Решение № 16319 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2019 г.

Решение № 16319 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – София (ОД на ДФЗ), подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Димитрова, срещу решение № 236 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 907/2018 г. от Административен съд – София област. С него е отменено решение № 23/06/3/0.0.2558/2/01/04/01 от 22.06.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – София, с което на ЕТ "М. Василев-1980" е наложена финансова корекция в размер на 19558 лв. Търси се неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата срещу процесния административен акт да бъде отхвърлена. С допълнителна молба с характер на писмени бележки от 31.10.2019 г. се прави алтернативно искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново произнасяне, оспорва се решението и в частта му относно присъдените разноски, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответникът - ЕТ "М. Василев-1980" чрез пълномощника адвокат С. Гергьовски в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София област е било образувано по жалба на ЕТ "М. Василев-1980" против решение № 23/06/3/0.0.2558/2/01/04/01 от 22.06.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – София, с което на едноличния търговец е наложена финансова корекция в размер на 19558 лв. Съдът е отменил оспорения административен акт. Приел е, че същият е издаден от надлежно оправомощен по силата на заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ орган. При издаването му обаче били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на закона. За да се обоснове, съдът е установил, че по силата на договор № 23/06/3/0.0.2558 от 28.03.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.", съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, на ЕТ "М. Василев – 1980" била предоставена помощ в размер на 29337 лв., която съгласно чл. 3, ал. 2 от договора се предоставя на два етапа. В срока по чл. 4, ал. 3 от договора на 16.04.2018 г. едноличният търговец подал заявка за второ плащане. За това бил съставен контролен лист РРА 1 М 6. 3 за окомплектованост, в който били отбелязани изискуемите, но неприложени документи. Контролният лист бил подписан от двама експерти и физическото лице, действащо като ЕТ "М. Василев – 1980". Установено е също, че с писмо изх. № 01-220-6500/59 от 18.14.2018 г. ОД на ДФЗ - София е уведомила търговеца, че на основание чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ се открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с констатация за неокомплектованост на подадена заявка за второ плащане. Изброени били непредставените със заявката документи. В отговор жалбоподателят подал възражение с вх. № 01-220-6500/59 от 16.05.2018 г., с което представил липсващите документи. Въпреки това последвало издаването на оспореното решение, с което на едноличния търговец била наложена финансова корекция в размер на 19558 лв. Решението било мотивирано с неокомплектоване на заявката за второ плащане, констатирано в контролния лист от деня на подаването й – 16.04.2018 г. Органът се позовал на писмо изх. № 01-220-6500/59 от 18.14.2018 г., с което било открито производството по налагане на финансовата корекция и на изброените в него като липсващи по преписката документи. Разгледано било и подаденото възражение, като въз основа на представените с него документи било прието, че същите "не опровергават първоначалните констатации за неизпълнение на нормативни и договорни задължения". При тези данни съдът е приел от правна страна, че при установяването на пропуски относно окомплектоване на заявката, органът не процедирал при условията на чл. 34, ал. 2 от приложимата Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014–2020 г. (Наредба № 10), като въпреки констатираните нередовности и липса на изискуеми документи по подадената заявка и установяването на този факт към момента на подаването й, органът не върнал заявката, а продължил производството. При това положение, въпреки вече формираните от неговите експерти констатации, органът бил длъжен да процедира по чл. 35 от Наредбата, като извърши всички необходими действия по проверки съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1-4. В случай, че при тях се установяла нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти, РА следвало да процедира съгласно чл. 35, ал. 2, като уведоми с мотивирано писмо ползвателя, който в срок до 10 работни дни от уведомяването можел да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в приложение № 11, които били свързани с извършване на подпомаганата дейност. Съдът е отчел, че материализираната в контролния лист проверка, извършена още при подаване на заявката, е със смисъл и цели, различни от тези на проверките по чл. 35, ал. 1, като след като въпреки констатациите от този преглед на документите, заявката не била върната по реда на чл. 34, ал. 2, производството следвало да протече при спазване на всички разпоредби, гарантиращи изясняване на обстоятелствата и упражняване на законово предоставените възможности за участие на страните по него. Като не извършил необходимите проверки за изясняване на релевантните факти и не дал възможност на ползвателя да отстрани непълнотите и неточностите, а направо процедирал със започване на производство по налагане на финансова корекция, органът допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно посочените като непредставени счетоводни документи – книга на приходите и разходите, инвентарна книга и книга на материалните запаси съдът е установил съществуването им, както към момента на подадената на 16.04.2018 г. заявка, така и към момента на издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция. От друга страна, същите не били посочени като липсващи, съответно като изискуеми, нито в контролния лист, съставен при подаване на заявката, нито в уведомителното писмо за започване на производството по финансова корекция. На мястото на същите било формулирано изискване за попълване на преписката със "счетоводни документи" (цитат от контролния лист) и "документи, доказващи воденето на едностранно или двустранно счетоводство" (цитат от писмо изх. № 01-220-6500/59 от 18.14.2018 г.). И след като съответните счетоводни документи били представени, органът приел в крайния си акт, че липсват - книга на приходите и разходите, инвентарна книга и книга на материалните запаси, каквото изискване за представянето им не било отправено към ползвателя на помощта. Несъстоятелно било и второто посочено в оспореното решение основание, което не сочело неокомплектованост на документацията по заявката или липса на условие и предпоставка за плащане по нея. Несъстоятелни и напълно необосновани били и последните две основания за налагане на финансовата корекция, а именно липса на становище от ОБДХ и на предприети действия за това към момента на заявката относно двата животновъдни обекта. При това съдът е формирал извод и за липса на фактическо и правно основание за издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция. Обжалваното решение е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е стигнал до обосновани правни изводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Регионалната разплащателна агенция извършва преглед на документите по чл. 33, ал. 1 в присъствието на ползвателя на помощта. Според ал. 2 на същия текст в случай на липса или нередовност на документите по чл. 33, ал. 1 регионалната разплащателна агенция не приема заявката за плащане и връща документите на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение по отношение на липсите и констатирани нередовности в документите. Съгласно чл. 34, ал. 3 от Наредбата, след отстраняване на пропуските по ал. 2 ползвателят на помощта има право в рамките на съответния срок по чл. 33, ал. 2 отново да подаде заявка за плащане. При тази регламентация, тъй като заявката е подадена в последния ден от нормативно предвидения срок, при връщането й ползвателят на помощта действително не би могъл да спази срока. В същото време обаче неоснователно в жалбата се твърди, че след като със съставения при приемането на заявката контролен лист са установени липси на изискуемите документи, на база уведомяването на заявителя с писмото за откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, същият можел да ги представи. Видно от данните по делото, с контролния лист е констатирано, че не са представени: документ за плащане на разходите за дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в бизнес плана; счетоводен баланс за последната календарна година; отчет за приходите и разходите за последната календарна година и към датата на подаване на заявката за плащане и/или книга за приходите и книга за разходите; справка за дълготрайните активи към счетоводния баланс, изготвена към датата на подаване на заявката за плащане, или инвентарна книга и книга на материалните запаси; удостоверение за родствени връзки; копие от данъчна декларация за последния отчетен период; копие от становище на ОДБХ за съответствие на животновъдните обекти с хигиенните и санитарните изисквания; сертификат за овощния посадъчен материал. В същото време в уведомителното писмо за откриване на производство по налагане на финансова корекция като липсващи са посочени и други документи, които обаче в контролния лист са отбелязани като представени, а именно: скица на имота към представения договор за наем, както и документ, удостоверяващ правото на ползване върху животновъден обект 2143-0108. По този начин за заявителя е останало абсолютно неизяснено какви документи трябва да представи, за да отстрани пропуските и нередовностите. При това правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е следвало да спази процедурата по чл. 35, ал. 2 от Наредба № 10, според който в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти РА уведомява с мотивирано писмо ползвателя, който в срок до 10 работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в приложение № 11, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност. При всички положения органът е следвало да посочи какви точно са пропуските в представените документи и да даде ясни указания с нарочно писмо как точно тези пропуски могат да се попълнят, а не както е постъпил да пристъпи директно към започване на процедура по налагане на финансова корекция. В случая настоящата инстанция приема, че на ползвателя на помощта са дадени неясни и противоречиви указания какви точно документи следва да представи. Предвид това, че изискуемите документи са били представени пред първата инстанция, следва да се приеме, че едноличният търговец е разполагал с тях или поне е можел да ги набави. В тази връзка следва да се отчете и възможността за удължаване на срока за произнасяне на органа по чл. 35, ал. 1 от Наредбата, дадена с ал. 3 на чл. 35 в случай, че при изпратено писмо за отстраняване на нередовност на документите или по дадена заявка за плащане е необходимо становище на други органи или институции със срока до получаване на отговор. Неоснователно е и възражението относно присъдените от първоинстанционния съд в полза на ЕТ "М. Василев-1980" разноски в размер на 1350 лв. за адвокатско възнаграждение. Противно на твърденията на касатора съдът се е произнесъл по направеното от него възражение за прекомерност и се е мотивирал защо го е приел за неоснователност. Съдът сам определя каква е фактическата и правна сложност на поставеното за разглеждане пред него дело. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същите са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който претендираното адвокатско възнаграждение е и реално платено. По направеното от касатора възражение за прекомерност съдът счита, че предвид фактическата и правна сложност на делото, същото е неоснователно. Затова Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – София следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ "М. Василев-1980" сумата от 1350 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,