Решение № 7475 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Винарска къща Виноградец АД, ЕИК 112537678, със седалище и адрес на управление област Пазарджик, Община Септември, с. Виноградец, чрез процесуален представител адв. П. Велчева, против Решение 2190 от 06.06.2024 г., постановено по адм. д. 599/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от Винарска къща Виноградец АД срещу Агенция Митници гр. София иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на сума в размер на 263 024,10 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, причинени от изпълнение на незаконосъобразен административен акт Заповед за налагане на принудителна административна мярка РД15-05/04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, с която е запечатан обект данъчен склад, намиращ се в с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик, извън регулация, стопанисван от ищеца, от 22.01.2018 г., 13:00 часа и е забранен достъпът до същия обект до 22.02.2018 г.,13:00 часа, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че е неправилен изводът на решаващия съд, че не е доказано настъпването на претендираните вреди и пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Счита, че съдът неправилно и превратно е тълкувал показанията на свидетеля И., въз основа на които е формирал и неправилен извод досежно поръчката на ВМВ Трейдинг ЕООД от 19.01.2018 г. Поддържа, че съдът не е взел под внимание и Определение 134 от 26.01.2018 г., постановено по адм.д. 109/2018 г. по описа на ОС-Пазарджик, с което се спира предварителното изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ РД-15-07 от 04.01.2018 г. на Началника на Митница-Пловдив, с която спрямо дружеството, на основание чл.124б, ал.1 от ЗАДС е наложена административна мярка запечатване на обект: данъчен склад с ИНДС BGNCA 00095001, с.Виноградец, което определение ответникът не е изпълнил. Счита и че неизпълнението или невъзможността за изпълнение на определена клауза от договора с ВМВ Трейдинг ЕООД не следва да бъде аргумент в посока на доказване липсата на двустранни отношения. В заключение посочва, че по безспорен начин в производството е доказано, че вследствие именно на незаконосъобразният акт дружеството е претърпяло претендираните вреди под формата на пропуснати ползи. Иска оспореното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се уважи предявения от Винарска къща Виноградец АД срещу Агенция Митници гр. София иск. Ответната страна - Агенция Митници гр. София, чрез процесуален представител юрк. Георгиев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Счита, че обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по предявен от Винарска къща Виноградец АД срещу Агенция Митници гр. София иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на сума в размер на 263 024,10 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, причинени от изпълнение на незаконосъобразен административен акт Заповед за налагане на принудителна административна мярка РД15-05/04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, с която е запечатан обект данъчен склад, намиращ се в с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик, извън регулация, стопанисван от ищеца, от 22.01.2018 г., 13:00 часа и е забранен достъпът до същия обект до 22.02.2018 г.,13:00 часа. Ищецът претендира пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба по следните заявки за доставка на стоки: Заявка от 29.01.2018 г., направена от Corbelli Wines Importer of fine Wines and Food, с цена по фактура /без ДДС - износ/ - 43 725,94 лв. и печалба в размер на 26 441,07 лв.; Заявка от 31.01.2018 г., направена от Maxifood Handels, на стойност - 6825 евро и печалба в размер на 5 180,99 лв.; Заявка от 19.01.2018 г., направена от ВМВ Трейдинг ЕООД, на стойност - 268 380 лв. и печалба в размер на 226 232,20 лв. и Заявка от 31.01.2018 г., направена от Кепито ООД, на стойност 7252,72 лв. и печалба в размер на 5 169,84 лв. Съдът е установил, че посочената Заповед за налагане на принудителна административна мярка РД15-05/04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив е била издадена във връзка с издаденото преди това Наказателно постановление 1115/2017 г. от 04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив. Със същото, на основание чл.114а, ал. 1 от ЗАДС във вр. с чл. 91б от ЗАДС на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева; на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е било постановено отнемане в полза на държавата на стоките предмет на нарушението - общо 3723 литра тихи вина, подробно описани в е-АД /електронен административен документ/ с АРК 16ITBSA00150Y07143153 и поради липсата им на основание чл.107е, ал.2 от ЗАДС е присъдена равностойността им по пазарна цена, като дружеството е следвало да заплати сумата от 18466,08 лева; и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС във вр. с чл. 114а, ал. 1 от ЗАДС на дружеството-ищец е наложено и административно наказание лишаване от право да упражнява дейност за срок от 1 /един/ месец в данъчен склад с ИНДС BGNCA00095001, намиращ се в с. Виноградец, ПК 4487, общ. Септември, обл. Пазарджик, Извън регулация. Наказателно постановление 1115/2017 г. е отменено с влязъл в сила съдебен акт - Решение 186/12.04.2018 г., постановено по АНД 369/2018 г. на Районен съд Пазарджик, оставено в сила с Решение 589 от 12.10.2018 г. по КАНД 636/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Заповед за налагане на принудителна административна мярка РД15-05/04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив също е отменена с влязъл в сила съдебен акт - Решение 207 от 05.04.2018 г., постановено по адм.д. 105/2018 г. по описа на АС-Пазарджик, оставено в сила с Решение 6572 от 07.05.2019 г., постановено по адм.д. 6777/2018 г. на Върховен административен съд. Съдът е установил и че с влязло в сила съдебно определение не е удовлетворено искането на дружеството за спиране предварителното изпълнение на заповедта. Съдът е установил, че на 04.01.2018 г. Началника на Митница-Пловдив е издал срещу дружеството още 4 наказателни постановления, въз основа на които са издадени и 4 заповеди за налагане на ПАМ, както следва: Наказателно постановление 1116/2017 г. от 04.01.2018 г. отменено с Решение 109 от 25.02.2019 г. постановено по АНД 1906/2018 г., по описа на Районен съд Пазарджик, оставено в сила с Решение 482 от 08.07.2019 г. постановено по КАНД 508/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Въз основа на него е издадената Заповед за налагане на принудителна административна мярка РД15-04/04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, с която е наредено запечатването на обекта - данъчен склад, намиращ се в с. Виноградец, считано от 22.01.2018 г., 13:00 часа и е забранен достъпът до същия обект, считано от 22.01.2018 г., 13:00 часа. Заповедта е отменена с Решение 193 от 27.03.2018 г. по описа на адм. д. 106/2018 г. на Административен съд Пазарджик, оставено в сила с Решение 12919 от 24.10.2018 г., постановено по адм.д. 6216/2018 г. на Върховен административен съд, като с влязъл в сила съдебен акт не е уважено искането за спиране на предварителното й изпълнение. Наказателно постановление 1117/2017 г. от 04.01.2018 г. на Началник Митница Пловдив, отменено с Решение 903 от 29.05.2018 г. по АНД 751/2018 г. на Районен съд Пловдив, оставено в сила с Решение 2336 от 12.11.2018 г. по КАНД 2551/2018 г. на XXVI състав на Административен съд Пловдив. Въз основа на него е издадената Заповед за налагане на принудителна административна мярка РД15- 03/04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, с която е наредено запечатването на обекта - данъчен склад, намиращ се в с. Виноградец, считано от 22.01.2018 г., 13:00 часа и е забранен достъпът до същия обект, считано от 22.01.2018 г., 13:00 часа. Заповедта е отменена с Решение 176 от 20.03.2018 г., по описа на адм. д. 107/2018 г. на Административен съд Пазарджик, което е отменено с Решение 12037 от 09.10.2018 г. по адм. д. 6319/2018 г. на Върховен административен съд и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорената Заповед за налагане на ПАМ РД15- 03/04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив. С влязъл в сила съдебен акт не е уважено и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Наказателно постановление 1118/2017 г. от 04.01.2018 г. на Началника на Митница-Пловдив, отменено с Решение 919 от 30.05.2018 г., постановено по АНД 752/2018 г. на Районен съд Пловдив, оставено в сила с Решение 2451 от 22.11.2018 г. по КАНД 2549/2018 г. на Административен съд Пловдив. Въз основа на него е издадената Заповед за налагане на принудителна административна мярка РД 15-06/04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, с която е наредено запечатването на обекта - данъчен склад, намиращ се в с. Виноградец, считано от 22.01.2018 г., 13:00 часа и е забранен достъпът до същия обект, считано от 22.01.2018 г., 13:00 часа. Заповедта е отменена с Решение 178 от 21.03.2018 г., поставено по адм.д. 108/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик, оставено е в сила с Решение 15039 от 05.12.2018 г., постановено по адм.д. 6076/2018 г. по описа на Върховен административен съд, като с влязъл в сила съдебен акт не е уважено искането за спиране на предварителното й изпълнение. Наказателно постановление 1119/2017 г. от 04.01.2018 г. на Началника на Митница-Пловдив, отменено с Решение 604 от 05.04.2018г., по АНД 755/2018 г. на Pайонен съд Пловдив, оставено в сила с Решение 2437 от 22.11.2018 г. по КАНД 2105/2018 г. на Административен съд Пловдив. Въз основа на него е издадената Заповед за налагане на принудителна административна мярка РД15-07/04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, с която е наредено запечатването на обекта - данъчен склад, намиращ се в с. Виноградец, считано от 22.01.2018 г., 13:00 часа и е забранен достъпът до същия обект, считано от 22.01.2018 г., 13:00 часа. Заповедта е отменена с Решение 211 от 05.04.2018 г., постановено по адм.д. 109/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик, оставено в сила с Решение 15485 от 12.12.2018 г., постановено по адм.д. 6273/2018 г. по описа на Върховен административен съд, като с Определение 134 от 26.01.2018 г., постановено по адм.д. 109/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик е спряно предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД 15-07 от 04.01.2018 г. По делото не се оспорва обстоятелството, че определението не е обжалвано, но по делото няма данни кога е влязло в законна сила. В първоинстанционното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице е дало основно и допълнително заключения, приети от съда като обективни и компетентно изготвени. Разпитани са и свидетелите Д. Й. И. управител и собственик на ВМВ Трейдинг ЕООД и М. Г. Д. счетоводител на Винарска къща Виноградец АД. При тази фактическа установеност от правна страна съдът е приел иска спрямо Агенция Митници за допустим, но по същество за неоснователен. Посочил е, че първата предпоставка на сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е осъществена - Заповед за налагане на принудителна административна мярка РД15-05/04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив е отменена като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт. Приел е, че останалите кумулативни елементи не са налице, а именно: не е доказана наличието на претърпяна имуществена вреда за процесния период, под формата на пропуснати ползи, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения акт. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извода, че независимо от затварянето на склада към 22.01.2018 г. дружеството не е било в състояние да изпълни поръчките на четиримата клиенти не се установява да са били издавани проформа фактури за авансово плащане, с оглед трайната практика на Винарска къща Виноградец, както и не се установява закупуване на нужните материали за изработката на поръчките, което се потвърждава и от заключението на вещото лице установяващо, че не са поддържани складови наличности на количества амбалаж и други суровини, необходими за производството на процесните стоки. Съдът е приел и, че не се установява неизпълнението на поръчките да е в резултат на затварянето на склада за процесния период, тъй като и след отварянето на склада, ищецът не е предприел действия по изработка и предаване на заявените стоки, при положение че няма данни клиентите да са се отказали от поръчките си. В тази връзка се е позовал на констатациите на вещото лице, съгласно които не са налице продажби към процесните четирима контрагенти към м. март и м. април 2018 г., независимо че няма данни за развалени договорни отношения и отказ от поръчките, а след това до края на 2018 г. е имало продажби само с ВМВ Трейдинг. Обобщил е, че ищецът не е доказал, в условията на пълно и главно доказване, наличието на настъпили вреди под формата на пропуснати ползи, които да са пряк и непосредствен резултат, вследствие, на Заповед за налагане на принудителна административна мярка РД15-05/04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив, издадена във връзка с Наказателно постановление 1115/2017 на Началника на Митница Пловдив и отхвърлил предявеният иск, ведно с акцесорният такъв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, препраща към тях. Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; настъпила вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. По делото не се оспорва наличието на първата предпоставка на визираната в чл. 1, ал.1 ЗОДОВ хипотеза, а именно незаконосъобразен административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка РД15-05/04.01.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, надлежно отменен като такъв, с влязло в сила съдебно решение. Дължимото обезщетение за вреди обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от отменения акт, противоправното действие или бездействие. Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на пострадалия субект, което е щяло да настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е бил незаконосъобразния акт, противоправното действие или бездействие. Пропусната полза се изразява в това, че даден субект пропуска да осъществи една полза, а именно да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички условия за това, като единствено увреждането го лишава от възможността да реализира една сигурна облага. Т.е. пропуснатата полза е това увеличение на имуществото на увредения, което при обикновени условия би настъпило, ако ответникът не бе го увредил, т.е. тази, която при обикновено развитие на нещата би могла с висока степен на вероятност да се очаква. Спорният по делото въпрос е настъпила ли е вреда за ищцовото дружество, под формата на пропусната полза, от незаконосъобразния акт и налице ли е пряка и непосредствена причинна връзка между акта и настъпилата вреда. Твърдението за пропуснатата полза при искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако вредоносният акт не беше настъпил. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. В този смисъл е и Тълкувателно решение 3/2021 г. от 13.01.2023 г., постановено по т.д. 3/2021 г.на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, задължително по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение, поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. В контекста на изложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е бил в състояние да изпълни процесните поръчки описани в исковата молба, за които твърди, че е понесъл пропуснати ползи, т.е. че е било сигурно увеличаването на имуществото му, както и не се установява неизпълнението на поръчките да е в резултат на затварянето на склада за процесния период. Изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза определя размер на евентуалните пропуснати ползи, който се базира единствено на изчисления на очакван приход, спрямо очакван разход за суровина. Тази сума обаче не отразява реално извършени разходи по действия по закупуване на суровини за изработка на продукцията или разходване на вече налични такива, спрямо евентуална продажба, а съставлява принципно изчисление. Ето защо, както е приел и първоинстанционния съд с приетото заключение не може да се установи, че реално са претърпени пропуснати ползи в посочения размер. Настоящият състав се солидаризира с изводите на решаващия съд, че дружеството не е било в състояние да изпълни поръчките на четиримата клиенти не са издавани проформа фактири за авансово плащане, не са закупувани материали за изработката на поръчките, не са поддържани складови наличности на количества амбалаж и други суровини, необходими за производството на процесните стоки. Този извод се потвърждава и от петте издадени на 04.01.2018 г. наказателни постановления срещу дружеството, с които на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е било постановено отнемане в полза на държавата на стоките предмет на съответните нарушения и поради липсата им на основание чл.107е, ал.2 от ЗАДС е присъдена равностойността им по пазарна цена. Правилни са и изводите на съда, че не се установява неизпълнението на поръчките да е в резултат на затварянето на склада за процесния период, тъй като и след отварянето му, ищецът не е предприел действия по изработка и предаване на заявените стоки. Липсата на всички кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорността на ответника Агенция Митници по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обосновава неоснователност на предявения иск. Като е достигнал до този краен извод и е отхвърлил предявеният иск, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна Агенция Митници за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, които настоящата инстанция определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,