Решение № 15384 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8277/2009 г.

Решение № 15384 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8277/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Валентина Василева, срещу решение № 630/15.05.2009 г. по адм. д. № 1030/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, ХVIII състав, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 539/18.03.2008 г., издадено от началника на Митница Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0319/17.04.2008 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, по делото е установено, че фактурата с предмет "Международен транспорт Шеку (Китай)-Солун" с прикрепен към нея касов бон е издадена от "Българско морско дружество" ЕАД на "ЗИМ" ЕООД. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че плащането по същата е осчетоводено при издателя й. Поради това, законосъобразно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по тази фактура. Неправилни са изводите на съда относно липсата на реквизити на фактурата, като се има предвид принципът за предимство на съдържанието пред формата. Наличието на тази фактура и установеното плащане по нея от страна на "ЗИМ" - ЕООД показват, че не е спазено условието на договора за доставка "DDU - Солун". Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" - ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ"-ЕООД - гр. Пловдив, в писмена молба от 03.11.2009 г., изготвена от процесуалните представители адв. Рискова и адв. Иванов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Заинтересованите страни - директорът на РМД Пловдив и директорът на ТД на НАП Пловдив не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 539/18.03.2008 г., издадено от началника на Митница Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0319/17.04.2008 г., с което на "ЗИМ" - ЕООД е определено доплащане по ЕАД № 3000/4-74119/21.12.2005 г. на сумата от 390 лв., от които мито - 87 лв. и ДДС - 303 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2005 г. до датата на плащането. За да отмени решението на началника на Митница Пловдив, административният съд е изложил следните съображения: По делото между страните не съществува спор, че "ЗИМ"-ЕООД е осъществило внос на стоки от Китай, описани в процесния ЕАД. Спорът е относно това дали транспортните разходи Шеку (Китай)-Солун по издадената от "БМД" ЕООД фактура № 05-12-10-VI (30.12.2005 г. на стойност 1430 лв., установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. Според съда при издаване на процесното решение, началника на Митница Пловдив не е съобразил същото с приложения по преписката Договор от 20.01.2004 г., сключен между жалбоподателя и Guangdong Kingkey Import and Export co. Ltd, в който Guangdong Kingkey Import And Export co. Ltd се задължава да подсигури стоките, упоменати в договора, при условия на доставка "DDU - Солун", което съобразно Инкотермс 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД. Въз основа на изложеното по-горе, съдът е обосновал извода, че в договорката между страните разноските по транспорта до гр. Солун са за сметка на продавача. Съдът е обсъдил и приложената по делото фактура № 05-12-10-VI (30.12.2005 г.) л. 161 (на стойност 1430 лв.), издадена от "БМД" ЕООД и приложен към нея фискален бон, като е приел, че същата не съдържа задължителните реквизити, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч - не съдържа подпис на получателя, а обстоятелствата има ли плащане по горната фактура, кой е платил и по какъв начин, съдът е приел за ирелевантни за спора. Съдът е кредитирал заключенията на вещите лица по двойната и допълнителните счетоводни експертизи. Въз основа на тях първоинстанционният съд е установил, че "ЗИМ" ЕООД е изплатил изцяло първоначално определените по спорния ЕАД задължения за мито и ДДС, както и разликата за доплащане след извършената корекция. По счетоводни данни от "БМД" ЕООД, същото е осчетоводило като приходи от продажби на услуги за доставка на контейнер, отразен в ЕАД, чрез издадените на "ЗИМ" ЕООД фактури - № 05-12-10/19.12.2005 г. на стойност 620 лв. и № 05-12-10-VI/30.12.2005 г. на стойност 1 430 лв. От допълнителното заключение на ССЕ съдът е констатирал, че фактурата от 19.12.2005 г. е отразена в счетоводството на дружеството и има извършени счетоводни плащания по нея, а фактура № 05-12-10-VI/30.12.2005 г. не е отразена в счетоводството и по нея няма осчетоводени плащания. АС-Пловдив е изложил и съображения за неприложимостта на Регламент 2913/92 г. Съобразно горното, съдът е приел, че незаконосъобразно административният орган в своето решение е определил на "ЗИМ" ЕООД да доплати по ЕАД № 3000/4-74119/21.12.2005 г. сумата от 390 лв., от които мито - 87 лв. и ДДС - 303 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2005 г. до датата на плащането. Така постановеното решение е неправилно. Изведените в него правни изводи са основани на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между "ЗИМ" ЕООД и Guangdong Kingkey Import and Export co. Ltd на 20.01.2004 г. договор (л. 204), продавачът е поел задължението да достави на българското дружество пластмасови играчки при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно Инкотермс 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Условието за доставка на стоката в Солун фигурира и в издадената от Guangdong Kingkey Import and Export co. Ltd на "ЗИМ" ЕООД фактура № КМ05441-1 от 06.11.2005 г. (л. 233). Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, описани в посочената фактура, от Шеку (Китай) до Солун. От заключението на двойната ССЕ се установява, че във връзка с транспорта на стоките по процесния ЕАД с контейнер № CCLU6090620 от "Българско морско дружество" ЕООД са издадени на "ЗИМ" ЕООД две фактури: фактура № 05-12-10/19.12.2005 г. (л. 150) на стойност 620 лв. с предмет на доставката "Международен превоз Солун-Пловдив" и фактура № 05-12-10-VI (30.12.2005 г.) л. 161 (на стойност 1 430 лв. с предмет на доставката "Международен транспорт ШЕКУ) Китай-Солун". Стойностите и на двете фактури са отразени в счетоводството на "БМД" ЕООД по дебита на сметка 501 "Каса в лева" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги". Сумите и по двете фактури са отразени и по сметка 411 "Клиенти" по партидата на "ЗИМ" ЕООД. Плащанията са извършени в брой и във връзка с тях са издадени приходни касови ордери и фискални бонове. Фактура № 06-02-01/06.02.06 г. с предмет на доставката "Международен превоз Солун-Пловдив" на стойност 620 лв. (също без подпис на получателя) е намерила отражение в счетоводството и на "ЗИМ" ЕООД и плащането по нея от страна на това дружество не е спорно. Втората фактура не е отразена по неговите счетоводните сметки и регистри и по нея няма осчетоводени плащания. Не може да бъде споделен доводът на административния съд, че липсата на подпис на получателя по спорната фактура, който е задължителен реквизит по чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч.) и неотразяването на тази фактура в счетоводството на жалбоподателя е достатъчно, за да се приеме, че "ЗИМ" ЕООД не е получател на доставката, във връзка с която е издадена фактурата и липсва плащане от страна на това дружество. В чл. 7 от Закона за счетоводството не се съдържа изискване за наличието на подпис на получателя във фактурата. Процесната фактура е представена по делото в оригинал (л. 161). Тя съдържа всички изискуеми съгласно ЗСч. реквизити и към нея има прикрепен фискален бон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. (отм.) с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон и приходен касов ордер, както и счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" ЕООД - София доказват обстоятелството, че транспортните разходи от Шеку (Китай) до Солун са заплатени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ" ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от Guangdong Kingkey Import and Export co. Ltd в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора от 20.01.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството-получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, т. е. от Шеку (Китай) до Солун, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - гр. Пловдив следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" ЕООД срещу решение за промяна на митническа стойност № 539/18.03.2008 г., издадено от началника на Митница Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,