Решение № 5679 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2020 г.

Решение № 5679 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Делото е във фаза на втора касация. Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Мутишев срещу Решение № 2285 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 724 от 2019 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Раздел І, т. 1. 4 и т. 1. 4 А от Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Община Благоевград към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Благоевград, приети с Решение № 395/23.12.2016 г. по Протокол № 15 от 28.12.2017 г. на Общински съвет Благоевград в частта на такса "Битови отпадъци" за 2018 г. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Твърди се, че административният съд неправилно е приел за неоснователни възраженията свързани с нарушения на процедурата по чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА позовавайки се на мотивите на ВАС в отменителното решение по адм. д. № 14604/2018 г. В жалбата се твърди, че от представените по делото доказателства не се установява защо не се прилага чл. 67 от ЗМДТ, според който размерът на таксата е функция на количеството отпадъци. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорените разпоредби от Тарифата. Ответникът - Общински съвет Благоевград, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт е постановен в производство по чл. 226 АПК във връзка с решение № 10945/19 г. по ад. дело № 14604/18 г. на ВАС, трето отделение, с което е отменено Решение № 1657 от 19.10.2018 г., постановено по адм. д. № 87 по описа на Административен съд – Благоевград за 2018 г., тъй като касационната инстанция е приела, че при постановяване на процесния административен акт не са допуснати нарушения на чл. 26 и 28 ЗНА и доколкото актът е отменен на процесуално основание, без да бъде обсъдена материалната му законосъобразност, делото е върнато на БлАС за произнасяне в тази насока. За да отхвърли жалбата на И. Мутишев, съдът е обосновал извод, че оспорените текстове от тарифата са издадени в съответствие с материалния закон без да са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 62, 66, 67, ал. 1 от ЗМДТ. С оспорените разпоредби са определени таксите за всяка една от услугите, като за основа е приета данъчната оценка на имота, която съгласно § 6 от ЗР на ЗМДТ може да бъде определена като основа до 31.12.2021 г., поради което материалния закон е правилно приложен. Решението е правилно, като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Първоинстанционният съд е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение, а именно да се произнесе по съответствието на оспорените разпоредби от тарифа за определяне на местните данъци с материалния закон. След като касационната инстанция е приела, че при постановяване на процесния нормативен административен акт не са допуснати нарушения на чл. 26 и 28 ЗНА, то правилно първоинстанционният съд не е обсъждал повторно процесуалната законосъобразност на акта. В решението съдът е изложил мотиви по всички правнорелевантни факти, относими към материалната законосъобразност на акта. Неоснователни са възраженията касаещи характера на решението на Общинския съвет – Благоевград, с което са приети оспорените разпоредби от тарифата с аргумент, че същото е общ административен акт. Компетентността, която законодателят е предоставил на общинския съвет за приемане на решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ в частта досежно размера на таксата не е по правоприлагане, а правотворческа – по правосъздаване. Фактът, че размерът на таксата се определя ежегодно – чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, не води до извод за еднократност на правното действие на решението, а за неговата срочност, тъй като същото ще бъде прилагано всеки път, когато се осъществи фактическия състав на дължимост на таксата за битови отпадъци. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредба на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, която изрично предвижда възможност за прилагане на решението за размера на таксата и през следваща/и години. Това значи, че законодателят сам е предвидил възможност за прилагането на решението за срок по-дълъг от една календарна година. Дали общинският съвет ще инкорпорира решението си по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ досежно размера на таксата в наредбата по чл. 9 ЗМДТ под формата на тарифа, или ще го приема като самостоятелен акт няма никакво значение за юридическата му същност на нормативен административен акт. С оглед на гореизложеното, съдържанието на решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ досежно размера на таксата е нормативно – абстрактно правило за поведение, отнасящо се за неопределен и неограничен брой правни субект, поради което предмет на производството пред АС – Благоевград са текстове от Тарифата /т. 1. 4, т. 1. 4 А/, част от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Благоевград, която е нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 във вр. с чл. 76, ал. 3 от АПК, а не решението, с което са приети. Неоснователни са доводите в жалбата за противоречие на оспорените разпоредби с нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Следва да се уточни, че към момента на приемане на оспорените норми от Тарифата липсва утвърдена методика за изготвяне на план-сметка с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне на размера на ТБО, т. е. невъзможността да се определи ТБО съобразно правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, произтича от липсата на нормативната база за това. От друга страна, видно от мотивите към решението на Общинския съвет /л. 82 от адм. д. № 87/18 г. АС – Бл./, с разпоредбата на чл. 17а НОАМТЦУТОБ е предвидена възможност за определяне на размера на таксата според количеството отпадъци само за лицата, подали декларация по чл. 17а, в която посочват броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, които ще ползват през годината като за 2018 г. размерът на годишната такса се запазва и за 1 брой съд е 1659 лева. От волята на съответните лица зависи да изберат един от възможните начини за определяне на ТБО. Посочените по-горе съображения са относими към определената основа за изчисляване на ТБО, която е предвидена в чл. 17, ал. 2 от Наредбата, чиято разпоредба не е оспорена. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, не е предмет на процесното изменение и допълнение на наредбата. Също така следва да се посочи, че със ЗИДЗМДТ, обн. ДВ, бр. 101/13 г., с § 6 от него, в чл. 67, ал. 2, накрая се поставя запетая и се добавя следния текст "която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена." С § 13 от ЗР на същия закон влизането в сила на посоченото допълнение е отложено до 31 декември 2021 г. Следователно оспорените разпоредби от Тарифата са приети в съответствие с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Съобразно изложеното, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,