Решение № 10989 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4754/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Николова, подадена чрез адв. Русева като процесуален представител, срещу решение 940 от 14.07.2022 г., постановено по адм. дело 225/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД-16-2046/21.12.2021г. на кмета на община Поморие. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът кметът на община Поморие, чрез пълномощника си адв. Бошнаков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на Е. Николова срещу заповед РД-16-2046/21.12.2021г. на кмета на община Поморие, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: Масивна ограда, реализиран в УПИ IV и УПИ III, кв.22 по плана на с. Каменар,изграден от дървен материал с височина 2,20 м и с дължина 15,64 м, който навлиза от северозападната страна с 3,70 м, а от североизточната с 4,70 м в УПИ III, кв. 22. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и с необходимото съдържание с посочване на фактическите и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за изпълнение на строежа, предмет на административния акт, при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, предхождащ издаденото разрешение за строеж 52/2021 г. и в нарушение както на действащия ПУП, така и на предходните устройствени планове, които не са предвиждали на това място да бъде изградена ограда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК са направени въз основа на събраните по делото писмени и и гласни доказателства, както и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза безспорно е установено, че със заповед РД-16-302/2009 г. на кмета на община Поморие е одобрен ПУП - ПР за имоти 1217, 1219 и 1220 по плана на с. Каменар - разширение, с който се предвижда обособяване в нов кв.22 на самостоятелни УПИ I-1217, УПИ II-1220 и УПИ III-1219 по имотни граници с пешеходен достъп до УПИ II -1220. Със заповед РД-16-20/2016 г. е одобрен ПУП-ПРЗ за имот 1227, като е обособен нов УПИ IV 301, кв. 22. Имотът ведно с жилищната сграда в него е придобит от жалбоподателката през 2018 г. В нейна полза въз основа на одобрен инвестиционен проект от 22.03.2021 г. е издадено разрешение за строеж 52/23.03.2021 г. за извършването на строителство на ограда, слънцезащитен навес и допълващо застрояване - пристройка стопанска сграда в собствения й УПИ IV, кв. 22. Видно от констативен акт 13/23.11.2021 г., съставен в хода на административното производство, разрешената ограда с дължина от 15,64 м, е извършена в отклонение от одобрения инвестиционен проект и разрешение за строеж и е изградена така, че в тази част попада в УПИ III, който е чужда собственост. Конкретните параметри и местоположението на отклонението са подробно описани в оспорената заповед и възпроизвеждат констатациите, направени от служителите на общинската администрация. При тези данни законосъобразно както административният орган, така и съдът квалифицират извършеното като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е незаконен. Изложените фактически обстоятелства в констативния акт и в заповедта сочат на правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗУТ. Цитираните разпоредби предвиждат, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. В случая констатираното съществено отклонение е по чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Видно от оспорената заповед, същата е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, визираща компетентността на кмета на общината, респ. на упълномощено от него длъжностно лице, да издаде заповед за премахване на строеж или части от него от четвърта до шеста категория, който е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2 ЗУТ. В този смисъл непосочването на съответната алинея от чл. 223 ЗУТ не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нито накърнява правото на защита на жалбоподателката, в каквато насока са доводите в касационната жалба. По делото е безспорно установено, че строежът е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект и разрешението за строеж, както и съпътстващата го техническа документация, като разпоредената за премахване с административния акт част от оградата не е разположена в УПИ IV, собственост на жалбоподателката, или по регулационната му граница, а попада в съседния имот. Тези нарушения обосновават наличието на хипотезата по чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, посочена в заповедта. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че административният акт е издаден при спазване на установената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и при правилно приложение на материалния закон. Правилно заповедта е определена като мотивирана от фактическа и правна страна. Изложеното от административния орган, че строежът е реализиран без разрешителен акт не съставлява нарушение във формата, което да води до нейната незаконосъобразност само на това основание. Съдържащите се в административната преписка документи сочат на изпълнение на строежа в противоречие с предвижданията на действащия ПУП. Предвид установеното по делото несъответствие и с всички предхождащи за територията планове, съдът законосъобразно достига до извод, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа нито по § 16 ПР ЗУТ, нито по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, поради което същият подлежи на премахване. Отделно от това твърденията на жалбоподателката относно времето на изграждане на процесната ограда са взаимно изключващи се, тъй като от една страна се позовава на издаденото строително разрешение от 2021 г. и реализирането на строежа съобразно одобрения проект, а от друга - в хода на процеса чрез разпита на свидетелите се домогва да установи съществуването й в този вид в предходен период. Наведените в касационната жалба възражения за несъответствие между описания в заповедта строеж и събраните по делото писмени и гласни доказателства, са неоснователни. Незаконната ограда е индивидуализирана в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта, като няма никакво съмнение по отношение на това къде се намира и нейните параметри. Безспорно от заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че е с височина от 2,20 м, изпълнена от бетонови колове, оградна мрежа и хоризонтално наковани дъски с винилово платно. Обстоятелството, че е определена от органа като масивна, а не полумасивна (както посочва вещото лице), не означава, че притежава характеристиките на лека прозирна по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Описанието на строежа и приложеният снимков материал сочат на изградена плътна ограда с височина 2,20 м, въпреки запазената оградна мрежа, която ограда в разпоредената за премахване част е разположена извън рамките на поземления имот. Предвид изложеното не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на община Поморие направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 12.04.2023 г. и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,