Решение № 5272 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2018 г.

Решение № 5272 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., чрез процесуален представител, срещу Решение № 91 от 16.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2055 по описа за 2017 г. на Административен съд - П. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е игнорирал установеността на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, обуславяща налагането на процесната ПАМ. Сочи, че безспорно е установено нарушението по чл. 26, ал., т. 7 от Наредба № Н- 18 от 13.12.2006 г. на МФ, като наложената ПАМ е в съответствие с целта на закона. В подкрепа на тезите си излага подробни съображения в жалбата, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Л. МТ" ООД, гр. П., чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред АС - П. е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО 0202995/14.07.2017 г., издадена от Директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., с която на "Л. МТ" ООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект - ресторант "Даяна 1", находящ се в гр. П. и забрана за достъп до него за срок от 3 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на предявеното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 13.07.2017 г. в горепосочения търговски обект е извършена проверка от органи по приходите, за която е съставен протокол № 0202995/13.07.2017 г. Съобразно констатациите в него, при заплащане на консумация на стойност 29.47 лв. е издаден фискален бон от регистрирано в обекта фискално устройство, който не съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Осъщественото деяние е квалифицирано като административно нарушение по визираната подзаконова норма, въз основа на което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил, че сумата от издадения фискален бон на стойност 29.47 лв. е отчетена в оборота на заведението за същия ден и фискът не е ощетен. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че процесната ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. Счел е, че при налагането на мярката не е спазен принципът на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 АПК. Поради това е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и е отменил същата. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е изследвал релевантните за спора факти и е формирал необосновани правни изводи. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, след като налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6, ал. 5 АПК принцип за съразмерност, то оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Като е достигнал до същият краен извод, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 600 лв. заплатеното адвокатско възнаграждение, след редуциране на начисления ДДС съобразно разясненията, съдържащи се в Решението на СЕС по съединени дела С- 427/16 и 448/16 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение