Решение № 15480 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2018 г.

ВАСI отделение12.12.2018 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73/23.02.2018 г. по адм. д. № 25/2018 г. на Административен съд - Д.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15480 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. С., [населено място], против решение № 73/23.02.2018 г. по адм. д. № 25/2018 г. на Административен съд - Д., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № 18-0851-000009/05.01.2018 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Д., с която на основание чл. 22 ЗАНН му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, свързано с твърдяно нарушение от страна на административния орган на законови и подзаконови разпоредби, за което се иска отмяна на решението и съответно, отмяна на обжалваната заповед. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Д., не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна и разгледана по същество, за неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния административен съд е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ временно е отнето свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство /СУМПС/, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". При извършената проверка е установено управление от лицето на МПС "П. П." с рег. [рег. номер на МПС] под въздействие на наркотични вещества, за което му е бил съставен по надлежен ред АУАН № 575039/05.01.2018 г., в който е отразено нарушението въз основа на взета проба и установена с техническо средство DRUG TEST и анализатор дрегер и установено наличие на кокаин. Отразено е, че не е взета кръвна проба и урина, поради заявен отказ от водача. Налице са фактическите и правни основания за издаване на заповедта с наложена ПАМ. Съгласно розпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се налага принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца на водач, за който се установи, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества, установена с медицинско изследване или с техническо средство, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Спазен е реда от страна на административния орган за вземане на проба с дрегер DRUG TEST и отразяване на резултата - положителен резултат за кокаин в приложен по преписката талон за изследване, подписан от издателя - мл. инспектор Андреев от РУМВР-Д.. В случая водачът е отказал вземане на кръвна проба, като отказът е удостоверен в протокол. След като са налице елементите от фактическия състав относно установеното нарушение, правилно административният орган е наложил ПАМ. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

Цитирани разпоредби

1