Решение № 450 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13208/2012 г.

Решение № 450 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13208/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 26 от 29.02.2012 г., постановено от Радомирския районен съд, по гр. дело № 1436/2011 г. Молителката Бенка Стоева Тошева от гр. Перник, чрез упълномощен адв. Петрана Атанасова, твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като горепосоченото решение противоречи на решение № 117 от 03.05.2000 г., постановено от Радомирския районен съд, по гр. д. № 428/1999 г., като правният спор по двете дела е относно възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници в местността "Над гувното". Моли тричленния състав на Върховния административен съд да отмени влязлото в сила решение № 26 от 29.02.2012 г., постановено от Радомирския районен съд, по гр. дело № 1436/2011 г. Ответникът - общинска служба "Земеделие" - Земен, чрез своя процесуален представител юрк. Любомирова дава становище за неоснователност на молбата за отмяна и моли искането да бъде отхвърлено, като претендира направените по делото разноски. Като прецени доводите на молителя и данните по делото, Върховният административен съд, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. В началото на изложението следва да се подчертае, че Съдът, сезиран с молба за отмяна, е длъжен да се произнесе само по формулираните от молителя основания и то по начина, по който са формулирани, като не може да преквалифицира искането. В случая молителката е посочила като основание чл. 239, т. 4 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С атакуваното решение № 26 от 29.02.2012 г., постановено от Радомирския районен съд, по гр. дело № 1436/2011 г. е отхвърлена подадената от Бенка Стоева Тошева жалба против решение № 4136 от 19.09.2011 г. постановено от ОСЗГ гр. Земен по образувана преписка по заявление с вх. № 0262/23.09.1991 г. и допълнително заявление № 0262А/26.06.2000 г. на ОСЗ Земен, в частта, с която е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на наследниците на Николица Стоева Янкова на недвижим имот: ливада от 0.500 дка, осма категория, находяща се в землището на с. Еловдол в местността "Над гувното", заявен с пореден № 24 от заявлението на основание чл. 14 от ЗСПЗЗ. С противопоставимото решение № 117 от 03.05.2000 г. по гр. д. № 428/1999 г. на Радомирския районен съд, е признато за установено по отношение на поземлена комисия гр. Земен, че Бенка Стоева Тошева има право да възстанови собствеността върху ливада в местността "Над гувното" с площ от 1200 дка при граници: Ивайло Тошев Тошев и Анелия Тошева Черногорова. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от ГПК. В сочената от молителя точка 4 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т. е. за да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. За настоящия съдебен състав е безспорно, че в конкретния случай е налице идентичност между страните по двете дела - страни по гр. дело № 1436/2011 г. по описа на Радомирския районен съд и гр. дело № 428/1999 г. по описа на Радомирския районен съд са Бенка Стоева Тошева и общинска служба "Земеделие" - Земен. Въпреки това не е налице изискуемата идентичност на случаите, доколкото по двете дела правният спор има различен предмет и правно основание. По гр. дело 428/1999 Радомирския районен съд се е произнесъл по предявен иск от Бенка Стоева Тошева с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Предмет на производството по гр. дело 1436/2011 г. е жалба с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ срещу решение № 4136 от 19.09.2011 г. постановено от ОСЗГ гр. Земен, което по своята правна природа представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. По изложените съображения настоящият тричленен съдебен състав счита, че искането на Бенка Стоева Тошева е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. При този изход на спора искането на ответната страна по молбата за отмяна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на общинска служба "Земеделие" - Земен следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,