Решение № 31 от 28.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 626/2010 г.

Решение № 31 от 28.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 626/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото по жалба от името на подсъдимия Н. С. К. срещу решението на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъдата спрямо него на Старозагорския окръжен съд. Първоинстанционната присъда - № 182 от 17 юни 2010 г. по нохд № 256/2010 г., е за причинената на 27 януари 2010 г. смърт на И. Н. Н., настъпила в резултат от т. нар. професионална непредпазливост, която подсъдимият проявил към използването на собствения си пистолет - престъпление по чл. 123, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК (още заради пияното си състояние - 1,61 промила концентрация на алкохол в кръвта). Наложеното наказание 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода е условно за 4 години, а размерът му е под минималния, предвиден за престъплението, тъй като окръжният съд е провел съкратено следствие в производството пред себе си (чл. 373, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 58а и 2, ал. 2 НК). Второинстанционното (въззивно) решение - № 187 от 7 октомври 2010 г. по вход № 346/2010 г., е постановено по жалба от сина на пострадалия в качеството му на частен обвинител и с него само е увеличено наложеното наказание - на 2 години и 11 месеца, и то с реално изтърпяване при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. В касационната жалба се оспорва единствено справедливостта на наказанието след утежняването му в апелативния съд; явно несправедлива обаче се смята само отмяната на условното осъждане и се настоява ВКС да го върне, макар и по отношение на увеличеното по размер лишаване от свобода. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът е за нейното отхвърляне; същото становище е изразено писмено и от страна на частния обвинител. ВКС намери жалбата за основателна. Упреквайки предходната съдебна инстанция за определеното с присъдата "прекалено занижено" наказание, въззивният съд на свой ред е отишъл в другата крайност. Отмяната на условното осъждане е сметната за справедлива на фона на крайно неадекватното поведение на подсъдимия - "по време на пътуването... да извади оръжието си, да свали предпазителя и го зареди, поставяйки патрон (макар и не боен) в цевта и да го държи в ръката си по начин, по който е имал възможност съвсем лесно да бъде възпроизведен изстрел... в затворено[то] пространство - превозното средство" (мотиви към обжалваното решение, с. 6/7). Неадекватно е било обаче не само поведението на подсъдимия, но и на пострадалия Н. и на спътника им С., потеглили с управлявания от Н. автомобил след продължителна употреба на алкохол, за да застъпи С. нощна смяна като охранител. При това положение да се приеме, че поведението на пострадалия "е несъотносимо към действията на подсъдимия" (пак там, с. 7), е очевидно пренебрегване на главния "виновник" за трагичния инцидент (концентрацията на алкохол в кръвта на починалия е 2,66, а на С. - 1,33 промила). Става дума за особеност на случая с нееднозначно отражение върху него, но, според ВКС, неналагаща непременно постъпването на К. в затвора - условното осъждане с конкретизацията му в първата инстанция се явява справедливата санкция за извършеното. Ръководен от тези съображения и съобразно още с чл. 354, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС - I наказателно отделение