Решение № 5333 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11129/2013 г.

Решение № 5333 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11129/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ "Ремстрой-Атанас Стоянов" против решение № 4098/19.06.2013 г., постановено по адм. д. 3254/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № акт № 2001103471/22.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1560/12.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") и са присъдени разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважена жалбата му против РА. Подробни съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 4098/19.06.2013 г., постановено по адм. д. 3254/2013 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата ЕТ "Ремстрой-Атанас Стоянов" против РА № акт № 2001103471/22.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1560/12.09.2011 г. на ДД "ОУИ" и са присъдени разноски. Административният съд като втора първа инстанция и в изпълнение на дадените указания по тълкуване на закона с Решение № 1955/11.02.2013 г., постановено по адм. д. 8447/2012 г. по описа на Върховния административен съд, е приел, че РА е действителен данъчен акт, издаден от компетентен орган след надлежно възложена и проведена ревизия. По същество след подробно обсъждане на всички доказателства, решаващият съд обосновава извод за законосъобразност на относно отказа да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 922,70 лв. по фактури, издадени от "Краси строй 2004" ЕООД и в общ размер на 421,84 лв., по фактури издадени от "Зикстрейд" ООД, "Метро Кеш енд Кери България", "Съксес - 3" ЕООД, "Джулиани" ЕООД, "Ка 2 ТТД" ЕООД и "Н и Вконсалнинг" ООД и са начислени съответните лихви за забава. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел за установени факти, за които са събрани достатъчно доказателства без да са допуснати процесуални нарушения. Законосъобразно решаващият съд е приел, че данъчните фактури, издадени от "Краси строй 2004" ЕООД с предмет строително монтажни работи не отразяват реално извършени облагаеми доставки от "Краси строй 2004" ЕООД или посочените от него подизпълнители "Юнион техникс" ЕООД и "Вики ПВ" ЕООД. Първинстанционният съд е акцентирал на разминаването в датите на приемо-предавателните протоколи и датите на сключване на договорите с подизпълнителите, за които се твърди, че са извършили ремонта на покрив. Според събраните при насрещната проверка информация от "Краси строй 2004 ЕООД дружеството не разполага със собствен ресурс за изпълнение на възложените му от ЕТ "Ремстрой-Атанас Стоянов" строителни дейности, поради което е сключил договори с двама подизпълнители. Приетите като доказателства по делото договори са от 14.09.2009 г. и 30.09.2009 г., но според предавателен протокол от 12.09.2009 г. обектът по договора за ремонт от 7.09.2009 г. е завършен и се предава от "Краси строй 2004 ЕООД на ЕТ "Рамстрой-Атанас Стоянов". Като допълнение към тези фактически изводи за недостоверност на съставените документи, свързани със спорните фактури, решаващият съд е посочил и установените по категоричен начин обстоятелства относно липсата на техническа и кадрова обезпеченост и при двамата посочени като подизпълнители данъчни субекта "Юнион техникс" ЕООД и "Вики ПВ" ЕООД, чийто представители не са намерени на декларираните адреси при извършените им насрещни проверки. За да обоснове правния извод за законосъобразност на РА в тази част административният съд е обсъдил и противоречието между обясненията на управителя на проверявания пряк доставчик, че няма нает персонал и констатациите на вещото лице, че "Краси строй 2004" ЕООД е ползвало работници по граждански договори, които обаче не са намерили отражение както в някакви счетоводни записвания, така и не са ангажирани като писмени доказателства по делото. Допълнителен аргумент за обосноваване на логическите изводи, че спорните фактури не отразяват облагаеми доставки, осъществени както от издателя им така и от други лица е обстоятелството, че според представителят на крайния получател на строителните работи (Дом за деца "С. Иван Рилски") ремонтът е извършен от ревизираното лице ЕТ "Ремстрой-Атанас Стоянов" без да са използвани подизпълнители. Косвено доказват липсата на облагаеми доставки и противоречивите факти, свързани с плащането по фактурите и наличието на задължение към издателя им в тежест на ревизираното лице. Касационната инстанция намира, че всички тези изводи са в съответствие със събраните по делото доказателства, които са преценени в тяхната цялост и правилно не е кредитирано изцяло заключението на вещото лице. При правилно установена фактическа обстановка по спора, АССГ е постановил и законосъобразно решение, което не е в противоречие и с материалния закон, включително и с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) и тълкуването й в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС с предишно наименование Съд на Европейската общност). Възприетата и подробно описана от първоинстанционният съд фактическа обстановка по спора обуславя установени обективни факти, от които по категоричен начин може да се приеме, че данъкът по спорните фактури е начислен без основание, защото те не отразяват реални облагаеми доставки. Настоящият съдебен състав намира, че приложената от органите по приходите разпоредба на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е в синхрон с приложимите норми на общностното право. Съгласно трайното и непротиворечиво тълкуване на разпоредбите както на Шеста директива, така и на Директива 2006/112/ЕО, за да възникне право на приспадане на данъка е той да е станал изискуем по повод извършена облагаема доставка. Най-напред следва да се посочи, че правото на приспадане се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки. (вж. Решение от 13 март 2008 г. по дело Securenta, C-437/06, Сборник, стр. I-1597, точка 24, Решение от 4 юни 2009 г. по дело SALIX Grundstьcks-Vermietungsgesellschaft, C-102/08, Сборник, стр. I-4629, точка 70 и Решение от 29 октомври 2009 г. по дело SKF, C-29/08, Сборник, стр. I-10413, точка 55). Правото на приспадане е основен принцип на общата система на ДДС, което като цяло не може да се ограничава и се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (в този смисъл вж. Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11). Така установеният режим на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. По този начин общата система на ДДС гарантира неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (вж. Решение от 29 април 2004 г. по дело Faxworld, C-137/02, Recueil, стр. I-5547, точка 37 и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Dankowski, C-438/09, Сборник, стр. I-14009, точка 24). От тези цитати следва, че всяко данъчнозадължено лице има право да приспадне сумите, които са му фактурирани като ДДС за предоставени му услуги или стоки само доколкото тези услуги и стоки са използвани за целите на облагаемите му сделки. Това означава, че притежаването на данъчна фактура не е достатъчно за възникване и упражняване на правото на приспадане, а е необходимо да е упражнено за данък, начислен по облагаема доставка. В случая от установените от първата инстанция факти не може да се приеме, че са изпълнени именно тези условия на закона и Директива 2006/112/ЕО. В този смисъл напълно неоснователни са доводите в касационната жалба, че данъчнозадълженото лице е длъжно да доказва само предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, но не и наличието на реална доставка. Неоснователно е и позоваването на други решения на СЕС, например решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, при които фактите по главните производства са различни от установените от първата инстанция по настоящото дело. По отношение втората част от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Ремстрой- Атанас Стоянов" против РА относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 421,84 лв., по фактури издадени от "Зикстрейд" ООД, "Метро Кеш енд Кери България", "Съксес - 3" ЕООД, "Джулиани" ЕООД, "Ка 2 ТТД" ЕООД и "Н и Вконсалнинг" ООД и са начислени съответните лихви за забава в касационната жалба липсват конкретни оплаквания. При служебната проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че решението и в тази част е действително, допустимо и законосъобразно. По изложените съображения административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и определеното в атакуваното съдебно решение юрисконсултско възнаграждение, поради независимо от претенция от ответната страна за разноски, не следва да бъдат присъждани разноски в полза на нито една от страните. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение