Решение № 8178 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2014 г.

Решение № 8178 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Борислав Златков от САК като пълномощник на Илияна Иванова Матеева и Красимир Александров Константинов против решение № 1857 от 24.03.2014 г. на административен съд София град по адм. дело № 11761/2013 г. С него се отхвърля жалба на касаторите срещу заповед № ЗД-ЗД 22/191 от 14.10.2013 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - Лозенец, потвърдена с решение № РД01- 538/14.11.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София град към Агенцията за социално подпомагане. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Лозенец чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторите срещу цитираната заповед № ЗД-ЗД 22/191 от 14.10.2013 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - Лозенец. С нея се настанява временно спешно за срок от шест месеца за отглеждане и възпитаване или до промяна на обстоятелствата малолетната Николина Красимирова Константинова с ЕГН ********** с родители касаторите в ЦНСТ "Детство" София до произнасяне от съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ или промяна на обстоятелствата. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е по делото, че майката на детето е на лечение от хероинова зависимост на метадонова диета което лечение с оглед на доказателствата по делото е обсъдено от съда като препятстващо възможността на майката да се грижи за детето. Наред с това е обсъдена и трудовата заетост на бащата като е прието, че е налице основанието в заповедта - чл. 25, ал. 1, т. 3 Закона за закрила на детето - родителите се намират в трайна невъзможност да отглеждат детето. При установеното от фактическа и правна страна е постановено решението с което жалбата е отхвърлена. Решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Заповедта е издадена с мотивите че на х.хх.хххх г. е родено детето Николина Красимирова Константинова, като на 27.08.2013 г. е постъпил в Дирекция Социално подпомагане Лозенец гр. София, отдел "Закрила на детето", устен сигнал от д-р Свилен Атанасов от САГБАЛ "Шейново" гр. София за дете в риск. При липса на подходящо приемно семейство е прието, че детето следва да бъде настанено в заведение за социални услуги резидентен тип. Посочено е, че е установен риск за живота и здравето на детето. Съдът за да постанови решението си е изследвал възможността на родителите да отглеждат детето си с оглед на посоченото онование в заповедта. Така издадена заповедта обаче е в нарушение на материално правни разпоредби. Производството по чл. 26 от ЗЗДт във връзка с чл. 33 от ППЗЗДт се образува при опасност за здравето и живота на детето. То се образува и се води от директора на Дирекция "Социално подпомагане" като административно производство за изпълнение на мерките за закрила на детето, изразяващи се в спешно временно настаняване на детето до произнасяне от съда по настоящия адрес на детето. Според чл. 28 ЗЗДт исканията за настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социални услуги от резидентен тип и в специализирана институция, са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето. Или въпросите, относими към производството по издаване на решение от районния съд по чл. 28 ЗЗДт, са различни от въпросите, преценявани в производството по издаване на заповедта по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт. Последната е мотивирана със заплаха за живота и здравето на детето като дете в риск. Определение на дете в риск се съдържа в § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДт и дете в риск е чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение, или наказание във или извън семейството му, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от специалист, за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище. В мотивите е посочено, че за детото е установен риск за живота и здравето му, като е посочено основание по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт, че родителите му се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Други мотиви не се съдържат в заповедта а в хода на производството се установява, че майката е на лечение от хероинова зависимост, поради което не може да отглежда детето, а бащата, поради трудова заетост, също не може да полага грижи за него. Съдът е възприел мотивите на административния орган като е събирал е ценил доказателства, относими към производството по чл. 28 ЗЗДт с оглед възможността на родителите да отглеждат детето си и дали майката на като е на лечение е способна да полага родителски грижи. По делото е следвало да се прецени спешността на взетите мерки с временен характер по административен ред до произнасяне от съда по чл. 28 ЗЗДт., като доказателствата, на които се основават административният орган и съдът в обжалваното решение не сочат на такава необходимост. Изводите на административния орган, че детето е в риск, не са обосновани с факти в кръга на материалните предпоставки в ЗЗДт и Правилника за приложението, а соченото формално основание не се основава на факти и доказателства, които да дават възможност за преценка от съда в контрола за законосъобразност на обжалваната заповед. При тези съображения заповедта е незаконосъобразна и като такава е следвало да бъде отменена от съда. Поради това решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което обжалваната заповед бъде отменена. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение: