Решение № 11525 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Пловдив-район Тракия , подадена чрез процесуалния представител К. З., против Решение 1148/05.02.2024 г., постановено по административно дело 1156/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед 6-Z23-168/31.03.2023 г., с която е наредено на Н. С. С. и Н. Т. С., да възстановят съществуващото предназначение на жилищното помещение - спалня, чрез премахване на ВиК инсталацията и кухненската мивка . В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорената заповед. Ответниците Н. С. С. и Н. Т. С. чрез адвокат Исов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и не страда от сочените касационни пороци. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът след анализ на събраните доказателства е достигнал до извода, че жилището представлява съвкупност от помещения, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Неотменима част от жилището са и кухнята, банята и коридорите. Тези помещения нямат самостоятелно значение, не представляват самостоятелни кадастрални единици, предвид което нямат и самостоятелни идентификационни кодове. Според съда, процесното преустройство не може да бъде определено като такова с промяна на предназначението, защото в случая обекта не е променил своето предназначение - жилище. Съдът е приел още, че в разпоредителната част на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, досежно индивидуализацията на строежа, чието премахване е наредено да се извърши от жалбоподателите, а именно: да възстановят съществуващото предназначение на жилищно помещение - спалня, чрез премахване на ВиК инсталацията и кухненската мивка . В случая не е налице описание на строеж, който да се премахне по реда на чл. 225а от ЗУТ и не е описан изобщо такъв в разпоредителната част на заповедта, не са посочени неговите параметри, обхват, местоположение и изцяло липсва волеизявление на административния орган за премахване на незаконен строеж . Нарежда се възстановяване на съществуващо предназначение на жилищно помещение, което изцяло в противоречие със закона и неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ е, че при огледа на място в процесния самостоятелен обект и при сравнение с планировачната схема, по която е построена сградата не е установило различия, от които да се констатира премахване на стени, изграждане на нови такива или направа на нови отвори във вътрешни стени / панели/. Посочило е, че фасадните панели на сградата са в първоначалното си състояние. В жилището е извършено вътрешно преустройство за промяна на функцията на две помещения - спалня и кухня. За захранване с вода и включване към общата канализация на сградата, в северозападния ъгъл на кухнята са изпълнени общите вертикални клонове на водопровода и канализацията, като към датата на огледа включванията към тези общи вертикали са прекъснати и тръбите са облицовани с гипсокартон. Вещото лице е установило, че това помещение се ползва като спалня. По първоначалното изпълнение на блока, в североизточния ъгъл на апартамента се намирала спалня с тераса към нея, като вратата от коридора попада срещу вратата на банята с перално. За това помещение експертът посочва, че към момента на огледа се ползва като кухня с тераса с монтирана кухненска мивка. За обособяване на кухнята са изпълнени нови тръби за водопровод и канализация в подовата настилка на коридора, които се сочат да са недостъпни за визуален оглед, но трасето им, според експерта, може да бъде проследено от началната до крайната точка според наличното захранване. Водоподаване за кухненската мивка се сочи да е осигурено от вертикалния водопроводен клон, намиращ се в тоалетната, от който през общата стена с банята и след това по пода на пералното и коридора вътре в настилката, с тръба Ф20мм. е достигнато до стената на бившата спалня, където е монтирана кухненска мивка. За включване към вертикален канализационен клон, от кухненската мивка е монтирана тръба ФЗ8мм. В рамките на помещението, а след това в подовата настилка на коридора тя е продължена с тръба Ф50мм. до подовия сифон, намиращ се в пералното помещение. Подовият сифон е включен към канализационната вертикала в тоалетната. Вещото лице е посочило още, че не се установява интервенция върху носещи конструктивни елементи от сградата. При извършената промяна във функцията на две помещения - смяна на местоположението на кухнята на жилището с една от спалните в него, не са премахвани вътрешни или фасадни стени, няма направа на нови отвори в тях. Преустройството се изразява само в полагане на нови водопроводни и канализационни тръби в подовата настилка на коридора и бившата спалня /сега кухня/ и включване на тези тръби към съществуващи вертикални клонове на общата ВиК - мрежа на сградата. Според ВЛ монтажът на тръбите не се отразява неблагоприятно върху носимоспособността и експлоатационната годност на носещата конструкция на сградата. На въпроса дали при извършване на СМР са засегнати общи части на сградата и/или е излизано извън обема на жилището, експертът е отговорил отрицателно. Обосновано е прието от съда, че съгласно параграф 5. т. 41 ДР ЗУТ промяна на предназначението на обект или на част от него е промяна от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определи съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и нормативните актове за неговото прилагане. В приложение 4 към чл. 16. ал. 3, Класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелните обекти и на самостоятелните обекти в тях, към Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри жилище /апартамент/ в жилищна сграда или такава със смесено предназначение представлява самостоятелен обект на кадастъра с код 500. Правилно е прието, че жилището представлява съвкупност от помещения, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Неотменима част от жилището са и кухнята, банята и коридорите. Тези помещения нямат самостоятелно значение, не представляват самостоятелни кадастрални единици, предвид което нямат и самостоятелни идентификационни кодове. Ето защо процесното преустройство не може да бъде определено като такова с промяна на предназначението, защото в случая обекта не е променил своето предназначение - жилище. Съгласно т. 43, Параграф 5 от ДР на ЗУТ Текущ ремонт на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. От приетото заключение на вещото лице категорично не се установяват такива конструктивни промени в следствие на изпълнените в процесия самостоятелен обект ВиК инсталация, мивка и кухненско оборудване. Правилно е прието от съда, че в разпоредителната част на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, досежно индивидуализацията на строежа, чието премахване е наредено да се извърши от жалбоподателите, а именно: да възстановят съществуващото предназначение на жилищно помещение - спалня, чрез премахване на ВиК инсталацията и кухненската мивка . В случая не е налице описание на строеж, който да се премахне по реда на чл. 225а от ЗУТ и не е описан изобщо такъв в разпоредителната част на заповедта, не са посочени неговите параметри, обхват, местоположение и изцяло липсва волеизявление на административния орган за премахване на незаконен строеж . Нарежда се възстановяване на съществуващо предназначение на жилищно помещение, което е изцяло в противоречие със закона и неговата цел. Нещо повече, нито в обжалваната заповед, нито в констативния акт към нея има посочени от административния орган местоположение, параметри (дължина, дебелина, Фи и др.), обем и материал на разпоредената за премахване В и К инсталация и кухненска мивка . Няма никаква индивидуализация на наредените за премахване вещи- къде се намират, какви са размерите им, от какъв материал са и др - което е в нарушение на административнопроизводствените правила, както и противоречи на целта на закона и на принципа на съразмерност прогласен в чл.6 от АПК. При издаване на заповедта по чл.- 225а, ал. 2 от ЗУТ- административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна, за това го задължават административнопроизводствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правнорелевантни факти и норми. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. От ответната по касация страна, по чиято жалба е отменен административния акт се претендират разноски съгласно списък. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК, на присъждане в този случай подлежат заплатените от нея държавни такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, които се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Н. С. С. и Н. Т. С. са представлявани от адвокат, представени са договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК поради което на възстановяване подлежи заплатеното възнаграждение в размер на 2500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,