Решение № 10747 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5018/2013 г.

Решение № 10747 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5018/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от Желю Бояджиев от гр. Бургас и кмета на Община Камено против решение № 384/08.02.2013 г. по адм. д. № 1849/2012 г. по описа на Административен съд-Бургас. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответниците Кера Маринова и Марийка Арабаджиева, в писмено възражение оспорват основателността на жалбите и молят да се оставят без уважение, а обжалваното решение - в сила като законосъобразно. Останалите ответници не ангажират становища по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същите за неоснователни. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09-402/06.08.2012 г. на кмета на Община Камено, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено частично изменение на ПУП-ПР за УПИ IХ-108,кв. 4 по плана на гр. Камено, с образуване на два нови УПИ - УПИ ХII-108 и УПИ-ХIII-108 - "за жилищно строителство". Прието е, че заповедта е издадена при спазена процедура и от надлежния орган, но при липса на фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и на несъответно правно основание /изведено от документацията по адм. преписка/, тъй като не е налице изискуемото по т. 6, ал. 2, чл. 134 ЗУТ съгласие на всички съсобственици на УПИ IХ-108. При подробно изследване на фактическата обстановка е установено, че съсобствениците, освен, че не са депозирали изричното си съгласие в административната фаза на производството, Кера Маринова изрично е възразила при съобщаване на проекта, а Марийка Арабаджиева, Йорданка Петрова и Иван Стоянов са подали жалба до съда. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Безспорно е обстоятелството, че производството е задвижено по заявление на Желю Бояджиев и при липса на съгласие от останалите съсобственици на УПИ IХ-108, който е предмет на одобрената разработка за ЧИ на ПУП с образуване на два нови УПИ-та. Това обстоятелство сочи на незаконосъобразност на заповедта, тъй като същата, видно от мотивираното предписание и съпътстващата издаването на заповедта документация, е с правно основание т. 6, ал. 2, чл. 134 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, в редакцията ДВ, бр. 87/2010 г., приложима към датата на издаване на оспорената заповед, влезлите в сила ПУП могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 /имотите-предмет на самия план/, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая предмет на разработката е УПИ IХ-108 по предходния план, одобрен със заповед № РД-09-350/21.10.2004 г. на кмета на Община Камено /за преотреждане за индивидуално жилищно строителство/ и плана от 1966 г. /одобрен със заповед № 836/04.03.1966 г. на ОНС-Бургас/, с който е образуван УПИ IХ-108 чрез обединяване на п-ли ХI, ХII, ХIV и ХV, образувани по съдебна спогодба в делбено производство. Следователно, както подробно е описал в обжалваното решение административният съд, съсобствеността върху УПИ IХ-108 от страните в производството /физически лица/ е безспорна и за изменението на основание т. 6, ал. 2, чл. 134 ЗУТ е необходимо съгласието на всички съсобственици. Липсата на съгласие е пречка за изменение на действащия ПР на това правно основание, а извършеното изменение, състоящо се в образуване на два самостоятелни УПИ-та е незаконосъобразно. Доводите по касационната жалба на Желю Бояджиев досежно липсата на съсобственост върху УПИ IХ-108 са несъстоятелни, тъй като отреждането по предходен план за обществени нужди не заличава вещните права върху имотите, включени в общия УПИ. Освен това правният извод на съда за лицата, чието съгласие е изискуемо по т. 6, ал. 2, чл. 134 ЗУТ се базира на задълбочен анализ на статута на имотите, с проследяване на регулационните изменения. Останалите доводи за обема на собствеността са неотносими в настоящето производство, тъй като касаят евентуален спор за собственост. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационните жалби - оставени без уважение, като неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,