Решение № 14793 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7712/2013 г.

Решение № 14793 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7712/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Георгиев Стамов в качеството му на едноличен търговец с наименование ЕТ "Сарабашиев - Димитър Стамов" със седалище в с. Орешник, община Тополовград чрез процесуалния му представител - адвокат Кера Иванова Спирова против решение № 1695 от 12.03.2013 г. по адм. дело № 1785/2012 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-260-2600/9953 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Прави възражения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът е проверил съображенията на административния орган с допусната съдебно-техническа експертиза и за наддекларираните площи правилно е отказана субсидия. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административия съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от едноличния търговец против уведомително писмо изх. № 02-260-2600/9953 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Позовал се е на наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Възразил е, че е налице противоречие в мотивите на писмото, тъй като му се отказва изцяло поисканото субсидиране, а въпреки това е получил суми по него. Посочил е, че след като при кръстосаните проверки са установени несъответствия, административният орган е следвало да извърши и други административни процедури, включително и проверки на място за изясняване на причините за констатираните несъответствия. Необезпечаването на пълноценно участие в административното производство е отчел, като нарушение на процесуалните правила. От приложената административна преписка, съдът е установил, че на 19.03.2010 г., жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по три схеми и мерки: Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/ и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските /НР2/. По първата схема е кандидатствал с описаните осем БЗС с обща площ от 198.64 ха, за които е поискал 36340 лева. По втората схема е кандидатствал със същите БЗС за сума 19879 лева. По НР2 е кандидатствал с три БЗС с обща площ от 113.06 ха и е поискал 6845 лева. По заявлението са извършени само кръстосани проверки. Установени са недопустими за подпомагане площи по СЕПП и по СНДП в размер на 11.04 ха, а по НР2 - 3.7 ха. С уведомителното писмо са оторизирани съответно 30281 лева по първата мярка; 16546 лева по втората и 6845 по третата. Приложена е разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и са отказани 6059 лева по СЕПП и 3314 по СНДП. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. От констативната й част е установено, че в настоящия случай, административният орган е използвал актуална сателитна снимка от 2009 г., дешифрирана в периода ноември на 2010 - февруари на 2011 г. След преглед на данните в ДФЗ и Министерство на земеделието и храните е достигнал до същите изводи за наддекларирани площи по първите две мерки в размер на по 11.04 ха, съставляващи 5.88 %, както и по третата - 3.70 ха или 3.38 %. При тези данни по делото, съдът внимателно е обсъдил приложимото право и на основата на него - направените възражения от жалбоподателя. Приел е, че макар да са допуснати нарушения на административно-производствените правила във връзка с обезпечаване правото на участие на жалбоподателя в административното производство, те не са рефлектирали върху правилността на крайния акт. Поради това нямат характер на съществени нарушения и не са отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Счел е за обосновани изводите в уведомителното писмо за размера на недопустимите за подпомагане площи. За целта се е позовал и на приетото и неоспорено от жалбоподателя заключение на вещото лице. Анализирал е приложената разпоредба на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. и е приел правилното й прилагане към настоящия случай с оглед установения процент на недопустими площи. При извършената служебна проверка е счел, че уведомителното писмо е надлежно мотивирано, доколкото релевантните за определяне размера на финансовата помощ факти са залегнали в таблиците, съпътстващи писмото. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на уведомителното писмо в частите му, в които е отказано подпомагане и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се оспорва изводът на съда, че допуснатите нарушения на административно-производствените правила не са довели до неправилност на административния акт. Доводите са неоснователни. До незаконосъобразност на административния акт водят само съществените процесуални нарушения. В тази връзка правилно административният съд е посочил, че съществени са само тези, които ако не бяха допуснати, би се стигнало до различен краен резултат. Настоящата инстанция намира, че такива изобщо не са допуснати. Въз основа на заявеното искане за финансово подпомагане, административният орган е извършил предвидените по закон административни и кръстосани проверки. За целта са съпоставени пространствено заявените площи с допустимите такива, отразени в Системата за идентификация на земеделските парцели. Касае се за автоматизирани проверки, при които административният орган няма задължение да уведомява заявителя. При това за административния орган не съществува нормативно задължение в подобни случаи, да извършва проверка на място. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, проверката на място се извършва на най-малко от 5 на сто от подадените заявления въз основа на анализ на риска. Неоснователно се твърди, че след като дешифрирането на снимката от 2009 г. е извършено в периода от ноември на 2010 до февруари на 2011 г., то снимката не отразявала състоянието на блоковете след обработката на пролетните култури. Видно от уводната част на експертното заключение, самото то е извършено при проверка на картния материал, отразяващ блоковете по землища; начин на трайно ползване; начин на определяне на границите за "площи, подходящи за подпомагане"; начин на заснемане и дешифриране, направени в МЗХ. При дешифрирането на цифрова ортофотокарта се определя коя част от всеки физически блок отговаря на условията за подпомагане. За целта се преценяват: промените в границите на референтните площи; начинът на трайно ползване и изключване на трайно неподходящите за ползване участъци. В отговора по пункт втори от заключението, експертът е пояснил за всеки един от парцелите с установени площи, недопустими за подпомагане, в какво се състои недопустимостта. В преобладаващата част това са участъци с храсти и ниски дървета. Наличието или липсата им не се влияе от от отделните етапи на земеделската година. Поради това съдът намира за неоснователни и доводите в касационната жалба за липса на мотиви към уведомителното писмо, тъй като не било отразено за всеки един от блоковете в какво се състои недопустимостта за подпомагане. В касационната жалба се съдържат доводи и за необходимостта от привличане на заявителя, като заинтересована страна в производството по издаване на АУПДВ. Съдът намира доводите за напълно неотносими към настоящия случай. Подобни данни не само, че липсват, но и в таблица № 2 на стр. 9 от уведомителното писмо в колона № 5 "Удържана сума" срещу мерките е вписана "0". По тези съображения, касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, ще следва да й се присъди сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение