Решение № 180 от 9.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 489/2012 г.

Решение № 180 от 9.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 489/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения О. К. М. за възобновяване на нчд № 1503/11 г. по описа на РС-Русе. В искането и допълнението към него се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Твърди се, че при приложението на чл. 24 от НК е нарушен материалният закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като не са налице основания за възобновяване на производството, поради което следва да бъде оставено без уважение. Защитата на осъдения поддържа искането на подзащитния си и моли за неговото уважаване. Счита, че при извършеното групиране на наказанията, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Осъденият М., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното определение на РС-Русе е било потвърдено с решение на ОС-Русе, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С определение от съдебно заседание, проведено на 15.07.2011 г., постановено по чнд № 1503/11 г., РС-Русе е отхвърлил искането на осъдения О. М. за групиране на наказанията, наложени му със съответните влезли в сила присъди. С решение № 152 от 08.11.2011 г., постановено по внчд № 451/11 г., ОС- Русе е потвърдил изцяло определението на първата инстанция. Данните, касаещи съдимостта на М. сочат, че са налице шест влезли присъди. Последната влязла в сила присъда е тази по нохд № 643/03 г. по описа на РС-Русе, в сила от 23.05.2003 г. С определение № 156 от 18.08.2009 г., по нчд № 1755/09 г. на РС-Русе е извършено групиране на наказанията на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Това определение е влязло в сила на 03.09.2009 г. При горните данни, съдилищата правилно са приели, че не са налице основания за извършване на ново групиране на наказанията. Независимо от липсата на абсолютна стабилност на актовете, с които се извършва кумулация, въпросите, касателно съвкупността не биха могли да бъдат пререшавани по реда на чл. 306 от НПК във всеки един момент, а само при данни за нови осъждания. Противното би довело при едни и същи факти, каквито са влезлите в сила присъди и наложените с тях наказанията, да бъдат постановени няколко различни съдебни акта. Дори и да е допуснато нарушение на закона при групиране на наказанията, съдът не би могъл да пререшава въпроса за съвкупността по реда на чл. 306 от НПК, а отстраняването на нарушението може да бъде извършена само по реда на извънредния способ, какъвто е възобновяването. За осъдения М. е съществувала процесуална възможност в установените от НПК срокове, които към настоящият момент са изтекли, да иска възобновяване на производството по нчд № 1755/09 г., ако е считал, че извършеното групиране е неправилно и незаконосъобразно. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че не са налице основания за уважаване искането на осъдения и възобновяване на производството пред РС-Русе Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение