Решение № 14727 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2009 г.

Решение № 14727 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тони Христов Тончев и Иванка Иванова Христова, двамата от София против Решение № 35/18.05.2009 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 7184/2008 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ДК-02-СО-22/22.02.2008 г. на началника на СРДНСК за премахване на незаконен строеж на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане и за събиране на поискани и относими доказателства. Ответниците Константин Филипов Караманов оспорва жалбата, а началникът на СРДНСК не взема становище по нея. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за законосъобразна заповедта за премахване на строежа, като изграден без одобрени строителни книжа и нетърпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. 1191/1998 г. по предявен от Константин Филипов Караманов негаторен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС касаторите са осъдени да премахнат последиците от извършени от тях неоснователни действия в дворното място, находящо се в София, кв. Казичане, ул. Цар Симеон № 15, вкл. надстроената над гаража лятна кухня, стълбището с балкон към нея, бетоновата площадка под балкона и да затворят допълнителния вход към втория етаж през лятната кухня. В мотивите на решенията е прието, че строежът е незаконен и не е търпим. Влязлото в сила решение е задължително за страните, както и за всички съдебни и административни органи - чл. 297 ГПК. Спор разрешен с влязло в сила решение не може да се пререшава - чл. 299 ГПК. В този смисъл спорът за премахването на строежа, както е описан в оспорената заповед, е разрешен със сила на присъдено нещо и не може да бъде пререшаван в друг административен процес. Безспорно строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Макар и извършен преди 7 април 1987 г. строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като не е допустим по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му и съгласно ЗУТ. За извършването на надстройка на съществуваща сграда в режим на етажна собственост, стоманобетоново стълбище към нея и стоманобетонова площадка под стълбата, винаги е било необходимо съгласието на другите етажни собственици и на собствениците на дворното място, в което е изградена сградата - чл. 56, ал. 3 ЗТСУ отм. и чл. 183, ал. 2 ЗУТ. При липсата на дадено такова в предписаната от закона форма от ответника Константин Караманов, спорният строеж се явява недопустим съгласно действащите към момента на извършването му и съгласно ЗУТ правила и нормативи, поради което не е търпим и подлежи на премахване. За да достигне до този правен извод, за първоинстанционния съд не е било необходимо назначаването на съдебно-техническата експертиза, поискана от касаторите. Като е отхвърлил доказателственото искане, решаващият съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доказателството е било допустимо, но не е било необходимо. Правилен е и изводът на административния съд, че издаденото за строежа удостоверение за търпимост не се ползва с доказателствена сила в административното производство по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Въпросът дали строежа е търпим е от правно естество и подлежи на преценка съобразно правните норми от органите на ДНСК и от съда при обжалване на заповедта за премахване, а не съобразно издадено в друга хипотеза удостоверение. В случая строежът не е търпим, въпреки наличието на удостоверение за това и заповедта за премахването му е законосъобразна, както правилно приема първоинстанционният съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,