Решение № 8854 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 440/2014 г.

Решение № 8854 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 440/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Приста Солар" ООД против решение № 43/15.11.2013 г., постановено от Русенския административен съд по адм. д. № 332/2013 г. С обжалваното решение е отхвърлен иска на дружеството за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, предявен срещу Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) във връзка с отменено нейно решение, както и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът ДКЕВР оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна. По основателността й приема следното: Пред административния съд са предявени два обективно съединени иска срещу ДКЕВР. Главният иск е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от дружеството такси за достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 13.11.2012 г. до 31.05.2013 г., претърпени в резултат на незаконосъобраздното решение № Ц 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, както и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 14.09.2012 г. до датата на предявяване на исковата молба. Административният съд е приел за установено следното: ищецът е собственик на фотоволтаична електрическа централа с обща заявена мощност 100 кWp и е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Ищецът е сключил договор на 11.05.2012 г. с "Е. ОН. България Мрежи"АД за достъп на електрическата енергия до електроразпределителната мрежа. Установено е от съда, че правоприемник на "Е. ОН България Мрежи"АД е "Енерго-Про Мрежи"АД. Установено е, че с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. ДКЕВР, считано от 18.09.2012 г. определя временни цени за достъп електропреносната и електроразпределителната мрежа на различни оператори на такива мрежи, един от които е "Енерго- Про Мрежи"АД. Решението в частта, касаещо временната таксата за достъп, плащана от ищеца е отменено от съда с решение № 4659/03.04.2013 г. За периода на действие на това решение ищецът е плащал определената месечна такса към оператора на електроразпределителната мрежа. Установено е също така от съда, че част от таксите са заплащани от ищеца чрез прихвърляне на негови вземания от "Енерго-Про Продажби"АД на "Енерго Про Мрежи"АД, което е ставало с тристранно подписан протокол. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административинят съд е направил следните изводи: таксите са платени и те са довели до намаляване на имуществото на ищеца, т. е. налице е реална загуба; не е налице причинно-следствена връзка, тъй като цената за достъп се дължи по силата на закона и сключено съглашение с оператора на електроразпределителната мрежа, а не единствено по силата на отменения акт на ДКЕВР, т. е съдът е преценил, че липсва пряка причинно-следствена връзка между загубата и отмененото решение на ДКЕВР. Съдът е посочил, че редът за защита на ищеца е този по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от съконтрагента по облигационното отношение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат по следните събражения. Задължението за сключване на договор за достъп до електропреносната и електроразпределителна мрежа произтича от разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, както правилно е посочил съдът в решението си. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР. С оглед на това следва да се приеме, че задължението за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа е задължение, което произтича от закона. Цените за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа се регулират от ДКЕВР ( чл. 30, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката), като Комисията може да определи и временни цени за достъп и/или за пренос в хипотезата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ. Видно от самата разпоредба е, че при разлика между временната и одобрената от Комисията окончателна цена, на Комисията е предоставено правомощието, да вземе решение относно подходящи компенсаторни мерки, каквото за случаите като конкретния е взето, видно от представеното пред касационната инстанция, решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР. Законът за енергетиката е специален закон и видно от посоченото по-горе, той предвижда специален ред, по който да се поправят неблагоприятните последици, произтекли за субектите, засегнати от действието на отмененото незаконосъобразно решение на ДКЕВР. По тези съображения и предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, предявените искове правилно са отхвърлени от администартивиня съд. Обжалваното решение като правилно следва, да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд