Решение № 4271 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15513/2010 г.

Решение № 4271 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15513/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Цветанка Георгиева Захариева от гр. Самоков, против решение № 672/29.09.2010 г., постановено от Административен съд София - област по адм. дело № 553/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу отказ на кмета на община - Самоков, обективиран в писмо № ТС-С-805/23.06.2010 г., за издаване на комбинирана скица на имот с идентификатор 65231.913.89 по кадастралната карта на гр. Самоков, одобрена със заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа лично и чрез адв. Димитрова. Представят се допълнителни доказателства - заверени копия от скица на сграда № 2368/21.07.2008 г. с идентификатор 65231.913.99.1, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастъра - Софийска област и удостоверение за декларирани данни изх. № 0839000066/19.04.2010 г., издадено от община - Самоков. Сочи се допусната от заявителката грешка, че имота, който е с неизвестен собственик, е с № 89 - това конкретно е отразено в издадената скица. Този имот е отбелязан с идентификатор № 89, но при декларирането по-късно е бил посочено правилния номер - 99, поправена е грешката и в декларацията, с оглед което отказът е незаконосъобразен. Акцентува се, че след като допуснатата грешка е поправена, не следва да се отнема на жалбоподателката възможността за издаването на поисканата скица, необходима й пред нотариус, за снабдяване с нотариален акт за собственост на имота, поддържан и владян от нея много години. Ответната страна - Кмет на община - Самоков, не изпраща представител, не е депозирано възражение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е спорно по делото, че е подадено искане за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, като постановеният отказ е обусловен от данните по заявлението. В този смисъл, правилна е преценката на съда за неговата законосъобразност - за административния орган действително не е възникнало задължение за издаване на комбинирана скица, тъй като представените от заявителката доказателства не касаят имот с ид. № 65231.913.89.1, а се отнасят до имот с ид. № 65231.913.99.1. Поправената по - късно грешка не може да промени към настоящия момент правилността на изложените в решението изводи, които са обосновани, съответстват на наличните доказателства и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Няма пречка касаторката да направи ново, валидно искане досежно имота за който твърди, че има правен интерес. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,