Решение № 842 от 26.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба от К. Петков, от гр. Пловдив, чрез адвокат Славчев срещу Решение 2237 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело 7309/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Касационната жалба е насочена срещу решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от Петков иск срещу БНБ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 208 613,24 евро, представляващо разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ (в несъстоятелност) и изплатения му гарантиран депозит, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от 20.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда. Иска присъждане на сторените по делото разноски. Частната жалба е срещу решението в частта му с характер на определение, с която е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 144 АПК производството по делото в частта, с която е предявен иск от К. Петков срещу Българска народна банка за присъждането на обезщетение, в размер на 5 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 20.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението с доводи за неговата неправилност. Иска се отмяната на решението в оспорената част и връщане на делото за произнасяне по същество. Ответника, Българска народна банка чрез процесуалните си представители гл. юрист Драгинова и водещ юрисконсулт Щалиянов в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и частната жалба и правилност на обжалваните съдебни актове. Искат присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Касационната и частната жалби са подадени в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в оспорените му части и са допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените от К. Петков срещу Българска народна банка обективно съединени искове за обезщетение на претърпени имуществени вреди със сума в размер на 208 613.24 евро, представляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) и изплатения му гарантиран депозит в размер на 195 998 лева, неимуществени вреди от причинени му безпокойство, стрес и притеснения, със сума в размер на 5000 лева, както и законна лихва върху главниците, считано от 20.06.2016 г. до изплащането им. Исковете основава на неправомерни действия на БНБ, изразяващи се в неоправдани и непропорционални мерки по отношение на КТБ, като същите не са насочени към оздравяване на банката, дължими се от приложими с директен ефект норми на правото на Европейския съюз, както и бездействие, изразяващо се в упражняването на недостатъчен надзор, което е влошило положението на КТБ. С обжалваното решение първоинстанционния съд е приел предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за недопустим на основание чл. 297 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК е прекратил производството в тази му част. Предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди е отхвърлил като неоснователен, при приетото, че неплатежоспособността на КТБ АД произтича от управлението на банката а не от дейността на надзорния орган БНБ. По делото не се установяват незаконосъобразни действия и бездействия на ответника произтичащи от неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз от които да произтича в пряка причинна връзка твърдяната за причинена вреда. Не са налице вреди и с оглед обстоятелството,че вземането на ищеца към КТБ АД (в несъстоятелност) не е погасено. Същото е прието в производството по несъстоятелност. Решението в частта му с характер на определение е валидно и допустимо, но неправилно. Необосновано съдът от първата инстанция е приел, че искът за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е недопустим. Съдът неправилно е приел, че ищецът К. Петков на същите фактически основания е предявил идентична искова претенция срещу БНБ за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за причинени неимуществени вреди пред Административен съд Пловдив, както и че е идентично и описанието на претърпените болки и страдания безпокойство, стрес, притеснения и тревожност от обстоятелството, че не може да разполага със средствата си, тъй като нямал други влогове, както и че изпитвал затруднения за заплащане на текущите и ежедневните негови лични и на семейството му разходи. Видно от исковата молба в производството пред Административен съд-Пловдив по адм. дело 1816/2019 г., ищецът е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, стрес, притеснения, тревожност от обстоятелството, че не може да разполага за исковия период със средствата си, гарантирани от ФГВБ, както и законна лихва върху обезщетението, считано от 20.06.2019 г. до окончателното му изплащане. От исковата молба по която е образувано настоящото производството e видно, че ищецът е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, стрес, притеснения, тревожност от обстоятелството, че не може да разполага със средствата си, вложени в КТБ тъй като не е разполагал други средства и влогове, изпитвал затруднения за заплащане на текущите и ежедневните негови лични и на семейството му разходи, като се наложило да търси финансова помощ от приятели. С оглед на гореизложеното, настоящата касационна инстанция счита, че изводът на административния съд за идентичност на двете искови претенции е неправилен с оглед на което решението в частта с характер на определение следва да се отмени и вместо това делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата му част решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Извършени са дължимите се съдопроизводствени действия съобразно предмета на делото и направените от страните доказателствени искания. Първоинстанционният съд в хода на делото се е произнесъл по доказателствените искания на ищеца, като е дал отговор относно допустимите и относими към спора доказателства, които е и събрал. Несъбирането на доказателства, за които страната не сочи в исковата молба, а сега в касационната жалба относимостта им към спора не основава нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед характера на производството по несъстоятелност правилно е прието от съда, че на са налице процесуални предпоставки за спиране на производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен. Исковата претенция се основава на твърдения за неосъществен неефективен, недостатъчен надзор от страна на БНБ за спазване на изискванията за ликвидност основан на разпоредби от Закона за кредитните институции, за формални надзорни действия и неизвършени фактически действия и бездействие на БНБ при упражняване на административна дейност. Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не са установени фактически действия и бездействия на ответника рефлектиращи върху невъзможността ищцата да получи вложени в КТБ АД парични средства. Отговорността на държавата за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие от орган или длъжностно лице. В случая не се оспорва предприемането на мерки за надзор над банката, в която има вложения ищцата а се твърди неговата непълнота и неефективност, които обстоятелства съдът не е компетентен да преценява в производството по чл. 203 АПК, защото са в рамките на предвидената по закон оперативна самостоятелност на органа. В съответствие с установеното по делото е прието също, че не е настъпила и вреда в посочения в исковата молба размер, при положение, че вземането на ищеца е прието в производството по несъстоятелност, към което ответника няма отношение и същото подлежи на удовлетворяване по предвидения от закона ред. В касационната жалба не е развит нито един довод за несъответствие на решението със закона в тази му част, а е налице най-общо посочване на приложимо според ищеца право. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за претърпени имуществени вреди, в размер на 208 613,24 евро, представляващо разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ (в несъстоятелност) и изплатения му гарантиран депозит в размер на 195 998 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от 20.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото по исканията за разноски на страните следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,