Решение № 10243 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13183/2013 г.

Решение № 10243 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13183/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Бенчо Антимов Крачов, чрез пълномощника му адв. Валерий Пейчев против решение от 17.07.2013 г., постановено по адм. дело № 190/2013 г. на Административен съд град Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-51/25.01.2013 г. на ВНД началник на Районно управление "Полиция" (РУП) - Велинград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответникът - ВНД началник на Районно управление "Полиция" - Велинград, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Пазарджик е била заповед № з-51/25.01.2013 г. на ВНД началник на Районно управление "Полиция" (РУП) - Велинград, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение на т. 39а от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изразяващо се в това, че на 26.11.2012 г. в 09.00 часа в РУП - Велинград, след приключване на смяната и след проведен отвод на автопатрул, полицай Бенчо Крачов - младши автоконтрольор в "Пътен контрол" на група "Охранителна полиция" при РУП - Велинград, влязъл в служебния кабинет на инспектор Веселина Точева - полицейски командир ППД в същото РУП и заявил, че от понеделник излиза в отпуск, тъй като полицай Пано Кънев се връщал на работа след ползван отпуск, като Крачов си позволил с груб тон да прави коментар по въпросите кой от колегите му и по колко пъти бил ползвал отпуск. На излизане в коридора, полицай Крачов продължил да се държи непристойно и грубо и повторил, че от понеделник ще излезе в отпуск. Инспектор Точева отговорила, че не е съгласна същият да ползва отпуск по указаното време, поради голямата служебна ангажираност на състава през периода, след което държавният служител се обръщал грубо на висок глас към инспектор Точева, като Крачов си позволил това грубо поведение в присъствието на Иванка Атанасова - мл. разследващ полицай в РУП - Велинград и Грозданка Маркова - ст. разследващ полицай в РУП - Велинград, което деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от ППЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за това, че се е държал грубо, с незачитане на служебното и човешко достойнство на инспектор Веселина Точева като ръководител и несъобразявайки се с нейното становище, нарушаване на служебното й право на преценка, относно времето на ползване на платен годишен отпуск от подчинени служители и неспазване на необходимата субординация между подчинен и ръководител, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението му правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Освен това заповедта на ВНД началник на Районно управление "Полиция" - Велинград е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. Съдът не е констатирал съществени нарушения на процесуални правила по издаване на заповедта. В касационното производство, както и пред първата инстанция не се отрича дисциплинарното нарушение, но се твърди, че не е установена вина на жалбоподателя. От фактическа страна е осъществено нарушение на разпоредбата на т. 39а от Етичния кодекс на поведение на държавните служители на МВР, която задължава всеки служител на МВР да зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация, както в служебни помещения, така и на обществени места. В тази връзка административният съд обосновано и подробно е обсъдил поведението на жалбоподателя, като е приел, че от дадените от него обяснения същият признава фактите, с оглед на което съдът приема, че жалбоподателят е извършил действия, които са в противоречие с морално - етични правила и норми. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в случая инспектор Точева няма качеството на ръководител по отношение на същия, с оглед на което извършеното от него не попада в приложното поле на т. 39а от Етичния кодекс на поведение на държавните служители на МВР, която задължава държавния служител да зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация, както в служебни помещения, така и на обществени места. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че полицейски инспектор Веселина Точева и полицай Бенчо Крачов - младши автоконтрольор са държавни служители в една и съща група "Охранителна полиция" при РУП - Велинград към ОД на МВР - Пазарджик. От представената по делото типова длъжностна характеристика на длъжността младши автоконтрольор в "Пътен контрол" на група "Охранителна полиция" при РУП в ОДМВР в т. IV Организационни връзки и взаимоотношения е посочено, че заемащият длъжността е подчинен на началника на групата, оценява се от началника на групата и се контролира от служители, заемащи по-високо йерархично ниво, като дейността на заемащия длъжността "младши автоконтрольор" се организира и ръководи от служители с длъжност "полицейски инспектор", каквато заема Веселина Точева и на която съгласно длъжностната й характеристика са дадени правомощия да организира и ръководи дейността на служителите с длъжност "командир на отделение", "полицай-старши полицай" - (ВСК), (ВПА) и (домакин на РУ), и която се явява служител заемащ по-високо йерархично ниво от полицай Бенчо Крачов, като за него е възникнало задължение по т. 39а от Етичния кодекс на поведение на държавните служители на МВР и нарушаването на тези задължения правилно е отчетено от дисциплинарно-наказващия орган, като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в нейна полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,