Решение № 4564 от 2.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11600/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Н. А. Н. срещу решение 17676/24.09.2024 г. по адм. д. 4306/2024 г. по описа на АС-София- град. Иска отмяна на решението с наведени оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответната страна Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на съдебния акт в сила. Ответната страна Инспекторат към Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение 17676/24.09.2024 г. по адм. д. 4306/2024 г. по описа на Административен съд - София - град е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. срещу решение ППН-01-429/2021 от 29.03.2024 г. на Комисия за защита на личните данни. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът излага мотиви, че не са налице доказателства за неправомерно обработване на личните данни на Н. от страна на Инспектората към ВСС относно предоставяне на данните на Окръжен съд- Варна по гр. д. 1271/2021 г. Приема, че Инспектората към ВСС в изпълнение на надзорните си правомощия законосъобразно е обработил личните данни на жалбоподателя, тъй като същият е бил сезиран с негова жалба вх. 49/05. 01. 2021 г., по която е налице произнасяне по реда на чл. 38в от ЗЗЛД (решение ЛДЖ-21-1/31.03.2021 г.). Решението е правилно и следва да се остави в сила. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение ППН-01-429/2021 от 29.03.2024 г. на Комисия за защита на личните данни, с което жалба вх. ППН-01-429 от 07.06.2021 г. на Н. Н. срещу Инспектората към Висшия съдебен съвет е обявена за неоснователна, поради недоказаност на извършеното нарушение. Комисията първоначално е отказала изрично да се произнася по жалба срещу Инспектората на ВСС , но с определение 3983/ 10.05.2023 г. по адм. д. 9986/ 2022 г. по описа на АССГ отказът е отменен, а преписката върната за разглеждане на жалбата по същество, защото оплакването е за неправомерно обработване на лични данни, но не в качеството на надзорен орган. От фактическа страна е установено, че КЗЛД е сезирана с жалба на Н. А. Н. срещу Инспектората към ВСС, с искане за налагане на глоба за това, че същият е предоставил нерегламентирано информация на Окръжен съд- Варна три имена, ЕГН и адрес, в периода 20 - 25 май 2021 г. Изложени са твърдения, че във връзка с образуваното пред АС- Варна адм. дело 713/2021 г. от Н. Н., същият е поискал разпит на съдии при Окръжен съд Варна, което искане е съобщено на Инспектората. Н. счита, че личните му данни са изтекли във връзка с постановяване на определение от 20.05.2021 г. по гр. дело 1271/2021 г. по описа на Окръжен съд- Варна за налагане на глоба за обида на съдия, тъй като съдебният акт е бил изменен след постановяването си. Счита, че някой от Инспектората към ВСС се свързвал със съдия от ОС- Варна, вследствие на което той прави изменение на определението като налага на Н. глоба за обида към съдия от Районен съд- Варна. Твърди, че е налице незаконно обработване на негови лични данни (три имена, ЕГН и адрес) от кореспонденцията на ИВСС с ОС- Варна. Съгласно разпоредбите на чл. 6, § 1, б. "в" и б. "д" от Регламент (ЕС) 2016/679, обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, както и когато се осъществява при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Правилни са изводите на съда, че в случая личните данни на Н. Н., обработени от Инспектора към ВСС, са във връзка със сезирането му като надзорен орган по смисъла на чл. 38в, ал.4 от ЗЗЛД. Пред ИВСС е образувано административно производство по жалба на Н. срещу ОС- Варна и РС- Варна, което е приключило с решение ЛДЖ-21-1/31.03.2021 г. Административният акт е оспорен пред Административен съд Варна по адм. дело 713/2021 г. Законосъобразен е направеният в решението правен извод, че правата на физическото лице Н. не са нарушени при обработването на личните му данни от страна на Инспектората, тъй като данните са му известни по повод на конкретното административно производство. Недоказани са останали твърденията за незаконно изтичане на личните данни на жалбоподателя (три имена, ЕГН и адрес) от кореспонденцията между ИВСС и ОС- Варна, както правилно са приели административния орган и съда. В подкрепа на горното са и разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/, които се прилагат от 25 май 2018 година. Съгласно чл. 288, §2 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, регламентът е акт с общо приложение, прилага се пряко във всички държави и става действащо право в държавата- членка. В съображение 20 от преамбюла на Регламента е посочено следното: "Макар настоящият регламент да се прилага inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните задължения, включително вземането на решения....." В раздел 5, Член 23 "Ограничения" от цитирания регламент изрично е посочено, че в правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12 - 22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12 - 22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:...е) защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства". Правилен е изводът на съда, че по делото не е установено нарушение на вътрешното или общностното законодателство в областта на защитата на личните данни. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Предвид изхода на спора е основателно своевременно направеното искане на ответника Инспектората към Висшия съдебен съвет за присъждане на направените по делото разноски по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правна помощ, които настоящата инстанция определя на 100 лева за процесуално представителство пред настоящото съдебно производство. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение