Решение № 3918 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7864/2014 г.

Решение № 3918 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7864/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕМ СИ ДИ" ЕООД, представено от адв. Даниел Каменов, срещу решение № 1106/24.04.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2746/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 241300869/17.05.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, установяващ в тежест на "ЕМ СИ ДИ" ЕООД задължения за ДДС в размер 9 354 лева със закъснителна лихва в размер 1 113.95 лева. Касаторът инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените процесуални правила. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства, включително на заключението на ССЕ. Твърди установеност на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит. Сочи като доказан и факта на плащането. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "ЕМ СИ ДИ" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 9 354 лева и за закъснителна лихва в размер 1 113.95 лева в резултат на извършена корекция на декларирания от РЛ резултат за данъчни периоди м. 10.2011 г. и м. 03 и 04.2012 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството в общ размер 9 354 лева, упражнено в тези данъчни период. Отреченото данъчно предимство е по 4 бр. фактури, издадени от "Елеганца 8" ЕООД в д. п. м. 03 и 04.2012 г. с предмет на доставките сеч и по 2 бр. фактури, издадени от "Архиком ММ" ЕООД в д. п. м. 10.2011 г. с предмет сеч и рампиране. Според органите по приходите доставките не са осъществени, тъй като липсват договори между доставчиците и получателите с предмет процесните услуги, протоколи за приемане на извършената работа, определеност на мястото на извършване на услугата и участвалите в извършването й лица. Приемо-предавателни протоколи са съставени само за предаването на дървесината от РЛ на ДГС Стара Загора и ДГС Мъглиж. Отказът да се признае правото на приспадане е основан на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е споделил изводи по фактите и правото на органите по приходите. Отрекъл е да е убедително доказването на осъществяването на доставките, като условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, само с фактурите и счетоводните записвания при получателя. Установил е противоречие между обясненията на управителя на дружеството жалбоподател в извънсъдебната фаза на производството относно липсата на плащане по доставките на "Елеганца 8" ЕООД и извършеното осчетоводяване на плащания. Според съда съществува непълнота в счетоводните записвания и извършване на отразявания обслужващи доказването при оспорването на РА. Обобщението му е, че счетоводството на жалбоподателя не е водено редовно. В решението е отговорено на доводите за противоречие на разпоредения с РА отказ да се признае претендираното данъчно предимство с правото на ЕС и практиката на СЕС /тези доводи са преповторени и в касационната жалба/. Оспореният съдебен акт е правилен. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. При нормално развитие на правоотношението между доставчика и получателя би трябвало да съществуват информационни следи за юридическия факт пораждащ правната връзка /договори, търговска кореспонденция, потвърждения в обясненията при насрещните проверки и т. н./ и за изпълнението на задължението на доставчика. Именно престацията на доставчика в общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС се възприема като дата на настъпване на данъчното събитие, което пък е правопораждащ юридически факт на задължението за начисляване на ДДС, елемент от което е и издаването на данъчния документ /вж. чл. 25, ал. 6, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. В случая такива информационни следи не съществуват. Не се основава на процесуалния закон и на логическите и опитните правила очакването на касатора да се възприема като убедително доказването на доставките с данъчните документи, извършените от него счетоводни записвания и фактите на плащането. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ и на получените услуги следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ. Установяването със записванията в счетоводните книги на касатора не е с убедителността на пълно доказване. Както правилно констатира първостепенния съд счетоводството на "ЕМ СИ ДИ" ЕООД не е водено редовно. А и при редовно водено счетоводство, записването в него на благоприятни за данъчния субект факти, се отразява на убеждаващото му въздействие. Плащането по доставките е доказателствено релевантен факт. То е недоказано за доставките от "Елеганца 8" ЕООД. За да е несъмнено доказването с индиции е необходимо фактическият извод от тях да е единствено възможен. Щом е мислимо плащане без изпълнение на насрещната престация, то и изводът за извършването й при направено плащане не е несъмнен. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение