Решение № 1343 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7383/2013 г.

Решение № 1343 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7383/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на началника на РДНСК ЮЗР, чрез своя процесуален представител юрк. Симеонова, против решение № 87 от 25.04.2013 г. по адм. дело № 21/2013 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЗР-528/23.11.2012 г. за премахване на незаконен строеж: "Тавански етаж", изпълнен от Марин Стоянов Данчев, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) XVI - 2450, кв. 138 по плана на гр. Кюстендил, с административен адрес ул. "Спартак" № 8. Ответникът Марин Стоянов Данчев оспорва жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба на началника на РДНСК ЮЗР за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да отмени оспорената заповед, административният съд приема, че процесният строеж не представлява "Тавански етаж" по смисъла на чл. 72, ал. 3 от наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съдът е приел, че процесните строителни и монтажни работи са извършени в изпълнение на одобрен на 06.06.2007 г. от Главния архитект на община Кюстендил, проект за премахване на незаконен строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Съгласно разпоредбата на 72, ал. 3 от наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, жилищните помещения във вилни сгради и в подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в най-ниската им част. В конкретния случай съгласно назначената по делото експертиза, която настоящата инстанция кредитира напълно, процесният строеж не отговаря не тези изисквания и не може да бъде квалифициран като тавански етаж, както неправилно е приел административният орган. В този смисъл вещото лице дава заключение, че изграденото от ответника представлява покривна конструкция, която съответства на предписанието дадено от главния архитект на община Кюстендил при премахването на предходен незаконен строеж, находящ се на същото място. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай се касае за строителни и монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 от ДР ЗУТ, с които са подменени покривни материали. Съгласно чл. 151 от ЗУТ за подобни дейности не се изисква разрешение за строеж, поради чиято липса административния орган е квалифицирал изграденото като незаконен строеж. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,