Решение № 2314 от 7.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10912/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. касационна жалба, подадена от Р. Т. Б., чрез процесуален представител, срещу решение 16710 от 12.09.2024г., постановено по адм.д. 10846/2022г. на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Б. срещу Решение ППН-01-393/2020г. от 03.06.2022г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в частта му по т.2 и т.4.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението на АССГ да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответните страни С. Т. В., К. Т. В. и П. К. В., чрез процесуален представител оспорват касационната жалба. Съображения излагат в писмен отговор. Молят за оставяне в сила решението на АССГ в обжалваната му част. Претендират разноски.

Ответната страна- М. К. Д., чрез процесуален представител не оспорва касационната жалба. Счита същата за обоснована и основателна. Подробни съображения излага в отговор на касационна жалба. Претендира разноски.

Ответната страна-КЗЛД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответната страна- Царево системс ООД, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

2. касационна жалба на С. Т. В., К. Т. В. и П. К. В., чрез процесуален представител, срещу решение 16710 от 12.09.2024г., постановено по адм.д. 10846/2022г. на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Т. К. В. и С. Т. В. против Решение ППН-01-393/2020г. от 03.06.2022г. на КЗЛД в частта му по т.1.

Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението на АССГ да бъде отменено. Подробни съображения излагат в касационната жалба. Претендират разноски.

Ответната страна- Р. Т. Б., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответната страна- М. К. Д., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответната страна-КЗЛД, чрез процесуален представител излага становище за недопустимост на касационната жалба на К. Т. В. и П. К. В., алтернативно неоснователност на касационната жалба на С. Т. В., К. Т. В. и П. К. В.. Съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответната страна- Царево системс ООД, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба на Р. Т. Б. е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови решение 16710 от 12.09.2024г., в обжалваната от Б. част съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Съдът е счел, че Р. Б. и Царево системс ООД са съответно администратор и обработващ лични данни по см. на чл.4, §7 и §8 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, Регламента).

Според съда тъй като не е дадено съгласие от Т. и С. В. (субекти на данните), обработването е извършено в нарушение на чл.6, §1, б. а ОРЗД, като не е налице хипотезата на чл.6, §1, б. е ОРЗД.

АССГ е приел, че за администратора липсва легитимен интерес от обработването на личните данни, тъй като имотът, в който се извършва видеонаблюдението, не е собственост на същия.

Решението на АССГ в тази негова част е правилно.

По делото е безспорно установено, че Р. Б. е страна по договор от 25.08.2019г. за мониторинг и поддръжка на видеонаблюдение, и същата е възложила на Царево системс ООД (изпълнител) Поддръжка, профилактика при нужда на налична техника и мониторинг при необходимост по желание на възложителя , за обект на адрес гр.Царево, [адрес], като в резултат от изпълнителя е изградена система за видеонаблюдение, състояща се от 4 бр. видеокамери и записващо устройство, извършвано е наблюдение и записи на получената от видеокамерите информация.

При тези данни верен е извода на първостепенния съд, че Б. е администратор на лични данни по см. на чл.4, §7 ОРЗД, и в това й качество трябва да обработва (по см. на чл.4, §2 ОРЗД) личните данни при спазване принципа на законосъобразност по чл.6 ОРЗД.

Същевременно засегнатите от обработването субекти на данни Т. и С. В. съсобственици в наблюдавания обект на адрес гр.Царево, [адрес], не са дали съгласие за обработване на личните им данни, с оглед което в процесния случай не е налице условието за законосъобразно обработване по чл.6, т.1, б а от Регламента като от доказателствата по делото не се установява да са налице другите предвидени условия в §1 на чл.6 ОРЗД.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. В конкретния казус ирелевантно за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 е дали администраторът на лични данни, извършващ съответните операции по см. на чл.4, §2 ОРЗД е собственик на имота, част от който имот е обект на процесното видеонаблюдение, както и причините поради които обработването на лични данни се извършва.

Без значение за прилагане разпоредбите на Регламента е както правното основание за сключване на договора от 25.08.2019г., след като страна по него е Р. Б., така и времевите интервали, в които изградената система за видеонаблюдение е работила и обработване на лични данни е извършвано.

Възражението на касатора за произнасяне на АССГ спрямо жалба на лицето Т. В. (починал на 31.08.2024г.) преди постановяване на крайния съдебен акт, но след приключване на съденото дирене, във вр. с конституиране на страните не се обсъжда от настоящия състав, защото в касационната жалба на Б. липсва наведено касационното основание по чл.209, т3 .АПК неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а на осн. чл.218, ал.2 АПК за този порок на решението съдът не следи служебно.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение в тази негова част не са налице сочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото трябва да бъде оставено в сила.

Следва да бъде уважена претенцията на ответника КЗЛД за разноски за касационната инстанция на осн. чл.43, ал.3 АПК като съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Касационната жалба на С. Т. В., К. Т. В. и П. К. В. е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Касационната жалба на К. Т. В. и П. К. В. е допустима и защото макар да не са конституирани като страни пред първата инстанция, безспорното им качество на наследници обуславя неблагоприятното за тях решение в частта по т.1, и предвид разпоредбата на чл.210, ал.2 АПК за същите е налице право на касационно обжалване.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови решение 16710 от 12.09.2024г., в обжалваната от В. част съдът е приел, че Р. М. не притежава качеството администратор на лични данни, както и че системата за видеонаблюдение е изградена от М. преди сключването на договора от 25.08.2019г.

Съдът е счел, че дори да се допусне изграждане от М. на системата за видеонаблюдение преди тази дата, използването на системата не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични и домашни занимания съгласно разрешението на СЕС дадено в решението Съда от 11.12.2014г. по дело С-212/13.

АССГ е приел, че предвид смъртта на М. установяването на качеството й на администратор на лични данни е безпредметно, като М. Д. К. не е станал материалноправен правоприемник на това лично субективно право.

Решението в тази част е правилно.

Както се отбеляза по горе релевантно за настоящия казус е, че именно лицето Р. Т. Б. е администратор на лични данни. Същата е определила целите и средствата за обработването на личните данни, чрез възлагането по процесния договор от 25.08.2019г. за мониторинг и поддръжка на видеонаблюдение, като от приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че системата за видеонаблюдение е изградена и функционирала в резултат изпълнението на задълженията по договора от страна на Царево системс ООД.

Противно на тезата на касаторите в проведеното административно и съдебно производство не се доказва Р. М. да е оказвала за свои цели влияние върху определянето на целите и средствата на обработването на данните или нейно участие в етапи от обработването на личните данни, и не се доказва да налице хипотезата на чл.26, §1 ОРЗД.

Неотносими са обстоятелства, свързани с фактическите отношения между Р. Б. и Р. М., в т.ч. допускането на Б. и изпълнителя Царево системс ООД до обекта на адрес гр.Царево, [улица], както и настъпили други обективни обстоятелства по време на работата на системата за видеонаблюдение- напр. прекъсване в електрозахранването.

Не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. Процесът е проведен при спазване правилата на исковото производство и правилно разпределена доказателствена тежест в процеса. Решението на първоинстанционния съд е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение в тази негова част не са налице сочените от касаторите нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото трябва да бъде оставено в сила.

Следва да бъде уважена претенцията на ответника КЗЛД за разноски за касационната инстанция на осн. чл.43, ал.3 АПК като съдът по тази касационна жалба определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Предвид изхода на спора по двете касационни жалби, претенциите за разноски на касаторите по тези касационни жалби не се уважават.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение