Решение № 4682 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2016 г.

Решение № 4682 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П. против Решение № 122 от 22.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1052/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, потвърждаване на отменения с него административен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът - И. К. С., редовно призован, се представлява от адв. Стоянов и моли да се потвърди съдебното решение на административния съд. Депозира и писмен отговор и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. С решение № 122 от 22.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1052/2015 г. Административен съд - П. е отменил решение № 2153-14-45/25.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № МП-24868-5/30.07.2015 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване (ПО), с което на И. К. С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО, върнал е делото, като преписка на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П. за ново произнасяне по заявлението на И. К. С. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, при съобразяване с мотивите на решението, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, и е осъдил ТП на НОИ - П. да заплати на И. К. С., направените по делото разноски в размер на 480 лева. За да постанови отказа си административният орган е приел, че с оглед липсата на данни за вида и тонажа на управлявания от касационния жалбоподател автомобил, докато е изпълнявал длъжността "шофьор" в "С." АД в периода 1.01.1999 г. - 23.04.2003 г., трудът му на тази длъжност следва да бъде категоризиран като такъв от трета категория. Изложени са съображения, че автомобила, който е управлявал С. не е бил с товароподемност над 12 и повече тона, за да попада в хипотезата на т. 53а от ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране) за времето до 31.12.1999 г., а от 1.01.2000 г. по чл. 2, т. 25 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) и квалифициране на труда му като такъв от втора категория. За да отмени решение № 2153-14-45/25.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено с разпореждане № МП-24868-5/30.07.2015 г., издадено от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П., и върне преписката за издаване на административния акт съобразно тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е приел, че към момента на издаване на оспорения административен акт С. има отработени 15 години 0 месеца и 12 труд при условията на втора категория (отработени са повече от 15 години труд по т. 53а от ПКТП и е на възраст над 57 години и 8 месеца, като при конвертиране на труда по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО сборът от осигурителен стаж и възраст надхвърля 100. Административен съд - П. е приел, че са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване за И. К. С.. Този извод е обоснован и се основава на годни доказателства. Административният съд правилно е приел, за достоверни извършените съдебно-икономическа и съдебно - автотехническа експертизи, от които се е установило, че с оглед представените документи за трудов и осигурителен стаж и справката в персоналния регистър, установяващи осигуряване през спорния период за втора категория труд и товароносимост на автомобила от 24 000 кг, който е управлявал С. през същия период. По делото са били представени и трудови договори с посочване на модела и номера на автомобила влекач, управляван от С. на длъжността "шофьор" в "С." АД през периода 1.01.1999 г. - 23.04.2003 г., наказателно постановление № 891 от 26.05.1999 г. срещу И. С., в което също е посочен номера на Ш. Л. с рег. № ЕН 46-30 АВ. От показанията на свидетелите Б. и М., които имат преки впечатления от характера на извършваната работа, се установява, че ответникът през процесния период е работил като шофьор на "Ш. Е." - влекач с полуремарке, като от 1993 г. до 2003 г., както и преди това е управлявал и други тежкотоварни автомобили. Т. М., който също е работил в "С." АД през периода 1986 г. - 2005 г. пък е обяснил, че със С. са управлявали едни и същи товарни автомобили, като този който е управлявал свидетелят е бил с рег. № ЕН 46-32, а на С. с рег. № ЕН 46-30) и тези автомобили са били с марка "Шкода" с полуремарке и товароносимост над 20 тона. В "С." АД е имало 4 такива автомобила, като последно е бракуван товарния автомобил, управляван от С.. Показанията на допуснатите свидетели пред първоинстанционния съд са взети по надлежен ред и са непротиворечиви, кореспондират и съвпадат изцяло с другите доказателства по делото, в т. ч. и със заключението на съдебно-автотехническата експертиза, в която е изследвана товароносимостта на автомобила, базирана на техническите данни за конкретния тежкотоварен автомобил, налични в документи, представени от "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД. В случая се касае за разпит на свидетели за установяване на обстоятелства от съществено значение за спора и по-точно за установяване не на наличието на осигурителен стаж, а за естеството на полагания труд. В случая не се касае за инцидентно установяване на трудов стаж, което несъмнено е недопустимо в административния процес. О. повече, че административният орган не е положил всички усилия за изясняване на действителната фактическа обстановка, а е допуснал пропуск и непълнота в доказването. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Действително с чл. 40, ал. 1 от НПОС е въведено ограничение изключващо гласните доказателствени средства като възможност за установяване на осигурителен стаж. Вън от обхвата на това ограничение обаче, е установяването на данни относно трудовата функция на осигуреното лице, работно място, оръдия на труда и предмет на труда. По аргумент от чл. 40, ал. 1 от НПОС, няма пречка тези обстоятелства да бъдат установени и с други доказателствени средства, както е сторено в съдебната фаза на процеса по настоящото дело. Въз основа на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд е преценил правилно действителната фактическа обстановка и я е подвел под хипотезата на нормата на т. 53а от ПКТП (отм.) и чл. 2, т. 25 от НПОС, като законосъобразно е приел, извода относно спорния въпрос дали Стайков през процесния период е положил труд от втора или трета категория. Пенсионните органи са формирали своите фактически изводи в противоречие с правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК. Оспореният административен акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Фактическата обстановка неправилно е преценена от административния орган и подведена от него под хипотезата на правна норма, несъответстваща на данните по делото. Административният орган е имал достъп до справката от персоналния регистър на лицето, а също така е имало и индиции за упражняван от ответника труд от втора категория, но е приел, че не са налице доказателства, които удостоверяват товароподемност над 12 тона на управлявания от С. автомобил. При проверка на представените трудови договори и наказателно постановление, пенсионният орган е извел извод, че посоченият автомобил Ш. Л. с рег. № ЕН 46-30 АВ, е управляван от С. само два дни, което противоречи на събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства. Освен, че е издал административния акт в нарушение на материалния закон, административният орган е допуснал и нарушение на административнопроизводствените правила, като не е проверил данните, с които разполага, което е довело до издаване на акта въз основа на неизяснени фактически обстоятелства и предположения. Към момента на подаване на заявлението И. К. С. има навършени 58 години 07 месеца и 16 дни и необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, поради което отговаря на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство. С оглед изхода на спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден за заплати на И. К. С. претендираните за настоящата инстанция разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, Върховният административен съд, шесто отделение,