Решение № 10518 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2015 г.

Решение № 10518 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 39 от 16.01.2015 г., постановено по административно дело № 420/2014 г., Административен съд - Русе е: 1) отменил решение ПЕО № 111/23.10.2014 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Русе, както и потвърденото с него разпореждане № 20/31.07.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване ("ПО") при ТП на НОИ - Русе; 2) върнал делото като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението; 3) осъдил НОИ да заплати на Васил Георгиев Натов сумата от 350 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Русе. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на оспорения съдебен акт, като вместо него касаторът претендира потвърждаване на процесното решение на директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Русе. Ответникът по касация - Васил Георгиев Натов от гр. Русе, чрез надлежно упълномощената адв. Батанова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на оспореното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - Русе, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените от съда изводи, че неправилно е определена началната дата на отпускане на пенсията, съобразно правилата на чл. 94, ал. 3 от КСО. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда, в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагането на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Грешки от такова естество не са допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора. За да отмени оспореното пред него административно решение първоинстанционният съд е формулирал извод, че административният орган неправилно е приложил закона при определяне на датата за отпускане на пенсията за инвалидност на Васил Георгиев Димитров. Правилни и в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че пенсията е следвало да бъде отпусната от датата на инвалидизирането на лицето, съгласно ЕР на ТЕЛК № 0234 от 22.01.2014 г., т.е. от 2.07.2012 г., а не от датата на подаване на заявлението пред ТП на НОИ - Русе - 2.04.2014 г. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. ОП-10868 от 2.04.2014 г. Васил Натов е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия, като е представил необходимите документи за удостоверяване на осигурителен стаж и експертно решение (ЕР) № 0234 от 22.01.2014 г. на ТЕЛК, с което му е определена 62% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с дата на инвалидизиране 2.07.2012 г. и срок на инвалидност - две години. Върху представеното експертно решение, връчено лично на Натов на 22.01.2014 г. е положен печат от РКМЕ, че то влиза в сила на 12.03.2014 г., като същото не е обжалвано от освидетелстваното лице. На представеното с административната преписка ЕР № 0234 от 22.01.2014 г. на ТЕЛК е поставен гриф от гл. експерт на РКМЕ, че същото влиза в сила на 7.02.2014 г. С оглед посочените несъответствия в двата екземпляра на експертното решение, с писмо изх. № ОП-28913#1 от 3.10.2014 г. от ТП на НОИ - Русе са изпратили запитване до Регионална здравна инспекция - Русе, на коя дата влиза в сила ЕР № 0234 от 22.01.2014 г. на ТЕЛК. С писмо изх. № 3420 от 13.10.2014 г. директора на Регионална здравна инспекция - Русе е отговорила на подаденото от ТП на НОИ - Русе запитване, че ЕР № 0234 от 22.01.2014 г. на ТЕЛК е влязло в сила на 7.02.2014 г., а при заверката на личния екземпляр на Натов, е допусната техническа грешка и е поставен гриф "влязло в сила" с грешна дата - 12.03.2014 г. Предвид тези данни с разпореждане № 20/31.10.2014 г., ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Русе, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО изменил личната пенсия поради общо заболяване на Васил Натов с начална дата от 2.04.2014 г., със срок на инвалидността до 1.05.2015 г. Недоволен от така определената начална дата за отпускане на пенсията за инвалидност Натов е оспорил посоченото разпореждане по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. С решение ПЕО № 111 от 23.10.2014 г., директорът на ТП на НОИ - Русе отхвърлил жалбата на Васил Натов и потвърдил разпореждане № 20/31.07.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Русе с мотиви, че заявлението за пенсия е подадено на 02.04.2014 г., поради което при изтекъл 6-месечен срок от пораждане на правото на пенсия (датата на инвалидизиране) - 2.07.2012 г., както и на едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО от влизане в сила на ЕР на ТЕЛК, пенсията е правилно отпусната от датата на подаване на заявлението пред ТП на НОИ - Русе, т.е. от 2.04.2014 г., със срок 1.05.2015 г. Пенсията за инвалидност поради общо заболяване се отпуска на основание чл. 73, ал. 1 от КСО на лица, които са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94. Правилото на чл. 94, ал. 1 от КСО предвижда пенсиите да се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. При пенсиите за инвалидност особеното е, че възникват не по прякото действие на закона, а по силата на влязло в сила експертно решение, издадено от компетентен орган, извършващ експертиза на работоспособността. Съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО, срокът за упражняване на правото за отпускане на пенсия за инвалидност започва да тече от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). Правилно първоинстанционният съд е приел, че предвид поставеният печат от РКМЕ върху ЕР № 0234 от 22.01.2014 г. на ТЕЛК, връчен на освидетелстваното лице, същото експертно решение влиза в сила на 12.03.2014 г. и от тази дата започва да тече едномесечният срок за подаване на заявлението за отпускане на пенсия до ТП на НОИ, тъй като лицето е добросъвестно и няма как да разбере на коя дата посоченото ЕР на НЕЛК влиза в сила за останалите заинтересовани страни. Настоящият състав смята, че е налице хипотезата на чл. 161, ал. 1 от АПК за възстановяване на пропуснатия срок, тъй като освидетелстваното лице е изпаднало в заблуждение поради грешка в заверката на длъжностни лица от РКМЕ. Според чл. 59 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) Регионалната картотека по постоянния адрес на лицето изпраща на ТП на НОИ първия екземпляр от експертното решение на ТЕЛК, след като е проверила, че всички страни са уведомени и срокът за обжалване по чл. 63, ал. 1 е изтекъл. Задължението експертите на РКМЕ да поставят гриф "влязло в сила" на необжалваните експертни решения след изтичане на 14-дневния срок за всяка от заинтересуваните страни, произтича от разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, поради което неточното изпълнение на посоченото задължение не може да нарушава правата на освидетелстваното лице, още повече, че то не е уведомено за влизане в сила на експертното решение за останалите заинтересовани страни. Предвид изложеното следва да се приеме, че ЕР № 0234 от 22.01.2014 г. на ТЕЛК е влязло в сила за Васил Натов на 12.03.2014 г., както му е било указано от поставения гриф на длъжностното лице от РКМЕ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че с оглед подаване на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност на 2.04.2014 г. Натов е спазил едномесечния срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК и пенсията е следвало да му бъде отпусната с начална дата от пораждане на правото, а именно от датата на инвалидизиране - 2.07.2012 г. С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материално правни разпоредби на КСО, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, а доводът на касатора за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на чл. 94, ал. 3 от КСО, е неоснователен. Предвид горното решението на Административен съд - Русе като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,