Решение № 11710 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Петкова, от гр. Варна против решение 520 / 22.04.2021 г. по адм. дело 529 / 2021 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Регионална здравна инспекция Варна изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, в който заявява, че подкрепя изцяло изводите на административния съд. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че оспореният съдебен акт е неправилен. Обосновава наличие на пороците за нарушения на материалния закон и необоснованост. Отбелязва, че предписанието за изолация в домашни условия е издадено при неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и неточно прилагане на материалноправните разпоредби. Наличието на положителен и отрицателен лабораторни резултати от проведени тестове за COVID 19 налагат задължително предложение от лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск, отчитайки че изследванията не представляват диагноза. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 520 / 22.04.2021 г. по адм. дело 529 / 2021 г. Административен съд Варна е отхвърлил оспорването по жалба на А. Петкова, от гр. Варна срещу предписание за изолация в домашни условия изх. 03 3948 / 27.02.2021 г. на директора на РЗИ Варна, с което на основание чл. 61, ал.4 от Закона за здравето и заповед РД 01 610 / 22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването на жалбоподателката е предписана изолация в домашни условия на адрес гр. Варна, [адрес], считано от 25.02.2021 г. до 10.03.2021 г.. Решението е неправилно. Фактите по делото са изяснени и от тях е видно, че на 25.02.2021 г. А. Петкова е посетила сертифицирана лаборатория Статус гр. Варна и е извършила изследване PCR SARS - CoV 2 (COVID 19), резултатът от което е бил положителен. Лабораторията е изпратила информацията за положителния тест в Националната информационна система за борба с COVID 19 и същия ден жалбоподателката е била вписана под 70 в Регистъра на лицата, поставени под карантина и на потвърдените случаи на COVID 19, поставени в изолация в лечебно заведение, изпълняващо болнична помощ или в домашни условия. На 26.02.2021 г. Петкова е извършила ново изследване PCR SARS - CoV 2 в СМДЛ Лаборекспрес 2000 ООД, гр. Варна, което е дало отрицателен резултат. Липсвала е изразена симптоматика за заболяването и тя е предприела действия по реализиране на предстоящото й пътуване до Лондон. След преминаване на паспортния контрол на Летище Варна и е било връчено разпореждане от Гранична полиция на основание чл. 64, ал.1 ЗЗ в срок до един час да се завърне на адреса за карантиниране. В същия ден (26.02.2021 г.) жалбоподателката е получила e-mail от РЗИ Варна, според който карантината не можело да бъде отменена, тъй като на 25.02.2021 г. е имала положителен тест. На 27.02.2021 г. директорът на РЗИ Варна е издал предписание 03 3948 / 27.02.2021 г. , с което е поставил А. Петкова под изолация в домашни условия за периода от 25.02.2021 г. до 10.03.2021 г. Предписанието е било съобщено на жалбоподателката на 27.02.2021 г. като в изготвената карта за епидемиологично проучване е посочено, че изследването е било извършено поради предстоящо пътуване и не са докладвани симптоми. На 04.03.2021 г. жалбоподателката е извършила бърз тест за PCR SARS - CoV 2 в домашни условия от СМДЛ Рамус ООД, който също бил отрицателен и във връзка с това с молба вх. 94 1230 / 05.03.2021 г. е поискала отмяна на карантината. Получила е отговор изх. 94 1230 1 / 08.03.2021 г. на директора на РЗИ Варна, че претенцията и може да бъде удовлетворена само след като СМДЛ Статус Варна извърши необходимите корекции на съответните записи в Националната информационна система за карантинираните лица. Налице са разминавания между датата на уведомяване за предписанието (26.02.2021 г.) и датата на издаване на същото (27.02.2021 г.). Обвързването на момента на съобщаване само с възможността за обжалване, както сочи в мотивите си Административен съд Варна е неправилно. Налице е съобщаване на неиздаден акт и необсъждане на всички факти и обстоятелства от значение за случая (втори отрицателен тест от 26.02.2021 г., липса на симптоматика и др.). При така установените взаимно изключващи се факти във връзка със здравния статус на изследваното лице е било необходимо предприемането на допълнителни действия от страна на административния орган за изясняване на действителните обстоятелства досежно наличието на COVID 19. Липсата на такива действия обосновават извода, че е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая преди да издаде своя акт. Така възприети тези нарушения са съществени. Предписанието е издадено и в нарушение на чл. 61, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за здравето (актуална редакция към датата на издаването му). Съгласно чл. 61, ал. 1 и ал.2 от Закона за здравето на задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне, а на задължителна карантина подлежат лица, които са били контактни на лица, болни от изброените болести. Съгласно т. 4 от Заповед РД-01-610 / 22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването задължителната изолация и/или лечение в домашни условия на лице се извършва с предписание по образец, съгласно Приложение 2 на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. В случая липсват както предложение на лекуващия лекар, така и извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Положителният резултат от COVID-19 изследването не представлява диагноза, а следва да бъде тълкуван от лекуващия лекар, както е посочено и в самото лабораторно изследване. Достигайки до различни от направените изводи, първоинстанционното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна. Оспорването по жалба на А. Петкова, от гр. Варна срещу предписание 03 3948 / 27.02.2021 г. на директора на РЗИ Варна е основателно и издаденият акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби основания за незаконосъобразност по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Предвид изхода на спора в тежест на РЗИ Варна следва да бъдат поставени заявените от жалбоподателката разноски за двете инстанции, които съобразно доказателствата в тази насока възлизат на сумата от 680,00 лева (80,00 лева ДТ и 600,00 лева хонорар по договор за правна защита и съдействие 0000000950 / 09.03.2021 г.). Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение