Решение № 10323 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Автокар“ ЕООД, представено от адв. Бърчев, срещу решение № 22458/04.06.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 11950/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22220224000766-091-001/29.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена при оспорването по административен ред. Касаторът заявява общо трите категории касационно основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва констатациите на съда за неосъществяване на доставката по фактурата, за която е упражнил отреченото от органите по приходите право на приспадане на данъчен кредит. Твърди опущения на съда при проверката на доказателствата и в познавателната му дейност по преценка на писмените доказателствени средства. Изразява убеждението, че осъществяването на доставката се установява с взетите от него и от доставчика му счетоводни записвания във връзка с доставката и косвено с извършеното частично плащане по фактурата. Според него съдът неправилно е ценил като факт с доказателствено значение неспазването от доставчика на нормите на осигурителното и на трудовото законодателство. Навежда доводи за правното значение за липсата на противопоставяне от доставчика – търговец след узнаването за доставката. Иска отмяна на обжалваното решение и на съответната част от на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е обжалвана неотменената при оспорването по административен ред част от ревизионен акт, с която са установени в тежест на „Автокар“ ЕООД допълнителни задължения за ДДС за внасяне в размер 52 820 лева и за лихви за забава в размер 8 072.40 лева. Източник на задължението за ДДС е извършена от органите по приходите корекция на декларирания от РЛ резултат по ЗДДС в д.п.м. м. 05.2023 г. заради отказ да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размер 52 820 лева, упражнено в този период. Отреченото данъчно предимство е по фактура № 0…1/16.05.2023 г., издадена от „Заир трейд“ ЕООД с предмет на доставката 19 бр. видео карти от конкретен модел. Според органите по приходите доставката не е осъществена. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещна проверка на прекия доставчик, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Прието е, че не е недоказан произходът на стоките и последващата им реализация; липсва договор между страните по доставката и не е извършено плащане. При оспорването по административен ред е отречена убедителността на доказване на доставките със съпътстващите фактурата документи – приемо-предавателен протокол и гаранционна карта, тъй като индивидуализирането на графичните карти с продуктов и партиден номер не било достатъчно. Заявено е очакване за индивидуализиране със сериен номер. Изложени са подробни съждения, основани на информацията за стоките от сайта на производителя и на особеностите на търговията с хардуера. Като факти с доказателствено значение са ценени липсата на подадени от прекия доставчик ГФО и ГДД по чл. 92 ЗКПО, наличието на само един доставчик и на трима клиенти, единият от които е РЛ. Отречено е осъществяването на предпоставките за правото на приспадане по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. По мотивите на съдебния акт РА е издаден от компетентни органи по приходите във формата на електронен документ, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи и притежава дължимото съдържание. Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя несъмненото доказване на юридическите факти от пораждащия правото на приспадане фактически състав, които е дефинирал. Констатациите му се основават на събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателства и следват установяванията на администрацията. В хода на съдебното дирене е открил производство за проверка на представения от жалбоподателя и оспорен за авторство от ответника договор за доставка на стока от 02.05.2023 г. Въпреки, че не са представени доказателства за автентичност на подписа на доставчика, не е изключил договора от доказателствата, а е заявил намерение да го цени с другите информационни източници. Приел е, че обсъден заедно с другите доказателствени средства, включително приемо-предавателния протокол от 16.05.2023 г., не установява изпълнението на доставката от сочения във фактурата доставчик. Протоколът не доказвал наличността, транспортирането и предаването на стоката, тъй като не съдържал достатъчна индивидуализация на вещите и не закрепвал информация за място на товарене, разтоварване и др. Съдът е отрекъл изключването на данъчното предимство от органите по приходите да е с доводи, основани на наличието на трудов ресурс у доставчика. По решаващите изводи на съда не са осъществени материалните предпоставки за правото на приспадане, упражнено от жалбоподателя по фактурата на “Заир трейд” ЕООД. Оспореният съдебен акт е правилен. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /“…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от съда нарушения в процеса на доказване. Всъщност опущенията на съда по проверката на доказателствата го ползват. Като процесуално действие адресирано до съда, молбата на жалбоподателя от 16.03.2026 г., с която се правят доказателствени искания и се представят писмени доказателствени средства, не предполага отговор от ответника, щом съдът не му е предоставил по реда на чл. 8, ал. 3 ГПК възможност да се запознае с тези искания и да изрази становище по тях. Затова и оспорването на автентичността на договора от 02.05.2023 г. до края на заседанието, в което съдът е докладвал за представянето му, не е преклудирано (арг. от чл. 193, ал. 1 ГПК). Извършеното от първостепенния съд разпределяне на доказателствената тежест е съобразено с правилото на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК. Противоречащ на процесуалния закон, но благоприятстващ жалбоподателя, е отказът на съда, прилагайки правилата на доказателствената тежест, да отрече авторството на документа на договора за доставка за волеизявлението на доставчика при неспособността на натоварената с тежестта страна да проведе пълно доказване на автентичността. Съобразено с процесуалните и опитните правила е установяването на първостепенния съд, че документираната с фактурата на „Заир трейд“ ЕООД доставка не е осъществена. Липсват информационните източници, които да са останали извън обхвата на познавателната дейност на съда, та вътрешното му убеждение да е формирано в противоречие с правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК във вр с § 2 от ДР на ДОПК. Процесуалните закони не съдържат уредба на конкретни доказателствени средства за установяване на пораждащия данъчното предимство фактически състав. Казуистична уредба е и немислима предвид многообразните проявления на независимата икономическа дейност, която предполага оставяне на различни информационни следи от нея, а съответно и източници на информация. На съдържанието на представените от жалбоподателя писмени доказателствени средства е основан отказът на съда да ги цени. Неубедително е доказването със счетоводните записвания на касатора. Счетоводните регистри за производно доказателствено средство, тъй като са носител на хронологично систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи (вж. чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗСч /отм.). Затова и по хипотеза информацията в регистрите следва да съответства на тази от първичните счетоводни документи, каквито са фактурите, а многократното закрепване на един и същи факт в различни информационни източници, от които единият се основава на другия, не се отразява на доказателствената им стойност. Първостепенният съд не е формирал фактически изводи от индиции за неизпълнение от доставчика на задълженията му по трудовото и по осигурителното законодателство и в тази част от касационната жалба доводите не се основават на съдържанието на съдебния акт. Не допринася за убедителността на доказването индицията на плащането. Платеното почти съответства на размера на начисления от доставчика ДДС, на който той е платец (вж. чл. 82, ал. 1 ЗДДС), та извършеното плащане не е толкова в изпълнение на задължението на купувача и да сочи на осъществяване на насрещната престация на доставчика, а е насочено към осигуряване на възможността той да плати публичното задължение (при липсата на спор, че фактурата е включена в дневника за продажбите и в СД за данъчния период). Без да са допуснати от първостепенния съд нарушения в процеса на доказване, неговите установявания са обвързващи при инстанционния контрол върху постановеното от него решение (вж. чл. 220 АПК). Основан на правилата на доказателствената тежест е отказът на съда да приеме за осъществени правните последици на юридическите факти, за които ползващата се страна не е провела несъмнено доказване. Затова и в съответствие с материалния закон е решен в полза на администрацията спорът за съществуването и размера на установените с РА публични задължения и за законосъобразността на утежняващия административен акт. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционно решение. При този изход спора на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 200 евро за касационното съдебно производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение