Решение № 1438 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6050/2007 г.

Решение № 1438 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6050/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Т. П. И. от гр. С. срещу решение от 19.07.2007 г. по гр. дело № 1305/2003 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба П. Т. П. от гр. С. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му се присъдят разноските за настоящето производство. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) в диспозитива на постановеното решение от 9.06.2004 г. по гр.дело № 1* по описа за 2003 г. на Софийски градски съд, изразяваща се в корекция на единния граждански номер, съпровождащ името на П. Т. П., който да се чете ********, вместо *********, въззивният съд е приел наличие на предпоставките за това. Констатирано е, след справка в личната карта на ищеца П. Т. П., че неговият единен граждански номер е именно *********, а не изписания в диспозитива на решението ********, който единен граждански номер идентифицира друго лице, чуждо на гражданския спор между страните, а именно лицето д. Н. Ж. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с процесуалната норма на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) и с постоянната съдена практика в този смисъл. Касационният съд споделя извода, че в случая се касае до несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Погрешното свързване на името на страната по спора, П. Т. П. с единния граждански номер на трето, неучастващо в спора лице, представлява такова несъответствие, което може да бъде отстранено само в производството по поправка на очевидна фактическа грешка. Несъответствието е подкрепено с доказателства по делото и правилно е отстранено в откритото производство по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) по почин на П. Т. П., в полза на който е постановено позитивно решение, но с погрешно отразен единен граждански номер. Касационният довод, че ищецът П. Т. П. сам е посочил този единен граждански номер в исковата си молба, поради което не следва да се приеме, че има несъответствие между формираната от съда воля и тази обективирана в диспозитива на решението му е неоснователен. Формираната истинска воля на съда е уважаването на иска на ищеца П. Т. П. от гр. С., живущ на ул."Самуил" № 20 срещу Т. П. И. от гр. С., с адрес жк "Гоце Делчев", по чл. 38а, ЗЖСК, за опразване на заетото от нея жилище-апартамент № 46, подробно описан в постановеното решение. Видно от личната карта на ищеца името и адреса, на който живее са свързани с единен граждански номер, различен от посочения в диспозитива на решението, което е основание за поправянето му в производството по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), в какъвто смисъл правилно се е произнесъл въззивния съд, затова касационната жалба срещу въззивното решение следва да се остави без уважение. Водим от горното и като констатира, че ответникът не е направил разноски за касационното производство, ВКС на РБ, V г.о. не присъди такива, а