Решение № 1732 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1553/2016 г.

Решение № 1732 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1553/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на О. С. З. подадена чрез кмета Ж. Т., срещу решение № 246 от 16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 319/2015 г. на Административен съд - С. З. Твърди се незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в жалбата съображения, касаторът намира, че първостепенният съд неправилно е приложил закона, като е приел, че допуснатото нарушение на правилата на ЗДвП не е предпоставка за прилагане на процесната ПАМ, тъй като не е предвидена в изричната хипотеза на чл. 171, ал. 1, т. 5 б. "б" от ЗДвП. Счита, че от доказателствата по делото е установено безпорно, че на дата 10.06 2015 г. ст. полицай Кръстев от звено "Общинска полиция "- С. З. при ОД на МВР е констатирал нарушение свързано с неправилно паркиране. Иска от съда да отмени решението и да отхвърли изцяло исковата претенция, още повече, че съдът неправилно е съединил производството по предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ с оспорването на ПАМ. Процесуална предпоставка за иска по ЗОДОВ е предварителната отмяна на административния акт, която в конкретния случай не е налице. Ответниците по касационната жалба - М. Д., не се явява в съдебно заседание. В писмено становище подадено, чрез адвокат Николов оспорва касационната жалба и иска от съда да я отхвърли. Ответникът - старши полицай Кръстев не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Намира решението за правилно, законосъобразно и обосновано по отношение основателността на иска по основание и размер, както и по незаконосъобразността на административния акт. Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението, е валидно и допустимо, и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. З. е осъдил на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ Община - С. З. да заплати на М. Д. сумата от 61.20 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт - ПАМ, която впоследствие е отменена като незаконосъобразна. Осъдил е двамата ответници ОД на МВР и О. С. З. да заплатят направените разноски в размер на по 155 лева. Производството по делото се е развило по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 204, ал. 2 от АПК като е съединено прозводството по оспорване на индивидуален административен акт и искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Установено е по делото, че в конкретния случай прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е станало не както изисква закона, а без знанието на собственика или упълномощено от него лице и в присъствието на водача на МПС. Н. е устна ПАМ, като е репариран автомобила на ищеца с обяснението от страна на старши полиция, че нямали право да свалят автомобила, щом вече е качен на репаратора. За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг е платена исковата сума претендирана като имуществена вреда по реда на чл. 1, ал. 1, от ЗОДОВ. Съдът е приел, че се касае до индивидуален административен акт, който е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Прието е още, че с оглед формата на акта, и невъзможността да се укаже пред кой орган и в какъв срек може да се обжалва, срока следва да се счита по чл. 140, ал. 1 от АПК, който предвижда удължаване на срока за обжалване с два месеца. В резултат на това и на основание чл. 1 ЗОДОВ и чл. 145 АПК, ищецът е поискал да се отмени принудителната административна мярка "преместване" на паркирано пътно превозно средство разпоредена на 10.06.2015 г. от страши полицай Кръстев при звеното " Общинска полиция " към ОД на МВР, както и да се осъди О. С. З. да заплати вредите,, които е претърпял от незаконосъобразен акт на служител на ОД на МВР, изразяващи се в имуществени вреди в размер на 61.20 лв. Първостепенният съд е установил тези обстоятелства и е приел, че наложената ПАМ е незаконосъобразна и я е отменил, както и че претенцията за имуществените вреди е основателна и доказана в пълния претендиран размер. Решението е правилно и законосъобразно. Безпорно е установено по делото, че прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" е станало не както изисква закона без знанието на собственика или упълномощено лице, а в негово присъствие без да бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение в писмена форма, нито е преустановено прилагането на атакуваната мярка на принуда въпреки явяването на ищеца, като му е съобщено, че наказателната мярка се налага устно. Този факт от друга страна правилно е отчетен от съда, че относно сроковете за оспорване, следва да се приложи разпоредбата на чл. 140 от АПК. По силата на чл. 59, ал. 3 от АПК устните административни актове, както и административни актове изразени с действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Закона за движение по пътищата изрично предвижда само и единствено прилагането на мярката да се извърши в отсъствието на водача или упълномощено лице, във всички останали случаи мярката е неприложима, защото водача може да бъде задължен да премести автомобила при неправилно паркиране, както и на същия да се издаде акт за установяване на нарушението и да се наложи санкция. От събраните доказателства е установено, че мястото на неправилното паркиране не е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на МПС, каквото изискване е задължително, процесът на репатриране не е преустановен след явяването на водача, каквото изискване има в ЗДвП, както и не е било установено, че паркирането извършено от Д. по този начин както е извършено от него пречи или създава опасност за другите участници в движението, съгласно изискването на закона. С оглед на това необосновани се явяват доводите на касатора относно правилността на съдебното решение в тази му част. Правилно е решението и в частта с която е уважен искът по ЗОДОВ срещу О. С. З. Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда и 3.причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая производството се е развило по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК който допуска искът по ЗОДОВ да се разгледа едновременно с оспорването на административния акт, каквото производство пе развил и първоинстанционния съд. Затова и неоснователни са и доводите на представителя на Общината, че е нарушен закона защото не е налице предварителна отмяна на административния акт, което е положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск по реда на ЗОДОВ. Правилно искът за имуществени вреди е насочен по отношение на О. С. З. Без значение в случая е в патримониума на кого са постъпили тези средства, с които е ощетен ищецът. Разпоредбата на чл. 205 АПК е ясна и непротиворечива, ответник е - юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Субективно право на ищеца е да предяви исковете за обезщетение спрямо лицето, от което се претендират вредите и от чиито органи или длъжностни лица счита, че са причинени. В случая ответникът по настоящето дело-О. С. З.- е надлежна страна по спора, тъй като безпорно се установява, че длъжностното лице е от системата на ОД на МВР, но по силата заповед № РД -25-472 от13.03.2012 г. на кмета на община осъществява дейност по принудително преместване на МПС с автомобил за репатриране. Достигайки до този резултат по отношение на иска за имуществени вреди и приемайки че общината е отговорна тъй като сумите са постъпили в бюджета на същата, първостепенният съд е постановил правилно съдебно решение в обжалваната част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд