Решение № 1978 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14028/2015 г.

Решение № 1978 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14028/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Л. И. Г."АД със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "В." ..№..., представлявано от А. К. М., против Решение № 1928 от 21.10.2015 г. на Административен съд П. по адм. д. № 276 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1401500-091-01/17.10.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП П. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, при необоснованост и в противоречие с материалния закон, изразяващи се в: 1/. отказ за събиране на допустими и относими доказателства като: ревизионните актове на клиенти на ревизираното дружество "Титаника 2008"ЕООД и "Д. Р. А. К. "ЕООД, в които се съдържат изрични констатации за реалност на консултантски услуги, извършени от ревизираното лице, използвало процесните доставчици "Зелено бъдеще"АД, "П. Т."ООД, "Л. Т."ООД като подизпълнители; поставяне на допълнителна задача на вещото лице, поискано с молба от 15.06.2015 г., относно спорния факт на плащане по фактурите на "Тиона 12 " ЕООД; при непълно връчено единствено искане за представяне на доказателства на ревизираното лице в ревизионното производство, в нарушаване на правото на защита не са кредитирани представените при съдебното оспорва доказателства, само защото са частни документи.; констатациите на съда за липса на конкретизация на предмета на процесните фактури е резултат от необсъждането на представените доказателства, с които този предмет е конкретизиран, както и на всички възражения и доводи на жалбоподателя. 2/. необосновани на събраните по делото доказателства фактически изводи относно реалността на процесните доставки на консултантски услуги като първа предпоставка за право на данъчен кредит като се излагат подробни съображения за всеки един от доставчиците; необосновано съдът приел за недоказана и доставката на услуга по профилактика на вендинг автомати само защото имало грешка в ЕГН на управителя на фирмата -доставчик, който иначе потвърдил извършването на услугата лично от него, за което имал техническа компетентност. 3./ несъобразяване със задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. И. се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Рашева, оспорва жалбата по събражения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срок, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от надлежна страна, е допустима. По съществото й съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, с който за данъчни периоди през 2013 и 2014 г. на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 149 329,62 лв. и са начислени съответни лихви като получател по доставки основно на консултантски услуги от "Зелено бъдеще"АД, "П. Т."ООД, "Л. Т."ООД; на услуга по профилактика на вендинг автомати по фактура на "Делфина-77"ЕООД и на движими вещи-машини втора употреба, по фактура на "Тиона 12"ЕООД. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице съдът е приел, че доставките на услуги по фактурите на "Зелено бъдеще"АД, "П. Т."ООД, "Л. Т."ООД и на "Делфина-77"ЕООД не са доказани, като и предметът на фактурите е твърде общо-формулиран. По отношение на двете фактури на "Тиона 12"ЕООД, съдът е възпроизвел мотивите на органите по приходите, че има голяма разлика между цената на предходните доставки за продажба на същите машини и цената им по процесните продажби, което не било доказано да се дължи на твърдения от доставчика ремонт на машините, за който той не разполагал с никакви възможности. Решението е неправилно. Основателни са подробните оплаквания в касационната жалба за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила, налагащи отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Преобладаващата част от мотивите на първоинстанционния съдебен акт съдържат възпроизвеждане на събраните в ревизионното производство и при оспорването на ревизионния акт доказателства, както и направените въз основа на това фактически и правни изводи на органите по приходите. В един кратък абзац на стр. 10 от мотивите на съда, общо и без никакъв конкретен анализ, както по отношение на всеки доставчик, така и по отношение на събраните доказателства, е направен бланкетен фактически извод, че реалността на процесните консултантски услуги по фактурите на "Зелено бъдеще"АД, "П. Т."ООД и "Л. Т."ООД и по тази за профилактика на вендинг автомати на "Делфина 77"ЕООД, не е доказана. Съвсем схематично съдът е посочил и че предметът на фактурите за консултантски услуги "е формулиран изключително общо". Относно непълнотата на фактурите във връзка с конкретизацията на техния предмет, съдът е следвало до съобрази задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС в Решение на Съда на ЕС от 13.05.2013 г. по дело С-271/2012 г. P. T. SA и др., след като направи преценка на конкретните факти в настоящия случай относно налице ли са допълнителни документи, конкретизиращи този предмет, преди или след издаването на ревизионния акт, с който е отказано процесното право на данъчен кредит. Основателно в касационната жалба се твърди, че съдът недопустимо е отказал събирането като доказателства на ревизионни актове на клиенти на ревизираното дружество, които имат връзка с последващи облагаеми доставки на услуги с процесния предмет с изпълнител ревизираното лице. Вярно, че ревизионен акт на доставчик или на клиент на ревизираното дружество, сам по себе и не може да бъде доказателства за реалността на осъжданите в мотивите му доставки, но със сигурност е косвено доказателство за реалността на процесните доставки на услуги. Това следва от т. 37 и 38 от мотивите на Решение от 18.07.2013 г. на СЕС по дело С-78/12 Evita K, съгласно които националната юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, като за целта на тази преценка може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите. Това е така и защото твърденията на ревизираното дружество още в ревизионното производство са били, че то е било наето от фирми, безспорно участващи в процедури по обществени поръчки, за извършване на фактурирани услуги, свързани с тази дейност, като ревизираното дружество е превъзложило на "Зелено бъдеще"АД, "П. Т."ООД и "Л. Т."ООД част от тези услуги. Във връзка с тези твърдения, съдът е следвало да изясни какви точно са били възложените на РЛ услуги, разполагало ли е самото то с възможност да ги осъществи /т. е. необходимо ли е било наемането на подизпълнители/, каква част от възложените на РЛ услуги са превъзложени на доставчиците. След изясняване на тези въпроси съдът е следвало да обсъди конкретно представените доказателства и да направи собствени фактически изводи по спорния предмет на доказване. Относно фактурата на "Делфина-77"ЕООД за профилактика на вендинг автомати, съдът е следвало да се произнесе: налице ли са такива активи в предприятието на ревизираното дружество; къде евентуално е извършвана въпросната профилактика, необходим ли е бил транспорт за това и какво съдът приема относно представените транспортни документи в тази връзка; посоченото физическо лице - управител на доставчика ли, все пак, е извършвало услугата лично; има ли плащане по фактурата. При положение, че и относно този доставчик е установено, че последният отчет на дружеството в търговския регистър е подаден от управителката на ревизираното дружество /т. е. жалбоподателят може да посочи кой е въпросният изпълнител, ако има такъв/ да се установи самоличността на посоченото като изпълнител лице, независимо от грешно посоченият му ЕГН. Единствено относно двете фактури, издадени от "Тиона 12"ЕООД, с предмет продажба на машини, съдът е изложил мотиви, които напълно повтарят тези на органите по приходите. Въпреки това, основателно в касационната жалба се твърди, че тези мотиви изобщо не обсъждат истинския предмет на доставките - покупко-продажба на вещи. Не е установено от съда какви са тези вещи: индивидуално или родово-определени, налични ли са в предприятието на ревизираното лице и използват ли се за последващи облагаеми доставки, къде е станало предаването им, има ли плащане по фактурите, в която връзка неправилно е отказана експертна проверка. Дали прекият доставчик е разполагал с технически и персонален капацитет да ремонтира въпросните машини втора употреба е без значение за това дали е извършена продажбата им. Що се отнася до мотивите на органите по приходите и на съда за констатираната голяма разлика в цените по предходните и процесни доставки, тези констатации биха имали значение само при твърдения за извършена данъчна измама. Същото се отнася и относно установения при ревизията факт, че на повечето дружества доставчици управителката на ревизираното лице е оказвала услуга по подаване на отчети в Търговския регистър. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение следва да се отмени и делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение