Решение № 5756 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11313/2018 г.

Решение № 5756 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11313/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Миланова и И. Миланов, двамата от [населено място], чрез адв. Манолкова като процесуален представител, срещу решение № 4623 от 9.07.2018 г., постановено по адм. дело № 13953/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират отмяната му и отмяна на оспорения административен акт. Ответниците - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - София, П. Миланов и Р. Миланова не вземат становище. Ответникът - Х. Танчева, чрез пълномощника си адв. Беркова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № 18-8657/15.11.2017 г. на началника на СГКК - София, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], Столична община, състоящо се в обединяване на сгради с идентификатори 00357.5358.392. 2 и 00357.5358.392. 4 в сграда с идентификатор 00357.5358.392. 5 в съответствие с проект за изменение, изработен от правоспособно лице по ЗКИР. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му съгласно чл. 54, ал. 4 ЗКИР, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Обосновал е извод, че доколкото са налице противопоставими документи, удостоверяващи правата на касационните жалбоподатели и на настоящия ответник Танчева върху нанесените два обекта в КК, то между тях е налице спор за вещни права относно наличието, респективно липсата на съсобственост в общите части на сградата, който спор до разрешаването му по общия исков ред е пречка за изменение на КККР. Решението е правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че страните – физически лица са съсобственици на дворно място, върху което е изградена къща-близнак. От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че до изработването на КК в имота е била нанесена една двуетажна масивна жилищна сграда с площ 105 кв. м. Северната и южната част на сградата имат отделни входове и са функционално разделени, но не са самостоятелни постройки, а части от един обект. В КК, одобрена през 2012 г., двете жилища са заснети като самостоятелни сгради с идентификатори 00357.5358.392. 2 и 00357.5358.392. 4 със застроени площи, съответстващи на северната и южна част на къщата – близнак. Касационните жалбоподатели се легитимират като собственици на северната част от нея с нот. акт № 48/5.05.1986 г. За жилищна сграда, представляваща южната част от къщата, заедно с изпълнения в имота гараж, е издаден Акт за узаконяване № 46/1987 г. на името на Р. Миланова и П. Миланов, праводатели на Х. Танчева. Последната е закупила от тях с нот. акт № 60/2.09.2016 г. еднофамилна двуетажна жилищна сграда – южен близнак със застроена площ 37 кв. м., представляваща поземлен имот с идентификатор 00357.5358.392. 4 по КК и е вписана в КР като собственик. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. По същество искането до административния орган е за заличаване на сгради с идентификатори 00357.5358.392. 2 и 00357.5358.392. 4 и обособяване на нов обект на кадастъра – сграда с идентификатор 00357.5358.392. 5 в имот 00357.5358.392, тъй като в кадастралната карта към момента на одобряването й сградата неправилно е нанесена като две отделни сгради, а не като един обект. Правилно съдът е приел, че релевантният момент за преценка на претендираното искане е именно одобряването на кадастралната карта и регистри, което сочи на хипотезата на грешка и/ или непълнота на отразяването съгласно чл. 51, ал. 1, т. 1 във вр. с § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Към този момент са заснети две отделни сгради, съответстващи на северната и южна част от къщата - близнак. Със заявлението до административния орган е направено искане единствено за обединяване на двете сгради в една като еднофамилна, но не и за нанасяне на самостоятелни обекти в нея, противно на твърденията в касационната жалба. От съдържанието на заявлението и скицата - проект е видно, че се претендира нанасяне на цялата сграда като съсобствена, независимо от представения от касаторите нотариален акт за собственост само върху северната част от двуетажната жилищна сграда - близнак. Това е видно и от проекта за кадастрален регистър, в който всички лица са вписани като съсобственици и правата на страните в къщата - близнак са отразени в идеални части. Правилно съдът е приел, че документите за собственост сочат на спор за материално право. Този спор обаче не е само по отношение на общите части в сградата, а и относно вида на собствеността – дали цялата сграда е съсобствена или са налице самостоятелни права на страните по отношение на северната и южната част от нея. До разрешаването му по общия исков ред спорът за собственост е пречка за изменение на КККР. Ето защо, при наличието на спор за материално право претендираното отстраняване на твърдяната грешка в кадастралната карта, състояща се в обединяване на двете сгради в една, не може да бъде удовлетворено съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради което постановеният отказ е законосъобразен. Косвен съдебен контрол върху акта за узаконяване на сграда – южен близнак в това производство е недопустим. Отказът да се издаде удостоверение за търпимост по отношение на северната част от къщата, какъвто касационните жалбоподатели твърдят, че е постановен, не може да обуслови основателност на искането за изменение на КККР в хипотезата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника Х. Танчева за присъждане на разноски за тази инстанция, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да й заплатят такива в размер на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.08.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение