Решение № 288 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1583/2011 г.

Решение № 288 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1583/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила протоколно определение № 897 от 2.11.2010 г. постановено по НОХ. дело № 4546/2010 г. на Варненския районен съд, с което в производство по глава двадесет и девета НПК е одобрено споразумението между прокурора и защитника на подсъдимия И. В. И. за решаване на делото и е прекратено наказателното производство. Излагат се съображения, че съдебният акт е постановено в нарушение на материалния закон, което е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и се иска да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображение. Осъденият не е взел становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите поддържани от представителя на обвинението и данните по приложеното дело, за да се произнесе съобрази следното: С протоколно определение № 897 от 2.11.2010 г. постановено по НОХ. дело № 4546/2010 г. Варненският районен съд е одобрил постигнатото споразумение между прокурора и защитника, с което подсъдимият И. В. И. се е признал за виновен в това, че на 3.02.2010 г. в гр. Белослав, обл. Варна, управлявал МПС - лек автомобил "Фолксваген голф" с рег. № В 02-86 КТ без свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 4614/4.01.2010 г. на Началника на четвърто РПУ при ОД на МВР - Варна, влязло в сила на 2.02.20010 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, за което на основание чл. 343в ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК му е наложено наказание пробация, включващо пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично", "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от по две години и "безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 300 часа за срок от една година и е прекратил наказателното производство по делото. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото Главният прокурор е легитимна страна, която по силата на чл. 420 НПК може да поиска проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлото в сила определение по чл. 382, ал. 7 НПК, направено е в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК, а разгледано по същество е основателно. Производството по НОХ. дело № 4546/2010 г. е образувано във Варненския районен съд по внесен от Варненската районна прокуратура обвинителен акт по обвинението на И. В. И. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Съдията докладчик по реда на чл. 248, ал. 2 НПК е приел, че са налице основания за разглеждане на делото по глава двадесет и девета НПК и е насрочил предварително изслушване на страните. Подсъдимият се е явил с упълномощен защитник, като той и участващия по делото прокурор за заявили, че са се споразумели за прекратяване на наказателното производство, като са постигнали съгласие по въпросите посочени в чл. 381, ал. 5 НПК, в това число и относно правната квалификация на деянието. Съдът е констатирал, че подсъдимият разбира обвинението, по което се признава за виновен, последиците от споразумението, което доброволно е подписал и се отказва от разглеждане на делото по общия ред. Преценил е, че съгласието е допустимо от закона във вида, в която е постигнато от страните, и го е одобрил. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК и не е констатирал, че изразеното от страните съгласие в частта, касаеща правната квалификация на деянието противоречи на материалния закон. При решаването на делото по този процесуален ред, обвинението и защитата сами решават въпросите по чл. 301 НПК, но съдът запазва ръководната си роля в процеса чрез упражнявания контрол, обхващащ от една страна съществото на спора и от друга страна, начинът, по който са решени въпросите на споразумението. Длъжен е да формира вътрешното си убеждение при одобряването му на базата на събрания доказателствен материал по такъв начин, че да защити от една страна правата на обвиняемото лице, а от друга страна да отговори на очаквания обществен интерес за справедливост. Такъв резултат може да бъде постигнат чрез проверката, която трябва да направи на двете групи въпроси, посочени в чл. 382, ал. 4 и 7 НПК. При отрицателен отговор на който и да било от тях е длъжен да предложи промени в споразумението, които се обсъждат от прокурора и защитника и ако страните не се съгласят с тях да откаже да го одобри и да продължи производството по общия ред. По настоящото дело още в досъдебното производство деянието на обвиняемия е квалифицирано по чл. 343в ал. 2 НПК, като е взето предвид приложеното на л. 11 наказателно постановление № 4614 от 4.01.2010 г., влязло в сила на 2.02.2010 г., с което му е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година за деяние извършено на 27.12.2009 г. При правната квалификация на деянието не са отчетени данните съдържащи се в справка за съдимост № 6702/19.10.2010 г., в която е отразено осъждането му по НОХ. дело № 7281/2009 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което на основание чл. 343г НК му е наложено наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок от една година, считано от 23.11.2009 г. При наличието на тези данни правната квалификация на инкриминираното деяние, извършено в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по административен ред, е по чл. 343в, ал. 1 НК. Съдът е бил длъжен да констатира, че със споразумението неправилно е приложен материалния закон и да изпълни правомощието си по чл. 382, ал. 5 НПК, като предложи промяна, съобразявайки го с изискването на закона, която да се обсъди от страните. Като е одобрил споразумението, с което деянието неправилно е квалифицирано, е нарушил материалния закон. Допуснато е и друго нарушение на материалния закон, като е одобрено споразумение, с което не е наложено задължително предвиденото в чл. 343г НК наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Налагането на това наказание е поставено в зависимост от наличието на съответна правоспособност и след като подсъдимият е правоспособен водач на МПС (справка л. 12 от досъдебното производство) съдът е бил длъжен да му наложи и това наказание независимо, че поради някаква причина свидетелството му за правоуправление временно е било отнето. Допуснатото нарушение е особено съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1т. 1 НПК и е основание за отмяна на определението на Варненския районен съд. На това основание следва да бъде отменено, производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание в първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото няма процесуална пречка наказателното производство отново да бъде прекратено със споразумение след постигане на съгласие между страните по посочените по-горе въпроси, ако съдът прецени, че не противоречи на закона и морала. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,