Решение № 5041 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12116/2010 г.

Решение № 5041 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12116/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна против решение № 1387/5.07.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, втори състав, постановено по адм. д. № 2147 по описа за 2009 г. на този съд.

С решението е отменен РА № 180900166/20.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе в частта, потвърдена с Решение № 383/23.07.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с която за данъчен период м. 09.2007 г. е определен допълнителен ДДС за внасяне в размер на 15 097,79 лв. и лихва в размер на 3 600 лв. в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 32 316,89 лв., за м. 11.2007 г. е определена лихва за забава за ДДС в размер на 608,27 лева. Дирекция "ОУИ" - Варна е осъдена да заплати на "Лактис" ЕООД разноски в размер на 550 лева.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 6, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ЗДДС, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Съдът е преценил неправилно писмените доказателства във връзка с осъществяване на доставката, включително акта за брак. Освен това вещото лице по СТЕ не е установило момента на ремонт и експлоатация, тоест не е доказана годността на цистерните да служат по предназначение към ревизирания процесен период. Показанията на св. Г. Коцев са в противоречие с останалите доказателства. Наличието на РА, издаден на прекия доставчик не доказва осъществяване на доставката, тъй като съгласно чл. 85 ЗДДС данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112 от същия закон.

Касаторът моли за отмяна на решението и отхвърляне жалбата срещу РА.

Ответникът по касационната жалба - "Лактис" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бяла, ул. "Стефан Стамболов", № 75, с ЕИК 117670554, редовно призован, не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като не е установена капацитетната възможност на дружеството да съхранява цялото количество гориво в наетите цистерни. Недоказано е настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и на доставка по чл. 6 от закона.

Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

В производството по адм. д. № 2147/09 г. административният съд е установил следното:

"Лактис" ЕООД е упражнило правото на данъчен кредит по фактура № 671/19.09.2007 г., издадена от "Прима трейд" ЕООД с предмет - доставка на дизелово моторно гориво (135 582 литра, с данъчна основа 200 048,21 лв. и ДДС 40 009,64 лева). На доставчика е извършена насрещна проверка при която лицето не е било открито на декларирания данъчен адрес. В указания срок не са представени изисканите документи и обяснения. По време на ревизионното производство са представени удостоверения за платен акциз, ведно с товарителници. Извършена е служебна проверка в информационния масив на ТД на НАП - София, установяваща отразяване на фактурата в дневника за продажби и дерегистриране на дружеството, считано от 5.08.08 г. по инициатива на приходните органи. С ПИНП е приобщен РА № 2000803262/15.09.09 г., РД и акт за дерегистрация по ЗДДС на "Прима трейд" ЕООД. Извършена е допълнителна проверка в предприятието на дружеството - жалбоподател на 13.03.09 г. за установяване броя, вида и състоянието на цистерните за съхранение на горива. Дружеството е представило договор за наем на сгради, машини, оборудване и транспортни средства от 1.01.07 г. с "Мегаинвест" ЕООД и фактури за наема. С договора е установено наемането на две цистерни, намиращи се на адреса на жалбоподателя. Последният е представил договор за наем на 4 бр. цистерни от 20.08.07 г. с наемодател "Август 12ы ЕООД за срок от 2 години. Депозирана е и фактура за платен наем в размер на 1000 лева. При насрещната проверка на "Август 12ы ЕООД, обективирана в протокол от 14.10.03 г., са представени писмени доказателства между които и акт за брак № 2/20.11.01 г.

При анализа на доказателствата приходните органи са констатирали, че дружеството е получило по процесната фактура 26 032,24 литра гориво на стойност 38 463,75 лева, защото е доказало притежаването на цистерни с вместимост 47 800 литра гориво. Изразходваното гориво през месеца е 5 622 литра, тоест през м. 09 дружеството - жалбоподател е могло да получи и да съхрани само 26 032,76 литра. Разликата до цялото количество от 135 582 литра в размер на 109 549 литра на стойност 161 584 лева, не е получена от "лактис" ЕООД. Правото на данъчен кредит за м. 09.07 г. в размер на 32 316,89 лв. е отказано, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 ЗДС. Предвид на отказа, резултатът за периода е ДДС за внасяне 15 097,79 лева.

По делото са изслушани заключения по СТЕ и по ССчЕ. Разпитан е като свидетел Г. Коцев, председател на ПКК "Победа".

При така приетата фактическа обстановка съдът е направил извода, че са спазени формалните изисквания за начисляване на данъка от доставчика, което се потвърждава и от приобщения РА. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи възможността на "лактис" ЕООД да съхрани цялото количество получено гориво, което опровергава констатациите от процесния РА, че стоките, предмет на сделката по процесната фактура, не са били доставени на дружеството - жалбоподател. Допълнено е в решението, че евентуалният отказ на "Лактис" ЕООД ще има за последица двойно облагане с ДДС.

Обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

В първоинстанционното решение са описани събраните писмени доказателства, заключенията по двете експертизи и свидетелските показания на Г. Коцев. Съдът обаче е направил несъответни правни изводи при преценка на доказателствата и на доказателствените средства. Основният спор е по въпроса дали "Лактис" ЕООД е получило процесното количество гориво от прекия доставчик "Прима трейд" ЕООД. В заключението на в. л. Димитров е посочено следното:

1. Една цистерна с вместимост от 29 900 литра и 3 цистерни с вместимост по 28 400 литра или общ обем на цистерните - около 115000 литра;

1. Цистерните са положени върху дървени трупчета на асфалтова площадка в стопанския двор на местната кооперация в гр. Бяла, в местността "Катарай", без трайно укрепване и в техническо състояние, което не отговаря на техническите изисквания и нормативната уредба към настоящия момент;

1. Налице са всички условия за ремонт и експлоатационна дейност в минало време на процесните цистерни, което може единствено да се установи с очевидци. При разпита вещото лице е уточнило, че цистерните донякъде са оборудвани, но не напълно. Според експерта годността за експлоатация може да се установи само с показанията на лица, които са ги виждали в съответния момент. Практически даденото заключение е за настоящото състояние на цистерните. В този смисъл от него не може да се направи извода, че тези цистерни към момента на ревизирания период са били годни за съхранението на горивото.

Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да приеме заключението, а само да го обсъди в съвкупност с останалите доказателства. С акта за брак № 2/20.11.2001 г. комисия е бракувала сградите, включително нафтовата база, част от която са спорните цистерни. Основателно е твърдението на касатора, че с факта на бракуване е констатирано демонтирането, разглобяването на актива. Такъв актив не би могъл на практика да донесе икономическа изгода от негово последващо ползване по предназначение. Съгласно писмените обяснения на собственика на предприятието на "Август 12" ЕООД и председателя на ПКК "Победа" става ясно, че бракуваните активи не участват в амортизационния план за 2007 г. и 2008 г. Същевременно при разпита си Г. Коцев е заявил, че бракуването е било продиктувано от необходимостта да се освободи територия на кооперацията с оглед реституционни претенции към нея. Тези показания са в противоречие с констатираното местонахождение на цистерните в стопанския двор на кооперацията. Договорът за наем е със срок от 2 г., докато според свидетелят бракуваните цистерни са предоставени за еднократно ползване. Поради това свидетелските показания не трябва да бъдат кредитирани.

Правилни са доводите на касатора за оспорване на товарителниците и на приемо-предавателните протоколи. Оспорването е направено с формулирането на констатации за неполучаване на процесното количество гориво. Други доказателства за надлежното приемо-предаване и съхранение на горивото не са представени.

Ревизионния акт, издаден на прекият доставчик може да се прецени като доказателство за начисляване на данъка, но той сам по себе си не установява настъпването на данъчното събитие. Данните от ревизионния акт се опровергават от акта за брак.

Решението на Варненския административен съд е неправилно и трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли и жалбата срещу РА.

Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1108 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,