводствените правила. Не е налице и възприетото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 54 от АПК, тъй като не е налице пряка обвързаност и невъзможност за провеждане на самостоятелни производства по предоставяне на закрила. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 32 и чл. 54 от АПК от административния орган, при произнасянето му по същество по подаденото искане от търсещите закрила. С оглед изложеното обжалваното решение в частта, с която е отменен административния акт, като неправилно, поради необоснованост на правните изводи, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.