Решение № 471 от 8.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1778/2014 г.

Решение № 471 от 8.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1778/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения П. А. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 420/2013 на РС - Смолян и ВНОХД № 4/2014 г. по описа на Окръжен съд - Смолян и отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденото лице и назначеният му служебен защитник за нуждите на настоящата производство адв. Д. поддържат заявените претенции. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, като аргументира позицията си с проявите на укоримо поведение на осъдения в рамките на наказателния процес, т. е. не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на задочно осъдения за възобновяване на наказателното производство и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 70/17.12.2013 г. по НОХД № 420/2013 г. Районен съд - Смолян е признал за виновен П. А. П. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на петнадесет месеца лишаване от свобода, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода, считано от 11.05.2013 г. до 11.07.2013 г. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, а в тежест на подсъдимия е възложил направените по делото разноски. По жалба на служебния защитник на подсъдимия с Решение № 39/05.02.2014 г. по ВНОХД № 4/2012 г. Окръжен съд - Смолян е потвърдил първоинстанционната присъда. От представената по делото писмена документация се установява, че на 11.05.2013 г. П. П., в присъствието на защитник е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. "А" от НК, което на следващия ден е преквалифицирано по чл. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. П. е разпитан в качеството му на обвиняем и спрямо него е взета постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. На 03.07.2013 г. са му предявени материалите от проведеното досъдебно производство, като той е заявил желание за сключване на споразумение с прокурора. На 11.07.2013 г. с постановление на наблюдаващия прокурор от РП-Смолян е изменена взетата спрямо П. мярка за неотклонение от задържане под стража в подписка, като на 16.07.2013 за инкриминираното деяние внесен обвинителен акт в РС - Смолян. На проведените на 19.09.2013 г. и на 29.10.2013 г. съдебни заседания първостепенният съд не е дал ход на делото по образуваното НОХД № 420/2013 г. поради нередовното призоваване на подсъдимия, тъй като той не е намерен на известните по делото адреси. Съдът е положил усилия за намирането на подсъдимия, което е обективирано в изисканите и приложени по делото официални справки, от които е видно, че лицето не е намерено на посечените адреси, в следствените арести и местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, липсва информация да е напускало пределите на страната и е обявено за общодържавно издирване с тел. № 34944/23.09.2013 г. на ГД "НП". На 17.12.2013 г. след преценка, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, първоинстанционният съд е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК с участието на служебен защитник, като производството приключило с осъдителна присъда, изцяло потвърдена, при инициирания от защитата въззивен съдебен контрол. П. е задържан 15.04.2014 г. и от 20.05.2014 г. е приведена в изпълнение влязлата в сила на 05.02.2014 г. присъда. От гореизложеното може да се направи изводът, че осъденият П. е участвал лично в досъдебното производство, предявено му е обвинението, но след като му е изменена мярката за неотклонение от задържане под стража в подписка той се е дезинтересирал от последващите процесуални действия. Не е изпълнил и задължението си да не напуска местоживеенето си без разрешение на прокурора или съда, съобразно разпоредбата на чл. 60 от НПК. След извършеното му щателно издирване правилно е приложена задочната процедура. Всичко това обуславя неоснователността на искането за възобновяване, защото след предявяване на обвинението в досъдебното производство П. се е укрил и по този начин е демонстрирал отказ от правото си на лично участие в съдебната фаза на процеса. Ето защо, искането му за възобновяване с оглед гарантиране на правото му да участва в съдебното производство не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което