Решение № 525 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8719/2019 г.

Решение № 525 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8719/2019 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Комисията по чл. 15 от Наредбата за предоставяне на социалните услуги "Асистенти за независим живот" / назначена със Заповед № СОА16-РД91-19/13.01.16 г., изм. Заповед № СОА16-РД91-230/4.05.16 г., изм. Заповед № СОА16-РД91-461/31.10.16 г. на Кмета на С0 против решение № 3250 от 14.05.2019 г., постановено по адм. д. № 12001 по описа за 2018 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са подробни оплаквания в касационната жалба. Ответникът А. Цекова оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба е правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение № 3250 от 14.05.2019 г., постановено по адм. д. № 12001 по описа за 2018 г. на Административен съд - София град. е разгледал по същество и е уважил жалбата на А. Цекова против от Наредбата за предоставяне на социалните услуги "Асистенти за независим живот" / назначена със Заповед № СОА16-РД91-19/13.01.16 г., изм. Заповед № СОА16-РД91-230/4.05.16 г., изм. Заповед № СОА16-РД91-461/31.10.16 г. на Кмета на С0/, потвърдено с Решение № ССД17-РД06-16/14.02.17 г. на Кмета на СО. Приел, е че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, постановен е при наличие на отменителни основания по чл. 146 АПК и его е отменил, върнал е преписката с указания на административния орган. Изложени са подробни мотиви в подкрепа на постановеното решение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Към решението съдът е и изложил подробна фактическа обстановка, която се възприема от настоящата инстанция като неоспорена и на осн. чл. 220 АПК, по текста, отразен в решението на хартиен носител и подписано от съдебния състав, / уточнението е необходимо, поради констатирано известно разминаване в писмения текст мотивите с тези, публикувани в електронен вид на сайта на съда/, като същата не следва да се възпроизвежда изцяло в настоящото решение на касационната инстанция. Правилно и обосновано съдът е приел, че обжалваното решение страда от пороци, водещи до неговата отмяна - чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Правилно и обосновано съдът е приел, че административният орган, върху когото лежи задължението по чл. 35 АПК, не е изпълнил изискването на закона да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съдът е обсъдил обективните предели на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 4, б. "а" от НПСУАНЖ, в светлината на приложението на Закона за адвокатурата и обхвата на дейността на адвоката по чл. 24 ЗА, като е достигнал до правилен извод, че при липсата на доказателства за обстоятелствата, изискуеми от Наредбата, кандидатът е е следвало да бъде уведомен за нередовностите на заявлението/ липса на изискуеми документи/, които да бъдат отстранение в 10 дневен срок от датата на уведомлението. Едва ако неизправностите не са отстранени в срок, комисията по чл. 15 издава решение въз основа на наличните документи. В случая комисията се е произнесла без да констатира неизпълненото задължение на служителя от БСУ и непредоставената възможност на кандидата да представи документи по Приложение № 1. 4. от Наредбата. Вместо това тя се е произнесла директно по наличните документи, като в нарушение на материалния закон не е съобразила разпоредбите на Закона за адвокатурата, а именно- че адвокатът работи по сключени договори, които по естеството си са граждански такива, не е отчетено, че адвокатът е лице, упражняващо свободна професия и за него от деня на започване на трудова дейност възниква задължение за осигуряване, като самоосигуряващо се лице, съгласно чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 1, ал. 1 и ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица. Обосновани и правилни са изводите на съда, че административният орган не е изложил конкретни мотиви към решението си, постановено по заявление на А. Цекова с оглед спецификата на правоотношенията, в които същата като упражняваща професия на адвокат, встъпва, което само по себе си представлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Що се отнася до установените нарушения на изискванията на процесуалните правила, нарушението на чл. 35 АПК правилно е преценено от административният като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото извършването му е дало отражение върху крайния резултат, обективиран в индивидуалния административен акт, а неизвършването му би довело до друг по същество административен акт. С оглед на горното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение № 3278 от 15.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2507 по описа за 2017 г. на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд